Решение № 106 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500970 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1111/11.09.2025 г., постановено по гр.д.№521/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е отхвърлен предявения от В. С. П., ЕГН ********** от град **** срещу „СКБ ТРАНС“ ООД, ЕИК 203722515 със седалище и адрес на управление град ****, представлявано от А. Е. Б. и А. К. К. по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск за приемане за установено, че „СКБ ТРАНС“ ООД, ЕИК 203722515 дължи на В. С. П., ЕГН ********** сумата от 6 559.65лв., представляваща дължими трудови възнаграждения както следва: за месец август 2022 г. 106.46 лв., за месец септември 2022 г. - 612.16 лв., за месец октомври 2022 г. 612.16 лв., за месец ноември 2022 г.- 612.16 лв., за месец декември 2022 г. - 612.16 лв., за месец януари 2023 г. - 672.52 лв., за месец февруари 2023 г.-672.52 лв. за месец март 2023 г. - 672.52 лв., за месец април 2023г. - 672.52 лв., за месец май 2023г. - 672.52 лв. и за месец 1 юни 2023г. - 641.95 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед №2851/02.12.2024г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№4948/2024 г. по описа на РС-Пазарджик.

Осъден е В. С. П., ЕГН ********** да заплати на „СКБ ТРАНС“ ООД, ЕИК 203722515 сумата от 1 100 лв. разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. П. чрез адв. В. с твърдение, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено, вместо което да се уважат предявените искове. Излагат се подробни съображения в тази посока. Направено е доказателствено искане по реда на чл.266, ал.3 ГПК да бъде допуснат свидетел за установяване на отношенията между страните, при какви условия работи ищеца и при какви условия му се заплаща.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение, когато не е уважил искането за събиране на гласни доказателства. За установяване на това обстоятелство с твърдение, че тези обстоятелства се установяват с писмени доказателства

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба по хода на делото, с която поддържа въззивната жалба, вкл. искането за допускането на свидетел. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В съдебно заседание, ответната страна СКБ Транс ООД, редовно призована, представлява се от адв.Ф., който поддържа писмения отговор и моли да се остави без уважение въззивната жалба.

С определение №101/16.02.2026 г. е оставено без уважение 2 доказателственото искане на жалбоподателя.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите във въззивната жалба, становищата и възраженията на страните пред въззивния съд, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. С. П.

ЕГН ********** срещу „СКБ ТРАНС“ООД с ЕИК 203722515 със седалище и адрес на управление град *****, представлявано от управителя А. К. К., с която моли да бъде признато по отношение на ответника, че му дължи сумата от 6 559.65лв., представляваща дължими трудови възнаграждения както следва: за месец август 2022г.неплатен остатък от трудово възнаграждение в размер на 106.46лв., за месец септември 2022г неизплатено трудово възнаграждение в размер на 612.16 лв., за месец октомври 2022г – неизплатено трудово възнаграждение в размер на 612.16лв., за месец ноември 2022г- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 612.16лв., за месец декември 2022г. – неизплатено трудово възнаграждение в размер на 612.16лв., за месец януари 2023г. неизплатено трудово възнаграждение в размер на 672.52лв., за месец февруари 2023г. – неизплатено трудово възнаграждение в размер на 672.52лв., за месец март 2023г.- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 672.52лв., за месец април 2023г. – неизплатено трудово възнаграждение в размер на 672.52лв., за месец май 2023г. – неизплатено трудово възнаграждение в размер на 672.52лв. и за месец юни 2023г. неизплатено трудово възнаграждение в размер на 641.95лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 28.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4948/2024г по описа на РС-Пазарджик. Претендира се разноски.

