Решение № 454 от 15.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20232100101314 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск от Г. Ц. Н., ЕГН**********, с адрес *****, съдебен адрес гр.

София, ул. Христо Белчев№4, полуетаж4, офис4-адв. Николай Димитров-АКШумен срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.

София, ул. Света София№7, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 21.04.2023г. в гр. Бургас, на кръстовище между ул. „Петко Задгорски“ и ул. Георги Калоянчев“ в ж.к. Изгрев от водача Е.А.В. при управлението на лек автомобил марка Опел, модел Зафира, рег.

№********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебни претенции/ до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че докато ищцата правомерно е пресичала на пешеходна пътека е блъсната от управлявания от Е.А.В. лек автомобил марка Опел, модел Зафира, рег.№********, която при извършване на ляв завой е отнела предимството й като пешеходец. Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП пострадалата е получила фрактура на лява 1 пубисна кост с ход към ацетабулума, фрактура на лява ишиадична кост, кръвенисти и организирани материали по тазово дъно. Посочва се, че е настанена за оперативно лечение в УМБАЛ Бургас, където е извършено закрито наместване. Позовава се на влошено здравословно и емоционално състояние към предявяване на исковата молба, както и на предстоящи допълнителни интервенции. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора на исковата молба се прави отвод за местна подсъдност, като се заявява искане делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС, който е местно компетентния съд по седалището на ответника.

Възразява, че исковата молба е нередовна поради непосочване на банкова сметка на ищцата. Оспорва механизма на ПТП, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача Е.В., както и, че в резултат на пътнотранспортното произшествие са настъпили описаните в исковата молба телесни увреждания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като посочва, че не е съобразила поведението си с другите участници в движението, не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, неговата скорост на движение, не се е огледала преди да пресече, предприела пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост навлязла внезапно на пътното платно, изложила се на ненужен риск и направила събитието неизбежно, евентуално се движила по платното с гръб към движението и така допринесла за настъпване на ПТП. Счита, че увреждането е настъпило и поради наличието на остеопорозни изменения, като пострадалата допринесла за вредоносния резултат с неспазване на лекарските предписания и препоръки. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. По акцесорната претенция за законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди оспорва началния момент на дължимост поради непредставяне от ищцата на ответника по застрахователната преписка на цялата нужна документация, както и непосочване на банковата й сметка. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Неоснователен е направеният с отговора на исковата молба отвод за местна подсъдност от застрахователя. В настоящия случай е предявен иск за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател и е приложима 2 подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК. Специалната местна подсъдност по чл.

115, ал.2 от ГПК във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените – по постоянния адрес на ищеца към настъпване на застрахователното събитие или по местонастъпването на застрахователното събитие. След като застрахователното събитие е настъпило в гр. Бургас местно компетентен да разгледа спора е БОС, а в случая очевидно и постоянният адрес на ищцата към застрахователното събитие е в същия град.

Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството. БОС констатира по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, като след изтичането на този срок непроизнасянето на застрахователя обуславя допустимост на исковете по чл. 432 КЗ. С разпоредбата на чл. 127, ал. 4 (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК се въведе изискването по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, но неизпълнението на това задължение няма за последици нередовност на исковата молба и не е скрепено със санкция – съдът извършва проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК и на приложенията на исковата молба по чл. 128 ГПК (чл. 129, ал. 2 ГПК).

Неизпълнението на задължението за представяне на допълнителни доказателства пред застрахователя от увреденото лице, извън представените документи по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал.

3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга когато той не е представил определени документи срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е в разрез със законовото задължение на ответника да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл.

496, ал. 1 КЗ /в този смисъл определение №339 по ч.т.д.№972/2019г. на II ТО на ВКС/.

БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите , които са 3 допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение №216 от 22.01.2024г. по НОХД №4961 по описа на БРС за 2023г. е призната за виновна подсъдимата Е.А.В., за това, че на 21.04.2023 г., в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № А 2170МА нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно които водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, като при мА.ра завой наляво не пропуснала пресичащата като пешеходец на пешеходната пътека Г. Ц. Н. и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ишиадична кост, което увреждане води до трайно затруднение движението на долен крайник за срок около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на лява пубисна кост с ход към ляв ацетибилатум, водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок около 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес-престъпление по чл. 343, ал.3, .б“а“ вр. чл. 343, ал.1, б“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от одобреното споразумение на наказателния съд, приравнено по правни последици на влязла в сила присъда по силата на чл. 383 от НПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на причинените средни телесни повреди, които са съставомерни признаци и елементи от състава на престъплението, описани в споразумението по НОХД№4961по описа на БРС за 2023г. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по задължителен начин за 4 настоящия съд със сила на присъдено нещо са решени въпросите относно нарушение на разпоредбите на чл. 119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП от водача Е.В..

Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство като страни.

Не е спорно по делото, че пострадалата Г. Н. непосредствено след процесното ПТП е била откарана в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ-Бургас.

Съгласно приложената епикриза ИЗ№7759, находяща се на стр.23-25 по делото ищцата, е приета на 21.04.2023г. и изписана на 28.04.2023 с поставена окончателна диагноза фрактура осис илиака синистри /на таза/.

Видно от оперативен протокол №426 от 27.04.2023г. е извършена безкръвна репозиция - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация.

Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска епикриза представлява официален документ, изготвен от длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверява факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./

По делото са представени амбулаторен лист от 30.05.2023г. с основна диагноза „закрито счупване на илиачна кост“ и посочено обективно състояние спазване на леглови режим 45 дни, указание за натоварване на 30 процента след 45ден, след втори месец на 50-60 процента, в момента на прегледа непълна консолидация на горно и долно рамо на пубисна кост, амбулаторен лист от 19.12.2023г. със снета анамнеза за болка в лява слабинна област, разпространяваща се по предно-вътрешна част на ляв крак до коляно, засилваща се при ходене и обективно състояние липса на ляв коленна 5 рефлекс, хипестезия по Л14 дерматом вляво и амбулаторен лист от 15.12.2023г. с обективно състояние фрактура на таза и гръбначен стълб на L5преден и парасакрална фрактура вляво, преден тазов отдел вляво със забавена консолидация, невъзстановяване и болки 8 месеца след ПТП, извършени многократно физиотерапевтични процедури, с болка при покой и при ходене в лява тазобедрена става и лява ингвинална област към момента на прегледа.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелят М.М., който живее на семейни начала с ищцата, обяснява, че пострадалата е изписана от болницата в тежко състояние, обездвижена и на обезболяващи. Наложило се в продължение на шест месеца –шест месеца и половина да спазва постелен режим, като не можела да се обслужва сама и била на памперси първите четири месеца. Вследствие на получените травми от ПТП се влошила стара язва, която следвало да бъде калцирана.

Свидетелства, че към момента на разпита му, проведен в о.с.з. на 29.03.2024г., Г. Н. все още не се е възстановила от инцидента-не може да стои дълго в легнало и седнало положение, трудно се предвижва без бастун. Излага, че периодът на раздвижване на ищцата е бил много дълъг, при прегледа й от ортопед в болница Лайф Хоспитал се оказало, че пети прешлен също е пукнат. Посочва, че след това ищцата посетила невролог, който след снимки констатирал, че ще са нужни 2-3 години, за да се възстанови. Поддържа, че пострадалата не може да се натоварва физически и да носи по-тежки предмети от дамската си чанта, изпитва затруднения при слизането по стълби, невъзможно е да упражнява вече професията си на фармацевт и да стои права по-дълго време, както и да пътува в чужбина при близките си както преди и да води активен социален живот. От показанията му се установява, че ищцата има нарушения на съда поради болките, които изпитва през нощта.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcc1caff-6032-4633-b0e3-58a41258c6da