Определение № 61 от 17.02.2025, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 66/2025
- Вид
- Определение № 61
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61 гр. Търговище, 17.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20253500500066 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №254/31.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№154/2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. Г. П. от с.А., общ.Т. за сумата 323.14 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 21.10.2023г.-05.11.2024г., лихва за забава в размер на 385.16 лв. за периода 21.07.2022г.-05.11.2024г. и законна лихва в размер на 79.19 лв. за периода 05.11.2024г.-29.01.2025г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК и в посочената част, ведно с разходите за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с доводи за недействителност на договорните клаузи относно 1 посочените суми.
По силата на писмен договор за потребителски кредит №40009522394/13.05.2022г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООДгр.София на ответницата е предоставена сума в размер на 2 000 лв. за 30 месеца, при ГПР 48.60 %, ГЛП 41.00% и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2 100 лв.(надхвърлящо дори размера на основното задължение) или срещу сума от 2 000 лв. ответницата е длъжна да върне 5 328.31 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41 %, без останалите плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, но и неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да 2 бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №254/31.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№154/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3