Решение № 1220 от 20.09.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1258/2024
- Вид
- Решение № 1220
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Инес Людмилова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.145 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
- §1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1220 гр. Плевен, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430101258 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 150 от ЗЕ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕИК*********, против ответника П. Л. А. и ответника И. Л. А., с която са предявени искове с правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. Л. А. за сумата от 225,81 лв. – главница, за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2023г., сумата от 14,45 лв. лихва върху главницта, за периода от 03.02.2022г. до 06.03.2023г. и 1/3 законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, с аб.
№ *** и ответника И. Л. А. за сумата от 225,81 лв. главница за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2023г., сумата от 14,45 лв. лихва върху главница за периода от 03.02.2022г. до 06.03.2023 г. и 1/3 законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението за незаплатена топлинн енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, с аб. № *** . Претендират се разноски при условията на разделност.
Твърди се, че ответниците са ползвали предоставената им ТЕ, като не са погасили задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна 1 на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответниците. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответниците. Твърди се, че задължението на ответниците, за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 378,74лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 102,63лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 172,14лв; сума за БГВ, в размер на 0.00лв.; услуга дялово разпределение в размер на 25,57лв; корекции -1,64лв. Твърди се, че в имота има 0 бр. водомери за БГВ, 0 броя уреди ИРУ и щранг- лира в банята. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
Изрично се заявява, че посочените суми – за главница по пера, касаят цялото задължение за процесния период 01.12.2021г. до 31.01.2023г., но се претендират суми – разделно от всеки от ответниците- до размера на 1/3 част /общо 2/3 ид.ч. от задължението/. Твърди се, че сумите, претендирани от отв.
П. Л. А. - в размер на 1/3 ид.ч., се претендират от същия в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в ***. Твърди се, че сумите, претендирани от отв. И. Л. А. - в размер на 1/3 ид.ч., се претендират от същата, в качеството й в качеството на собственик, за останалата част от периода- 01.12.2021г. до 31.01.2023г., съгласно представен по делото нот.акт № ***, том ***, дело №***/***, с който на ответниците е прехвърлен процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при равни дялове между ответниците и тяхната *** *** /последната не е страна по делото/. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Твърди се, че с определение, постановено по ч.гр.д. № ***/20*** г. по описа на *** районен съд е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответниците в законоустановения срок, като същите не са депозирали възражения срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу ответниците за топлоснабден имот апартамент, находящ се в ***, с аб. № ***.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран отговор на ИМ.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и в-к „Труд“.
Безспорно е по делото също, че за процесния имот, находящ се на адрес ***, е открита партида с аб. № ***. По делото, от страна на ищеца, е представена справка, за периода 01.12.2021г. до 31.01.2023г. от която се установява, че за претендираната сума- главница- по пера, е: сума за отопление с ИРУ, в размер на 378,74лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 102,63лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 172,14лв; сума за БГВ, в размер на 0.00лв.; услуга дялово разпределение в размер на 2
25,57лв; корекции -1,64лв. Твърди се, че в имота има 0 бр. водомери за БГВ, 0 броя уреди ИРУ и щранг- лира в банята. По делото, от страна на ищца са представени и приети 8 бр. фактури, за процесния период.
Съдът намира за установено по делото също, съобразно представените с ИМ писмени доказателства, факта, че процесният имот е придобит в съсобственост – при равни права от страна на отв. П. Л. А. и И. Л. А., и тяхната *** *** /последната не е страна по делото/ или по 1/3 ид.ч.
По делото се установява също и факта на сключване на договор №23/24.07.2002г, между ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД и Етажна собственост на адрес ***, за индивидуално отчитане на разходите на ТЕ. Установява се също и факта на сключване на споразумителен протокол №***/*** от *** г, между ТЕЦ Плевен и ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД за извършване на разпределение на ТЕ между абонатите в аб. станция №*** на адрес ***.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и в-к „Труд“.
Установено е, че за процесния имот, находящ се на адрес ***, е открита партида с аб. № ***. По делото, от страна на ищеца, е представена справка, за п е р и од а 01.12.2021г. до 31.01.2023г. от която се установява, че за претендираната сума- главница- по пера, е: сума за отопление с ИРУ, в размер на 378,74лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 102,63лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 172,14лв; сума за БГВ, в размер на 0.00лв.; услуга дялово разпределение в размер на 25,57лв; корекции -1,64лв.
Твърди се, че в имота има 0 бр. водомери за БГВ, 0 броя уреди ИРУ и щранглира в банята. По делото, от страна на ищца са представени и приети 8 бр. фактури, за процесния период.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на РС ***. В законния едномесечен срок съгласно чл.
415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да 3 е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. По делото, както бе посочено по- горе, е установено, че отв. П. Л. А. и И. Л. А., имат качеството на собственици – към датата на ИМ, на 1/3 ид.ч. от процесния топлоснабден имот.
Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б. В случая, както бе посочено по- горе, като установено от фактическа страна, е налице възлагане на дейността, по смисъла на чл. 139, ал.2 от ЗЕ, по силата на сключен договор между етажна собственост на адрес *** и ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД, вписан в публичния регистър. Съдът приема също, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства и заключението по изслушаната СТЕ, че до имота на ответниците е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период. По делото няма събрани доказателства за плащане на дължимата суми. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Ето защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки на предявените установителни искове, тъй като през процесния период е доставена топлинна енергия до процесния имот, а потребителите-ответници не са заплатили цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, респ. са изпаднали в забава по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ОУ. Размерът на претенциите на топлофикационното дружество се установяват безспорно, а именно, че за имот с аб. № ***, дължимите суми са общо 451,62 лв., а дължимото обезщетение за 4 забава е в размер на 28,90 лв.
На основание гореизложеното, предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК против ответниците П. Л. А. и И. Л. А., са основателни по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в пълен размер. Отговорността на всеки от ответниците е до размера на притежаваната от тях идеална част от съсобствеността (1/3 и.ч.). Ето защо П. Л. А. следва да заплати сумата от 225,81 лв. – главница, за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2023г., и сумата от 14,45 лв. лихва върху главницта, за периода от 03.02.2022г. до 06.03.2023г. за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, с аб. № ***. Ответникът И. Л. А. следва да заплати сумата от 225,81 лв. главница за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2023г., сумата от 14,45 лв. лихва върху главница за периода от 03.02.2022г. до 06.03.2023 г. за незаплатена топлинн енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, с аб. № ***.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcc11ff2-6547-498e-94e0-c663bd434eb0