Решение № 1260 от 30.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000501102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260639 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8698/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е осъден да заплати на А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********, като майка и законен представител, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 35 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. А.М., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 654.57 лева;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 580 лева и съдебни разноски, в размер 1 на сумата от 165.71 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - А. Г.

С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. С. М., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 263.57 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - А. Г. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. С. М., ЕГН ********** в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над уважения /14 500 лева/ до размер на сумата от 20 000 лева и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 5 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г.

Моли да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Насрещната страна - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е подала отговор в срока по чл. 263,ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – А. Г. С., ЕГН **********, чрез Г. С. М., ЕГН **********, като майка и законен представител е предявил против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 11.10.2017 г., около 19:20 часа, на път III - 8007, км. 3+ 500, в землището на с.

Узунджово, община Хасково е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. № 5479 КА, управляван от Х. И. Н., ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и интензитета на движението и конкретните условия за видимост е ударил движещото се пред него на пътното платно ППС (каруца), теглено от животинска тяга, управлявано от Р. И. Г., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП;

- пътувал в превозното средство, теглено от животинска тяга и вследствие на ПТП е получил контузия на гръдния кош и фрактура на дясната клавикула (ключица) на границата средна външна трета;

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“, който се е движил с несъобразена скорост и е загубил контрол върху автомобила;

- товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег. № 5479 КА, управляван от Х. И. Н., ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 15.12.2017 г. е предявил писмената претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която ответникът е образувал щета, но е не изплатил обезщетение;

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 28.06.2018 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, включително да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът

-

Застрахователно

3 акционерно дружество

„ОЗК

-

Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 подал отговор на исковата молба /л. 41/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват механизма на настъпване на ПТП и поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ППС /каруцата/ не е била обезопасена със светлоотразители; движела се е в тъмната част на денонощието без запален фенер; водачът и пътниците в каруцата са били без светлоотразителни жилетки и ищецът с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.10.2017 г., около 19:20 часа на републикански третокласен път III - 8007, в землището на с. Узунджово, община Хасково е настъпило ПТП между товарен микробус „Мерцедес Спринтер 314 ИДИ“ с рег. № Х 5479 КА, управляван от Х. И. Н., ********** и ППС /каруца/, управлявана от Р. И. Г., ЕГН **********.

Товарният автомобил се движел със скорост от около 71 км/ч., попътно на движещата се каруца, която е била без светлоотразители и не е имала светлинна сигнализация с фенер.

Водачът на каруцата и останалите и пет пътници в нея не са ползвали светлоотразителни жилетки.

Водачът на товарния автомобил късно възприел каруцата и последвал удар с предната дясна част на МПС със задната лява част на превозното 4 средство с животинска тяга.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП - л. 7.

Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените писмени доказателства и писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза - л. 168.

С определение от 14.09.2020г., постановено по н.о.х.д. № 448/2020 г. от Районен съд Хасково /л. 158/ е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК, с което Х. И. Н., **********, като водач на товарния автомобил е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение на пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. Г. С., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение в движението на дясната ръка, както и средни телесни повреди на други две лица – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 1 от НК.

От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 144/ се установява, че ищецът вследствие на ПТП е получил контузия на гръдния кош и корема с малък излив в областта на левия костнодиафрагмален синус; травматично счупване на дясната ключица – закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок подълъг от 30 дни.

Болките и страдания са били интензивни в първите 10-15 дни.

Възстановителният период по отношение счупването на ключицата представлява имобилизация за срок от 1 месец и рехабилитация – общо 2 – 2.5 месеца.

Няма данни за настъпили усложнения в резултат на травмите.