Решение № 2320 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20241100500962 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Г. Т., чрез адв. Ю. Г.а, срещу постановление за разноски от 25.10.2023 година, с което държавен съдебен изпълнител С.Ц. при СИС на СРС, 27 участък, е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя Г.А.Ч. по изп. д. № 1375/2023г.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.

Посочва, че претендираното адвокатско възнаграждение от 800.00 лева не е било реално заплатено и поради това не е следвало да му се присъжда в тежест, евентуално, че то се явява прекомерно, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага да бъде задължен за разноски за платен хонорар на адвокат за извършване на други действия по изпълнението вън от подаването на молбата за образуването му. Пояснява, че не е имал поведение, което да пречи на изпълнението, поради което прави искане за отмяна на постановлението на ДСИ в частта на присъдените му разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. тези разноски да бъдат намалени до минимум.

Взискателят по изпълнителното дело счита жалбата за неоснователна, като посочва, че декларираното от длъжника съдействие по делото не е било реално предоставяно.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е обосновал изводи за неоснователност на жалбата с твърдения, че адвокатското възнаграждение е адекватно на предоставената правна помощ, доколкото родителите и детето е следва да се насочат към подходяща социална услуга за преодоляване на отчуждението на В. Т.а към майката, поради което са налице предпоставки за разноски за допълнителен труд за процесуална защита на взискателя.

При преценка на събраните доказателства съдът намира следното:

Изпълнително дело № 1375/2023г. е образувано в Съдебно- изпълнителната 1 служба при СРС на 20.06.2023 г. по молба на Г.А.Ч. и се основава на издаден изпълнителен лист от 30.05.2023г. по гр.д.№ 25953/2021г. на СРС, 92 състав, видно от който родителските права по отношение на малолетните В.М.Т., ЕГН **********, и А.М. Т.а, ЕУГН **********, чийто родители са взискателя и длъжника, са предоставени на майката Г.А.Ч., ЕГН **********, а местоживеенето на двете деца е определено по настоящия адрес на майката. С молбата си за образуване на изпълнителното дело майката е направила искане да бъдат събрани направените от нея разноски по изпълнителното дело за такси и адвокатско възнаграждение, като е приложила договор за правна защита, видно от който на 16.06.2023 г. е заплатила в брой на адвокат Е.П. сумата от 800.00 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от М. Г. Т. на 14.08.2023 г., като в нея е включено и задължението от 800.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя.

На 17.08.2023г. М. Г. Т. е депозирал възражение , като е посочил, че приетото като разноски адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което прави искане за намаляването му до размера от 200.00 лева по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

С постановление от 25.10.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е приел, че адвокатското възнаграждение е определено съобразно сложността на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, което прави жалбата допустима. Същата е подадена в срок от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество е основателна.

Предмет на принудителното изпълнение е задължение за предаване на дете на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Видно от материалите по делото, дъщерята А. Т.а живее с майка си и по отношение на нея няма искане за предаване в изпълнение на постановеното съдебно решение. Спорът между страните е относно дъщерята В. Т.а, за която не се спори, че не е била предадена от бащата на майката съобразно постигнатото между тях споразумение за лични отношения с децата, наложило и образуване на изпълнителното дело. Според майката детето е било подложено на натиск от страна на бащата да не иска да живее с нея, а според бащата дъщерята не желае да бъде с майка си, въпреки неговите усилия да възстанови връзката им. В изпълнение на правомощията си съдебният изпълнител е насрочил ден за предаване на детето, като видно от съставения протокол от 06.12.2023г. предаването на В. Т.а от бащата на майката е било отложено, поради констатирано от служител на ДСП „Красно село“ нежелание на дъщерята да отиде при майка си, споделено в разговор от самото дете. За обезпечаване на изпълнението по доброволен път съдебният изпълнител е поискал съдействие от ДСП „Красно село“ за изготвяне на доклад и провеждане на срещи за преодоляване на отчуждението на детето към майката. Други доказателства не са събрани.

Видно от приложения договор за правна помощ взискателят е заплатил на упълномощения от него адвокат 800.00 лева възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство. Отбелязването, че сумата е платена в брой е достатъчно да се приеме, че е налице реално плащане на сумата, поради което искането на жалбоподателя да се измени постановлението на ДСИ за разноски, като се отхвърли искането на взискателя за присъждането им се явява неоснователно.

От материалите по делото се установява, че все още не е налице изпълнение на съдебното решение, като детето В. Т.а живее при баща си и предаването не е било осъществено с оглед констатация на служители на ДСП, че детето не желае да живее с майка си. Това налага провеждането на допълнителни мероприятия от компетентността на ДСП за преодоляване на причините, довели до преустановяване на комуникацията между майка и дъщеря. Допълнителната работа, възложена на ДСП от съдебния изпълнител не налага участието на процесуалния представител на взискателя, като същият не е присъствал и на датата, насрочена за предаване на детето – 06.12.2023г.

2

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания пълният размер на заплатено адвокатско възнаграждение от страна на взискателя да се възлагат на длъжника, тъй като неговото поведение не сочи на такова, което да е дало повод за осъществяване на допълнителни съпътстващи предаването дейности. Ето защо, разноските следва да бъдат намалени, като прекомерни, до размера от 200.00 лева, дължимо от насрещната страна в производството възнаграждение за адвокат по чл.10, т.1 от НМРАВ, без това да е пречка за претендиране на допълнителни разноски при друго бъдещо развитие на делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. Т. постановление за разноски от 25.10.2023 година, с което държавен съдебен изпълнител С.Ц. при СИС на СРС, 27 участък, е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя по изп. д. № 1375/2023г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото по искане на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнително дело 1375/2023г. на СИС – СРС на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3