Решение № 4312 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4312 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330121589 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ.

Искова молба, подадена от „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „България“ № 196, против Р. Х. Р. с ЕГН: **********, с адрес **************** с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК издаден по ч.гр.д. № 14005/2024г. за главница в размер на 575,35 лв., по запис на заповед от 15.12.2023г., който обезпечава непогасена главница 500 лв.; договорна лихва 68,79 лв. за периода 15.12.2023год. – 15.07.2024год., наказателна лихва 6,56 лв. за периода 16.01.2024 год. – 24.06.2024 по договор за потребителски паричен заем № 750798/15.12.2023г. сключен с ответник Р. Х. Р..

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответник Р. чрез адв. Сл. Н. заявява релативни възражения спрямо съществуването на каузалното правоотношение, като поддържа, че процесния договор за кредит е нищожен поради неспазване нормите на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК. Претендира разноски по чл. 38 ЗА

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: Като писмени доказателства по делото са приети копие на запис на заповед, договор за паричен заем № *************, погасителен план към него, общи условия по договор за заем.

С оглед събраните писмени доказателства и при липса на спор между страните съдът намира за доказано, че процесния запис на заповед е подписан по повод сключения между 1 тях индивидуален договор за заем от 15.12.2023 г. Независимо, че документът, въз основа на който е била издадена заповедта за изпълнение е запис на заповед и предметът на настоящия процес е установяване на вземане, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект, доколкото, както ищецът, така и ответната страна въвеждат твърдения за наличие на каузално правоотношение по повод издадения редовен документ, на изследване по делото подлежи това каузално правоотношение.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че действително е налице каузално правоотношение. Следователно при разглеждане на настоящия иск съдът задължително трябва да провери дали съществува вземане по каузалната сделка. Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като ищеца е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.

22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл.

12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,149 %, а ГЛП не е посочен и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. На следващо място, необходимо е да се посочи, че в чл. 6 от Договора за паричен заем е предвидено задължение за обезпечаване на договора с гаранта, отговарящ на определени с ОУ изисквания, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. При непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 8 заемятелят дължи неустойка в размер на 362,21 лева, разсрочено ведно с всяка месечна вноска съобразно погасителния план.

Видно от решение № 2165/15.05.2024 влязло в сила на 05.06.2024г. по гр.д. № 499/2024г. по описа на РС – Пловдив постановено между същите страни е обявена за нищожна клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем с която е уговорено заплащане на неустойка. Решаващите мотиви на съда са затова че въведените изисквания в 2 цитираната клауза от договора за видовете обезпечение и срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

В допълнение непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Поради горното според настоящата инстанция процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което не могат да се претендират и суми по обезпечението на този недействителен договор, чрез процесния запис на заповед, доколкото липсва изначално основание за дължимостта на вземането по кредита, а оттук- и на свързаното с него обезпечение.

Без никакво значение в процеса е обстоятелството дали записът на заповед е редовен от външна страна документ, отговарящ на съответните законови реквизити за валидност, защото доколкото менителничният ефект обезпечава каузална сделка- заем, която е недействителна, той не може да породи права за кредитора по него, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.

Действително съгласно ЗПК при нищожност на договор заемополучателят дължи връщане само на стойността на получената в заем сума. Тази норма обаче почива на плоскостта на неооснователното обогатяване и е дължима поради отпадане на основанието за нейното получаване.

С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото съдът не е сезиран с изрично искане за присъждането й на посоченото основание, то и не следва да се произнася по този въпрос тъй като това би било произнасяне по непредявен иск, с което би се постановило недопустимо съдебно решение, което подлежи на обезсилване.

С оглед изхода на делото право на разноски има ответната страна, но такива реално не са направени. Тъй като ответника е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА, то в полза на адвокат С. Н. с адрес: **************** следва да се определи възнаграждение 3 при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените искове и проведени заседения по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 против Р. Х. Р. с ЕГН: **********, с адрес **************** за признаване установено, че Р. Р. дължи сумата от 575,35 лева главница по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК издаден по ч.гр.д. № 14005/2024г. по запис на заповед от 15.12.2023г. като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 да заплати на адвокат С. Н. с адрес: **************** сумата от 400 лева, която представлява определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответник Р. Р..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4