Решение № 5316 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5316 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508482 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20013341 от 15.01.2021 г., постановено по гр.д. № 63734/2019 г., Софийският районен съд е осъдил Главна дирекция „Г.п.” при МВР да заплати по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР, чл. 79, ал 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР /ред. бл.

14/15 г. и бр. 97/17 г./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Н. Г. В. сумата 1661,15 лева – възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време, ангажирано за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна в периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изпащане; сумата 1738,88 лева – възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане; сумата 225,84 лева – лихва за забава за периода от края на месеца, следващ съответното тримесечие, до датата на предявяване на иска, начислена върху главницата за възнаграждение за положен извънреден труд, получен след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен; сумата 123,60 лева – обезщетение вместо изпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на ободряващи напитки в периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., ведно със законната 1 лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска по чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР /ред. бр. 14/15 г. и бр. 97/17 г./ за разликата над 123,60 лв. до 206 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 376,67 лева /определени по компенсация/, както и в полза на съда дължимата държавна такса в размер на 236 лева и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно поради нарушение на материалния закон с искане същото да бъде отменено в осъдителните му части и постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят. Излага се възражение, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ не следва да се прилага за служителите на МВР, тъй като в процесния период е липсвала изрична правна норма, допускаща превръщане на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. По отношение на присъденото допълнително възнаграждение за положен труд за времето за инструктаж въззивникът поддържа, че такова не се дължи, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1 от приложимата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, се отчитат като отработено време, и същите са включени в положената 12-часова смяна.

Поддържа се и неправилност на извода на съда за дължимост на обезщетение за неосигуряването на ободряващи напитки, тъй като приложимите разпоредби на ЗМВР не предвиждат възможност за предоставяне на левовата равностойност на ободряващите напитки, а в чл. 10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. изрично е предвидено, че ободряващите напитки не могат да се компенсират в пари.

Въззиваемата страна не е представила писмен отговор.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът Н. Г. В. твърди в исковата молба, че е служител в системата на МВР от 2007 г. като в периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г. работел в РД „Г.п.” – Аерогари при ГД „Г.п.”. Твърди, че този период работил на смени с продължителност по 12 часа и общо за периода положил 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1883 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 236 часа, който работодателят не му е заплатил. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода след 01.08.2016 г. била разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след този период при липсата на специална уредба за служителите на МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът твърди, че в процесния период от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г. ответникът не му е осигурил ободряващи напитки за полагания от него нощен труд 2 съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР, общата стойност на които, изчислени на база от 1 лв. за напитка, възлизала на сумата 206 лева. Твърди също, че в посочения период по силата на устно разпореждане от ръководството се е явявал на работа 30 минути преди началото на всяка работна смяна за инструктаж, което представлява извънреден труд. За положения извънреден труд общо в размер на 210 часа за процесния период работодателят следвало да му заплати парично обезщетение в размер на 520 лева.

Искането е осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми /след допуснато увеличение на исковете/:

- сумата 1738,88 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143;

- сумата 225,84 лева, представляваща общ размер на лихвите за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от съответния тримесечен отчетен период до датата на предявяване на иска;

- сумата 1661,15 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за явяване на инструктаж 30 минути преди началото на работната смяна за периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г.

- сумата 206 лева, представляваща обезщетение за неизпълнението на задължението на ответника да предостави ободряващи напитки в периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от подаване на исковата молба до окончателното из изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който е изложил подробни съображения за липса на законово основание на претендираните от ищеца възнаграждения за извънреден труд и обезщетение за непредоставени ободряващи напитки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / в ред. с ДВ, бр. 81/2016 г. /, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл.

181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Безспорно е по делото, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната Главна дирекция „Г.п.”, като е заемал длъжността „старши полицай” в РД „Г.п.” - Аерогари, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

От представените писмени доказателства и заключението на ССЧе се 3 установява, че в процесния период ищецът е положил 1760 часа нощен труд. Преди всяка дневна и нощна смяна в процесния период ищецът се е явявал и присъствал на инструктаж и приемане/сдаване на дежурството по 30 минути, в общ размер на 242 часа. Времето за провеждане на инструктажа не е било отчитано като работно време и за това време ищецът не е получавал възнаграждение. Ответникът не оспорва, че в процесния период на ищеца не са били предоставяни ободряващи напитки при полагания от него нощен труд.

Спорните между страните въпроси са правни и те са:

1. – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, първият спорен въпрос е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд;

2. – дали времето на провеждане на инструктажа преди началото на работната смяна следва да се включва в работното време и респективно – дължи ли се за това време допълнително възнаграждение като извънреден труд.

3. – дали за непредоставянето на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи нощен труд, се дължи парично обезщетение в размер на стойността им.

Отговор на първия въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Прието е, че в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР поголяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.

4

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд. Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел за реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на държавната власт.

Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно”, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.

С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решене задължителни за съдилищата разяснения, следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143, както се претендира от ищеца, поради което предявените искове са неоснователни. Поради това обжалваното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1738,88 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., както и в частта за сумата 225,84 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което тези искове се отхвърлят.