Определение № 2996 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2996 гр. София, 13.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002105287 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Ц. П. И., действащ чрез адвокат А. И., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 3273/20.06.2023 г. по гр.д. № 3468/2022 г., с което е потвърдено решение № 20001981 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 62380/2020 г. на Софийски районен съд, и е касаторът е осъден да заплати на К. Р. В. сумата от 8000 лв., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поставяте се въпросите: 1/. „При прието експертно заключение, което е в противоречие с доказателствата по делото, следва ли въззивният съд да изложи мотиви защо не възприема изложените възражения в подадената въззивна жалба срещу експертното заключение?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2/.

„Допустимо ли е било допускането и кредитирането на съдебно-техническа експертиза за установяване на стойности по СМР, вкл. и договорености между страните при наличието на доброволно и цялостно плащане?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; и 3/. „Може ли съдът при липса на специални знания в дадена област на науката да разреши спора в противоречие с отговорите на приетите по делото заключения, изготвени от вещи лица със специални знания в същата тази област на науката?“. относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 4/. „Длъжен ли е въззивният съд да реши спора като разгледа и обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото 1 доказателства?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 5/.

„Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 6/. „Налице ли е необоснованост на решението, изводите в което са формирани без да е обсъден в цялост представения и приобщен по делото доказателствен материал и направените оспорвания и възражения, като това обстоятелство представлява ли нарушение на чл. 12 ГПК?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 7/.

„Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 8/. „Как следва да се преценяват свидетелските показания, дадени от близки роднини на лице, с когото си във фактическо съжителство?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 9/. „Каква следва да се доказателствената стойност на свидетелски показания, които не са лични впечатления, а на преразказ на самата страна в процеса (ищец)?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 10/. „Как следва да се ценят свидетелските показания при положение, че са събрани на етап след разпита на останалите свидетели, вкл. и при такива, дадени от страните по реда на чл. 176 ГПК?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 11/. „Освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложител е приел без забележки изпълнението и последният може ли въпреки това да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и 12/. „ Каква е доказателствената стойност на изготвени снимки (фотоси) от страна в процеса и при какви случаи може да бъде ценена като годно доказателствено средство?“, относно който въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК- очевидна неправилност.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че по предявеният иск фактите, подлежащи на установяване, са: „даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване“. Посочил е, че съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото. В случая страните не спорели, че през м. март 2019 г. са сключили неформален договор за изработка, по силата на който ответникът е поел задължение да разруши намираща се в имот на ищеца в [населено място] барака (постройка), пристроена към намиращата се в имота сграда, както и да сортира 2 строителните отпадъци. Безспорно било и че уговореното възнаграждение е в размер на 10 000 лв., която сума ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника на две вноски от по 5 000 лв. на 03.05.2019 г. и на 13.05.2019 г., видно и от приетите две платежни нареждания.

Спорът между страните се свеждал до обема на възложените на ответника СМР, в частност дали ответникът е следвало и да извози строителните отпадъци, както и да изгради нова постройка на мястото на съборената, съответно налице ли е неизпълнение и възникнало ли е за ищеца – възложител потестативното право да развали договора и претендира връщане на платеното възнаграждение за неизвършените работи. Решаващият съд се е позовал на трайната практика на ВКС (решение № 546 ОТ 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., ІV ГО, решение № 41 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 312/2012 г., ІV ГО, решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г., ІІІ ГО, решение № 224 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г., ІІІ ГО и др.), в която е прието, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., е неприложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорели за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържал всички уговорки, свидетелски показания били допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е действителната обща воля на страните. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че възложените по процесния договор СМР са били за разрушаване на намиращата се в имота на ищеца постройка на две нива, разчистване на терена от строителните отпадъци и изграждането на нова постройка на мястото на старата. Посочил е, че наличието на уговорка между страните по процесния договор за изграждането на нова пристройка следвало както от показания на св. Р. относно обстоятелствата, при които е сключен договорът (тъст му имал нужда да се разруши пристройката и да се изгради нова, по тази причина свидетелят го свързал с ответника), така и от показанията на свидетеля А. (трябвало и да направят постройка в имота, къща на 1 етаж, за която направили изкопа, но не я изградили). Твърденията на ответника, че са разрушили две постройки в имота били напълно недоказани и противоречали, включ. и на показанията на доведения от него свидетел, който установил, че е разрушена била само пристройката на две нива. Решаващият съд е намерил и че направеното за първи път с въззивната жалба твърдение, че изграждането на новата пристройка било предмет на отделно договаряне, било преклудирано, а и недоказано. Като косвена индиция, че на ответника е било възложено не само разрушаване на съществуващата пристройка, а и изграждане на нова пристройка, решаващият съд е приел и размерът на заплатеното от ищеца възнаграждение от 10 000 лв., при определена от вещото лице средна пазарна стойност за разрушаване на пристройката 1 181.26 лв. Ето защо е счел, че е налице неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в липсата на изградена нова сграда на мястото на разрушената, което неизпълнение е значително. С нот. покана, връчена на 02.11.2020 г., ищецът е претендирал последиците от развалянето на договора и е поканил ответника да му върне сумата 8 000 лв. – платено възнаграждение за неизпълнените СМР, доказателства за връщането на която ответникът не е ангажирал, поради което е заключил, 3 че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по постанените първи, втори и трети въпроси. Въпросите са обусловили решаващите изводи на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочената от касатора. Трайно в практиката на ВКС се приема, че когато съдията няма необходимите специалния знания, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област, в който случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно- чл.195 ГПК; Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му, като независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, позовавайки се и на приетото по делото, неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, е приел, че средната пазарна стойност за разрушаването на процесната пристройка е 1 181,26лв., която стойност сравнена със стойността на заплатеното от ищеца възнаграждение по договора от 10 000 лв., е и косвена индиция, че на ответника е било възложено не само разрушаването на дървената пристройка /барака/, а и изграждането на нова. В случая част от въпросите са и некоректно зададени, тъй като експертно заключение не е в противоречие с другите доказателствата по делото, като вещото лице не е имало за задача да установява стойности по СМР и договореностите между страните, а само какъв е обичайният срок за събаряне на дървената постройка, респ. за изграждане на нова, както и каква е средната пазарна стойност на извършената работа по събарянето на бараката.

Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставените четвърти, пети и шести въпроса. По тези въпроса, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросите е налице и трайна съдебна практика, с която се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви и по направените във въззивната жалба доводи и възражения.