Определение № 3410 от 21.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4270/2026
- Вид
- Определение № 3410
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3410 гр. София, 21.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604270 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 249 ал. 3 във вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК.
То е образувано въз основа на въззивен частен протест от СГП против определение от 06.11.2025 г. по н.о.х.д. № 1488/25 на СРС, 100 състав, с което е прието, че при формулиране на обвинението са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебното производство е прекратено, а делото върнато на СРП за отстраняването им.
Защитата не е подала възражение.
Софийски градски съд, Трети въззивен състав, установи следното:
Производството пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт от прокурор при СРП, чийто диспозитив е идентичен с текста на постановлението по чл. 219 НК. И в двата процесуални документа не е посочено мястото на деянието.
В обвинителния акт се посочва, че обв. Л. установил фактическа власт върху чужд автомобил, след устна договорка със собственика му да го ползва един месец и след това да го закупи. Не го закупил. На 21.08.2020 г. в гр. София, се срещнал със св. Х., на когото казал, че автомобилът е негова собственост, като му обещал да му прехвърли правото на собственост. Договорили се в замяна да получи определени вещи (лек автомобил, кобила, товарен автомобил, за всяка една вещ е посочена стойността ). Размяната била извършена в гр. София. Уговорили се след няколко дни да изповядат сделката пред нотариус. Обв. Л. се укрил. Общата стойност на предоставените вещи е равна на 10 550 лв. Посочва се, че обв. Л. е бил наясно, че не е собственик на автомобила и не е можел да прехвърли правото на 1 собственост върху автомобила, като замяната е извършил с измамна цел. Дадена е правна квалификация по чл. 209 ал. 1 НК.
Съдът в обжалваното определение е приел, че в постановлението по чл. 219 НПК и в закл.част на обв.акт не е посочено мястото на извършване на твърдяното престъпление; налице е пестеливо фактическо описание на твърдените действия, като липсва описание на действията или бездействията, чрез които в съзнанието на дееца са формирани неверни представи относно бъдещите действия на обвиняемия, което води до извода, че не е описан начинът, по който пострадалият е въведен в твърдяното заблуждение. Следва да се прецизира обвинението, като се посочи по какъв начин е възбудено заблуждението, как е настъпила имуществената вреда и кога се е случило, в съответната хронологична последователност.
Въззивният съд приема, че частният протест е подаден от оправомощено лице, в законовия срок, като има изискуемото от закона съдържание. Поради това е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Относно липсата на посочване на място на деянието в постановлението по чл. 219 ал.
1 НПК и в диспозитива на обвинителния акт. Този порок несъмнено съществува. Той винаги е съществен и винаги води до извод, че правото на защита е нарушено. Посочването на мястото на деянието е задължителен елемент от индивидуализацията на деянието, като без него обвиняемият и подсъдимият не може да разберат за какво деяние е привлечен като обвиняем или предаден на съд, респективно самият съд не може да установи за кое деяние следва да събира доказателства. Поради това липсата на посочване на място на деянието е основание за прекратяване на съдебното производство.
Относно яснотата на описанието на изпълненителното деяние. Обвинителният акт, според становището на настоящия въззивен състав, е редовен от външна и формална страна.
Обстоятелството, че деянието е описано пестеливо, не води до извод, че е нарушено правото на защитата да разбере в какво точно се състои обвинението. В него са достатъчно ясно посочени онези фактически обстоятелства, които се отнасят до всеки един елемент от състава на твърдяното престъпление.
В конкретния случа в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено датата и мястото на деянието – а именно 21.08.2020 г., гр. София (по-горе е посочено защо е нужно да се посочи мястото на деянието и в постановлението по чл. 219 НПК, и в заключителната част на обвинителния акт). Посочена е срещата на подс. Л. със св. Х. и постигнатата между тях договореност за размяна. Посочени са предходни отношения на подс. Л. с друг свидетел, въз основа на които прокурорът твърди, че подс. Л. не е бил собственик на вещта, която предавал при тази замяна. Ясно е посочено измамното намерение на подс. Л. и измамното му поведение – а именно изявленията, които е правил и обещанията, които е давал, при тази размяна. Посочени са вещите, които св. Х. му предал при тази размяна, като те кратко, но ясно са индивидуализирани, като е посочена и 2 отделната им стойност. Така става ясно и каква е имотната вреда, претърпяна от св. Х., като е ясно, че тази вреда е настъпила в момента на размяната, 21.08.2020 г., когато се твърди, че измамното поведение е било реализирано, доколкото именно на тази дата се твърди, че е било осъществено имущественото разместване. Ясно е посочено, че св. Х. се е разпоредил със своите вещи, мотивиран от измамното поведение на обв. Л.. В действителност в обвинителния акт са посочени всички фактически обстоятелства, относими към всеки един елемент от състава на престъплението по чл. 209 НК.
Изтъкнатото нарушение в диспозитива на обвинителния акт и в постановлението за привлизане обаче е достатъчно, за да се приеме протестираното определение за законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 6.11.2025 г. по н.о.х.д. № 1488/25 на СРС, 100 състав, постановено по чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на посоченото процесуално нарушение при привличане на обвиняемия и при изготвяне на обвинителния акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3