Решение № 2234 от 16.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100507124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело №67077/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, ответникът С.О. е осъдена да заплати на ищеца Г. ЦВ. В. с ЕГН**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинен на 28.01.2018г. деликт, ведно със законната лихва от 28.01.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 18000 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и същото не кореспондира с претърпените от ищеца болки и страдания и съдебната практика по сходни казуси. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият ответник, с подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата, като излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение и моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

1

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: навяхване разтягане на дясна колянна става, с прекъсване на медиалния минискус, частично прекъсване на предна кръстна връзка, които са му причинили трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата и, след оперативната интервенция, по време на обездвижването в продължение на 2 седмици носи ПС-патерици, в началото на раздвижването. Опериран е при спинална анестезия, като е била извършена парциална менисцектомия, дренаж, кожен шев, назначена е антибиотична и антикоагулантна терапия. Общият възстановителен период, с последващата физиотерапия и рехабилитация е около 2-3 месеца.

Предвид гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и релевантната съдебна практика по сходни случаи съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева не е достатъчно за да компенсира в пълна степен ищеца за претърпените болки, страдания и битови неудобства, съобразно горепосочените критерии. При възстановителен период от около 3 месеца, претърпяна оперативна намеса под спинална анестезия, интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента, след операцията и в началото на рехабилитацията и невъзможност сам да се обслужва за период около 20 дни, справедливо обезщетение по горните критерии би било такова в размер на 9000 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта с която искът еотхвърлен за разликата над 5000 лева до 9000 лева, вместо което на ищеца да бъде присъдена сумата от още 4000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата отхвърлителна част над 9000 лв. до 18000 лева решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на въззивното производство ответникът по жалбата и в производството С.О. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 80 лева, а по сметка на СРС- още 160 лева.

В полза на С.О. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 27,78 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете и предвид присъденото от първата инстанция такова.

На адв.Т.П. от САК следва да се определи и присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в размер на 237,78 лева- съразмерно на уважената част от иска и предвид присъденото от първата инстанция такова .

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело №67077/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в

В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от Г. ЦВ. В. с ЕГН********** срещу С.О. иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за сумата над уважения размер от 5000 лева до сумата от 9000 леваобезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинен на 28.01.2018г. деликт, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА С.О. да заплати на Г. ЦВ. В. с ЕГН**********, на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД сумата от още 4000 лева (четири хиляди лева), освен вече присъдените от СРС 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинен на 28.01.2018г. деликт, ведно със законната лихва от 28.01.2018г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело №67077/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в в останалата обжалвана част- за разликата над 9000 лева до пълния предявен размер от 18000 лева.

ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СГС сумата от 80 лева- държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СРС сумата от 160 лева- държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на адв.Т.П. от САК, на основание чл.38 от ЗАдв сумата от 237,78 лева- възнаграждение за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените с първоинстанционното решение и съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. ЦВ. В. с ЕГН********** да заплати на С.О. сумата от 27,78 леваюрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените с първоинстанционното решение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3