Твърди, че между страните бил сключен трудов договор 3

№114/02.08.2022 г., съгласно който бил назначен длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., впоследствие изменено с допълнително споразумение на 780 лв. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено на 03.07.2023 г. Поддържа, че по време на действие на трудовия договор на ищеца били изплащани само командировъчните пари, но не и дължимото му се трудово възнаграждение, предвид на което подал искане за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответника оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърдението, че между страните е съществувало трудово правоотношение през исковия период с посоченото месечно възнаграждение, както и че същото е прекратено. Оспорва твърдението, че на ищеца са били изплащани само командировъчните пари. Твърди се, че ищецът работил като международен шофьор , за което получавал заплата и командировъчни за работата си, която на практика извършвал в чужбина. Командироването му се извършвало с изрична заповед за всяка една командировка, за което в последствие е представян отчет и са му били изплащани изцяло по банков път полагащите му се командировъчни и заплата. Твърди, че въпреки, че в основанията на извършените банкови преводи е отбелязвано „командировка; отчет“, тези преводи включвали както дължимите командировъчни, така и дължимото трудово възнаграждение. Твърди, че дължимите суми за трудово възнаграждение и командировъчни пари на ищеца не само са били изплатени, но и сериозно надплатени.

Това твърдение се потвърждавало и от декларацията, която ищецът собственоръчно подписал в последният си работен ден, с която самият той заявявал, че е получил всички дължими трудови възнаграждения и командировъчни.Моли се съда да постанови решение, с което за се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

4

За изясняване фактическата страна по спора е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.

Предявените искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК са процесуално допустими, като предявени в преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана страна - заявител в развилото се заповедно производство и след своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането предмет на заповедта за изпълнение, постановена по развило се преди това заповедно производство.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Въведените с въззивната жалба възражения са неоснователни.

По делото не е спорно, че през исковия период между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., впоследствие изменено с допълнително споразумение на 780 лв., считано от 01.01.2023 г.

5

Не се спори, че трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Безспорен е и факта, че ищецът е престирал добросъвестно работната си сила през исковия период.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че за исковия период от месец август 2022 г. до месец юни 2023 г. ответното дружество работодател е начислило на ищеца брутно трудово възнаграждение в общ размер на 8 067.39лв., респ. 6 314,45 лв. нетно трудово възнаграждение, като дължимите суми отделно са дадени и по месеци. Посочено е, че ответното дружество не е представило платежни нареждания с основания за плащане „заплата“ или разходни касови ордери за изплатени трудови възнаграждения за ищеца за процесния период.

Във връзка с направеното от ответната страна оспорване, че заедно с командировъчните пари на ищеца е изплащано и дължимото му се за съответния месец трудово възнаграждение, е изслушано допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че общо начислените командировъчни пари за периода от постъпването му на работа на ищеца до прекратяване на трудовото му правоотношение, са в размер на 16 686.46 лв. Нетните трудови възнаграждения за процесния период са 6 314,45 лв. Посочено е, че общо получените от ищеца парични средства от ответника за периода от постъпването му на работа в ответното дружество до прекратяване на трудовото правоотношение, преведени по банков път, са в размер на 27 387,36 лв. Датите на плащане, сумите на преводите и основанието за всеки от тях са описани подробно от вещото лице в таблица №2 от допълнителното заключение.

Няма данни по делото страните да са се уговорили за заплащане на възнаграждение под формата на командировъчни, извън определеното с Наредба за служебните командировки и 6 специализации в чужбина, а именно – до 50 евро на ден.

С изрична молба /л.109–гръб от първоинстанционното дело/ на основание чл.270, ал.3 КТ, ищецът е поискал трудовото му възнаграждение да се изплаща чрез банков превод по посочена от него сметка.

Основният спорен въпрос пред въззивния съд е дали са изплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения на ищеца за процесния период, доколкото липсват разписани от него ведомости и липсват платежни нареждания за платени по банков път трудови възнаграждения.

Правилно е прието от районния съд, че дължимите суми за трудови възнаграждения на В. П. са изплатени с банковите преводи, с които са изплащани и сумите за командировъчни, макар в основанието за банковия превод изрично да не е записано „заплата“.

Всички ангажирани от ответника доказателства, в конкретния случай водят до единствено възможния извод, че за положения от ищеца труд за процесния период, начисленото му брутно трудово месечно възнаграждение е изплатено.

Съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.

Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането. По същия начин, когато основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането. Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за плащане, в доказателствена тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без 7 основание. В тези случаи, когато в платежните документи не се сочи основание за плащане на сумата и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане.