Решение № 228 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора КОСТАДИН Д. ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от Петко Минев Въззивно частно наказателно дело № 20265300601171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на председателя на Пробационния съвет при РС „Изпълнение на наказанията“ – гр. Пловдив против Определение № 3408/07.05.2026 г., постановено по НОХД № 5662/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII наказателен състав, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК във връзка с чл. 68, ал. 3 НК е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационния съвет при РС „ИН“ – гр. Пловдив за привеждане в изпълнение изцяло или отчасти на отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода“, наложено на осъдения Н. Т..

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че осъденият виновно не е изпълнил наложените му по реда на чл. 67, ал. 3 НК пробационни мерки, като липсват основателни причини за неизпълнението им. Сочи се още, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати без привеждане в изпълнение изцяло или отчасти на отложеното условно наказание „лишаване от свобода“.

Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и предложението на Пробационния съвет да бъде уважено.

РП – Пловдив, осъденият Н. Т. и неговият защитник не изразяват становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция председателят на 1

Пробационния съвет – Вълчинова моли съдът да приеме предложението и да се постанови отложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, като излага доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 НК предоставя право на преценка на съда, а не въвежда задължение за привеждане в изпълнение на условно отложеното наказание при всяко неизпълнение на пробационните мерки. Излага доводи, че по делото са установени обективни причини за преустановяване на изпълнението им, произтичащи от прекратяването на брака на осъдения, отпадането на основанието за пребиваването му в Република България и окончателното му установяване в Кралство Камбоджа, като същият е изпълнявал добросъвестно възложените му пробационни мерки до настъпването на тези обстоятелства.

Адв. М. – защитник на осъдения Н. Т., изцяло подкрепя изразеното становище на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, като излага съображения в тази насока.

Съдът след като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба, становището на прокурора и всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Не е спорно между страните, че след 18.09.2025 г. осъденият Н. Т. е преустановил изпълнението на наложените му по реда на чл. 67, ал. 3 НК пробационни мерки – задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за обществено въздействие. Следователно по делото е установен обективният факт на неизпълнение на възложените задължения. Спорният въпрос е дали това неизпълнение е осъществено без основателна причина по смисъла на чл. 68, ал. 3 НК и дали обуславя необходимостта от привеждане в изпълнение изцяло или отчасти на отложеното наказание лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 НК не предвижда автоматично настъпване на неблагоприятни последици при всяко неизпълнение на пробационна мярка.

Законодателят изрично е предвидил, че съдът може по предложение на пробационния съвет да замени пробационната мярка с друга или да постанови изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното наказание лишаване от свобода. Използваната законодателна формулировка очертава дискреционна компетентност на съда, при упражняването на която следва да бъдат отчетени всички относими по делото факти – причините за неизпълнението, поведението на осъдения през изпитателния срок, сТ.нта на неизпълнение и необходимостта от реализиране целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Ето защо не може да бъде споделено становището, застъпено във 2 въззивната жалба, че всяко неизпълнение, което не е обусловено от заболяване, задържане или друга непреодолима пречка, следва непременно да се квалифицира като неизпълнение без основателна причина. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „основателна причина“, нито предвижда изчерпателен кръг от обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като такива. Поради това преценката за наличието или липсата на основателна причина следва да се извършва конкретно и индивидуално във всеки отделен случай, въз основа на всички относими факти и обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че осъденият е изпълнявал добросъвестно възложените му пробационни мерки в продължение на приблизително десет месеца – от започване на изпълнението им до 18.09.2025 г. Изпълнението е продължило и след фактическата раздяла със съпругата му, както и след прекратяването на брака. Това поведение обосновава извод, че до настъпването на последващите житейски обстоятелства осъденият е проявявал необходимата дисциплина и отговорно отношение към изпълнението на наложените му пробационни мерки. Следователно не може да се приеме, че още от началото на изпълнението им е демонстрирал трайно пренебрежително отношение към произтичащите за него задължения.

Установява се още, че осъденият е чужд гражданин, чийто статут на продължително пребиваване в Република България е бил обусловен единствено от качеството му на член на семейството на български гражданин.

След прекратяване на брака това основание е отпаднало, като срокът на издаденото му разрешение за пребиваване е изтичал на 25.10.2025г.

Същевременно по делото липсват данни осъденият да има близки родственици, семейство или трайни социални връзки в България, които да обосновават оставането му в страната след развода. Доказателствата сочат, че пребиваването му в Република България е било свързано именно със сключения брак, а след неговото прекратяване е предприел окончателно установяване извън страната.

Съществено значение има и обстоятелството, че по време на изпълнение на пробационните мерки осъденият не е укривал намеренията си. При срещите с пробационния служител е заявявал, че бъдещото му пребиваване в страната зависи от изхода на бракоразводното производство, както и че проучва възможността да започне самостоятелна стопанска дейност в Кралство Камбоджа. След окончателното си напускане на страната е уведомил пробационния инспектор чрез електронно съобщение, че се намира в Камбоджа, започнал е бизнес и не възнамерява да се завърне в Европа. Това поведение не разкрива стремеж към укриване от държавните органи или към осуетяване изпълнението на съдебния акт, а открито заявяване на настъпилата промяна в неговото местопребиваване и житейски планове.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че преди окончателното напускане на страната осъденият многократно е преминавал държавната граница, като след всяко завръщане е продължавал да изпълнява добросъвестно възложените му пробационни мерки. Това поведение не подкрепя извода, че още тогава е възнамерявал трайно да преустанови 3 изпълнението им, а сочи обратното – че окончателното неизпълнение е настъпило едва след съществената промяна в личното и правното му положение.

Настоящият съдебен състав приема, че посочените обстоятелства сами по себе си не освобождават осъдения от задължението да изпълнява наложените му пробационни мерки. Те обаче следва да бъдат отчетени при преценката по чл. 68, ал. 3 НК, тъй като разкриват причините за неизпълнението. В случая то е резултат от настъпили съществени промени в житейското и правното положение на осъдения – прекратяване на брака му, отпадане на основанието за пребиваването му в Република България и окончателното му установяване в друга държава, а не от съзнателно пренебрегване на възложените му задължения или отказ от поправяне.

Самото неизпълнение на възложена по реда на чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка не обуславя автоматично привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 НК предоставя на съда правомощие да извърши конкретна преценка дали с оглед характера на неизпълнението, причините за него, поведението на осъдения през изпитателния срок и целите на наказанието е необходимо да бъде постановено изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното наказание. Ето защо съдът не следва да изхожда единствено от констатирания факт на неизпълнение, а е длъжен да извърши цялостна оценка на всички относими по делото обстоятелства, включително причините за неизпълнението, предходното процесуално поведение на осъдения и необходимостта от постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.

В случая не се установява поведение, което да сочи, че осъденият не е мотивиран към законосъобразен начин на живот или че поправителното въздействие на условното осъждане е останало без резултат. Напротив, продължителното добросъвестно изпълнение на пробационните мерки, липсата на данни за укриване, както и отсъствието на доказателства за извършено ново престъпление или друго противоправно поведение през този период не обосновават необходимостта от реализиране на най-тежката последица, предвидена в чл. 68, ал. 3 НК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отказал да приведе в изпълнение изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода, като е приел, че в конкретния случай неизпълнението на пробационните мерки не налага упражняване на правомощието по чл. 68, ал. 3 НК.

Ето защо обжалваното определение, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3408/07.05.2026 г., постановено по 4

НОХД № 5662/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Страните да се уведомят за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5