Решение № 163 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000010 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260006 от 26.06.2024 г.,постановено по т.д.№86/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.е осъдено З.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *, район „И.”, ж.к. „Д.“, бул. „**” № 1 да заплати на Д.

Н. А. с ЕГН **********, с адрес : гр. С. ул. „О.“ № 87, ет. 1, ап. 3 сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП,настъпило на 19.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е осъдено „З.“ АД, с ЕИК *, да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ - гр.С., ул. „Б.“ № 9, ет. 2, офис 4, БУЛСТАТ № * адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 12 780 лв. с ДДС,както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 000 лв.

Освен това,с решение №260006 от 26.06.2024 г.,постановено по т.д.

№86/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.е осъдено дружеството Застрахователна компания „О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен 1 регистър на Р К. под № *, представлявано от П.Н. и Х.П. в качеството им на ликвидатори, чрез “З. О. - клон Б.” К. със седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н В., бул. „Б.“ № 102, бл. Б*, ет. 2, ап. 22, ЕИК *,да заплати на З.“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *, район „И.”, ж.к.

„Д.“, бул. „Г. М. ****” № 1 сумата от 75 000 лв., предявен като част от 100 000 лв. по предявения евентуален обратен иск, ведно със законната лихва върху сумата от 75 000 лева от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от З." АД на Д. Н. А. по основния иск до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в общ размер на 11 942, 50 лв., при условие, че “З." АД заплати на Д. Н. А. присъденото обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП,настъпило на 19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, както и да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ - гр.С., адвокатско възнаграждение в размер на 12 780 лв. с ДДС и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 000 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника-З. АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № *, представлявано от П.Н. и Х.П. в качеството им на ликвидатори, чрез “З. О. - клон Б.” К. със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул. „Б.“ № 102, бл. Б*, ет. 2, ап. 22, ЕИК *.

Решението е постановено и при участието на трето лице помагач-М. Т. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. С. кв. „Т.“ № 21, вх.Б, ап.4 на страната на З.АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под №*,представлявано от П.Н. и Х.П. в качеството им на ликвидатори, чрез “З. О. - клон Б.” К. със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул. „Б.“ № 102, бл. Б*, ет. 2, ап. 22, ЕИК *.

Решението е частично обжалвано от З. “О.”АД-К.,гр.Н.,чрез “З. О.-Клон Б.”К.,ЕИК * и от “З.”АД с ЕИК *.

С въззивната си жалба З. “О.”АД-К.,с адрес на управление гр.Н., ул.С.”№26,СЕК,3-ти и 4-ти етаж,регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Република К. под №*,представлявано от П.Н. и Х.П. в качеството им на постоянни ликвидатори,чрез “З. О.КЛОН Б.”К.,ЕИК *,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”Б.”№102,ет.2,офис 22,подадена чрез адв. Д. С. като пълномощник,първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която е уважен предявения от Д. Н. А. иск за размера над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв. и с която е уважен предявения от “З.”АД обратен иск за размера над 20 000 лв. до присъдените 75 000 лв.

В тази жалба се поддържа,че с атакуваните части решението на ОС-Стара Загора е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон,допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и необоснованост.Дружеството-жалбоподател счита за прекомерно завишен размера на присъденото на Д. Н. А. обезщетение за неимуществени вреди,за противоречащ на принципа на справедливостта,заложен в чл.52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика.Счита още,че така определения с решението размер на застрахователното обезщетение не е съобразен със социално-икономическата обстановка в страната като критерий за опреД.е на справедливия размер на застрахователно обезщетение.Намира,че сумата от 100 000 лв. е 2 достатъчна да обезщети претърпените от ищцата вреди.

На следващо място,в горната жалба се поддържа довода,че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените в отговора на обратния иск доводи относно наличие на съществено по-висок принос за настъпване на вредоносния резултат на водача Г.Д.,чиято отговорност е застрахована при ищеца по обратния иск.Изтъкнато е обстоятелството,че по-високия принос на посочения водач е констатиран и признат в мотивите на решение №91/07.06.2023 г. на Апелативен съд-Пловдив и се твърди,че единствения принос на другия водач-М. М.,за настъпване на инцидента е,че не е оценил правилно пътната обстановка и опасността,произтичаща от неправомерното навлизане на друг автомобил в пътната му лента,съответно не е изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост на спре,когато възникне опасност за движението.Сочи се,че от друга страна Г.Д. е допуснала система от множество нарушения,описани в мотивите на горното решение на АС-Пловдив,предизвикали процесния инцидент.Предвид характера и тежестта на извършените нарушения от двамата водачи на МПС се поддържа от жалбоподателя,че е налице съществено по-висок принос за настъпване на инцидента от страна на Г.Д.,с оглед на което същият счита,че обратният иск е следвало да бъде отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 75 000 лв.

И въз основа на изложените в жалбата доводи е поискано да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго по съществото на спора,с което да се отхвърлят предявените искове-първоначален и обратен,съответно за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. и за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 75 000 лв.Поискано е също разноските да се възложат върху насрещните страни.

В законния срок е подаден писмен отговор на горната въззивна жалба от “З.”АД с ЕИК *,чрез пълномощника на дружеството адв. Д. С..В отговора е изложено становището,че въззивната жалба на “ЗК О.” е основателна в частта й,в която се оспорва като прекомерно завишено присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на Д. Н. А. за размера над 100 000 лв. До присъдените 150 000 лв.,но е неоснователна в частта,с която обратният иск е уважен над 20 000 лв. До пълната присъдена сума от 75 000 лв.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

Писмен отговор на същата жалба е подаден и от ищцата в първоинстанционното производство-Д. Н. А.,чрез пълномощника й адв. Б.Б..В този отговор е изложено становището,че въззивната жалба на ЗК “О.”АД /чрез “ЗК О.-клон Б.”К.,е неоснователна и следва да се остави без уважение,като конкретните доводи в тази насока се съдържат в отговора.Поискано е да се присъдят на ищцата всички направени от нея разноски във въззивното производство.

С въззивната жалба на “З.”АД,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Д.

С.,първоинстанционното решение на ОС-Стара Загора се обжалва в частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата Д. А. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 60 000 лв. до пълната присъдена сума от 150 000 лв.Поискано е в тази част решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост.Поддържат се аргументите,че съдът е определил завишено обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,че определеното обезщетение не е съобразено с икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на деликта и с 3 обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди по подобни случаи.По-подробни доводи за обосноваване на посоченото становище са изложени в жалбата.Поискано е въз основа на тях решението на ОС-Стара Загора да бъде отменено като неправилно в частта,с която дружеството-жалбоподател /като ответник по предявения главен иск/ е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над размера от 60 000 лв. до пълния присъден размер от 150 000 лв.Поискано е също така да бъдат присъдени на дружеството съдебните разноски,направени от него в производството пред първата инстанция,както и разноските сторени в настоящото въззивно производство.

В законния срок ищцата Д. Н. А. е подала чрез пълномощника си адв. Б.Б. писмен отговор на въззивната жалба на “З.”АД,в който е заявено,че тази въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.Конкретни доводи в тази насока са изложени в отговора на ищцата.

Третото лице-помагач М. Т. М., с ЕГН ********** на страната на З.АД, К. /чрез “З. О.

- клон Б.” К./,не е взело становище по жалбите.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната му част и при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо и двете процесни въззивни жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в процесните жалби.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№86/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е предявен от Д. Н. А. против “З.”АД с ЕИК * осъдителен иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 150 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А.,настъпила при ПТП от 19.12.2015 г.,ведно със законната лихва 4 върху главницата от датата на деликта-19.12.2015 г. до окончателното й изплащане.

Исковата молба първоначално е подадена пред СГС и въз основа на нея е било образувано гр.д.№11244/2018 г. по описа на същия съд,но с влязло в сила определение от 23.08.2018 г. делото е изпратено по подсъдност на ОС-Стара Загора и вследствие на това е образувано т.д.№86/2019 г. по описа на последния съд.