Определение № 25003 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25003 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от ищеца и ответника в исковото производство.

С частна жалба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 295978/09.09.2025 г., П. М. Б. – ищец в исковото производство, обжалва определение № 34380/18.08.2025 г., в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на ищеца за изменение на определение № 26020/16.06.2025 г. по гр.д. № 13229/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че в тази част, определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при наличие на съществени процесуални нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Излага съображения, че исковото производство е прекратено в закрито съдебно заседание и се позовава на съдебна практика на ВАС и ВКС, според която когато разглеждането на делото приключва в закрито съдебно заседание, страната може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248 ГПК. Поддържа и че в този случай, не намира приложение изискването да бъде представен списък с разноските. Евентуално, молбата по чл. 248 ГПК представлявала отстраняване на възможната нередовност и не можело да бъде квалифицирана, като недопустима.

С частна жалба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 291412/03.09.2025 г., Д.Б.Й. – ответник в исковото производство, обжалва определение № 34380/18.08.2025 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на определение № 26020/16.06.2025 г. по гр.д. № 13229/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че в тази част, определението е постановено в противоречие с процесуалните правни норми и постоянната практика на ВКС по отношение на чл. 78, ал. 4 ГПК. Сочи, че при прекратяване на делото, разноски се дължат на ответника, а смесването на фактическия състав на ал. 2 и ал. 4 на чл. 78 ГПК, представлява неправилно тълкуване и приложение на закона. Позовава се на практика на ВКС, че при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, разноски се дължат на ответника. Излага съображения, че единствено условие за заплащане на разходи на ответника при прекратяване на делото е те да са направени след връчване на исковата молба и преси прекратяване на делото.

Всяка от страните счита частната жалба на противната страна за неоснователна.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на искова молба с вх. № 82362/07.03.2025 г., с която П. М. Б. е предявила против Д.Б.Й., иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за премахване на климатично тяло, монтирано до терасата на апартамента на ищцата, евентуално за шумоизолиране на климатика.

Ведно с исковата молба са представени 2 бр. пълномощни за учредена представителна власт в полза на процесуални представители на ищеца – л. 19 и л. 20.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нето документи и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 17.05.2025 г. (л. 29 от делото).

На 12.06.2025 г., ищцата е депозирала по делото молба (л. 31), с която е заявила, че ответникът е преместил климатика, предмет на спора, поради което оттегля предявения иск.

С молбата е направено искане за присъждане на разноски, като е посочено, че преместването на климатика е извършено след подаване на исковата молба. С молбата са представени и 2 бр. снимки.

С определение № 26020/16.06.2025 г., СРС е прекратил производството по делото и е осъдил Д.Б.Й., да заплати на П. М. Б., разноски по делото в размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса.

На 18.06.2025 г., по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е заявил, че оспорва иска с възражения, че климатикът не е разположен пред балкона на спалнята на апартамента на ищцата (а пред хола), както и че шумът не надхвърля допустимите норми.

С молба по чл. 248 ГПК от 27.06.2025 г., ищцата е поискала да бъде допълнено определение № 26020/16.06.2025 г., в частта за разноските, като й бъдат присъдени и 1500 лева – адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че доколкото делото е прекратено без провеждане на открито съдебно заседание, то не намирали приложение изискването за приложение на списък с разноски до приключване на последното заседание. Сочи, че не е имала възможност да представи списък, какъвто представя.

С молба по чл. 248 ГПК от 03.07.2025 г., ответницата е поискала да бъде изменено и допълнено определение № 26020/16.06.2025 г., в частта за разноските, като й бъдат присъдени и 1200 лева – адвокатско възнаграждение, респ. на ищцата да не бъдат присъждани разноски. Изложени са съображения, че ответницата не е станала повод за завеждане на делото, напротив – искът бил оттеглен доброволно, преди първото съдебно заседание, без да бъде установена основателността му. Сочи се, че присъждането на разноски в полза на ищеца преди изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК и без ответникът да е изразил становище по искането за присъждане на разноски, представлява процесуално нарушение и злоупотреба с право. Позовава се и на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Всяка от страните счита молбата по чл. 248 ГПК на противната страна за неоснователна.

С обжалваното в настоящото производство определение № 34380/18.08.2025 г., СРС е приел, че молбата на ищцата е недопустима, тъй като с нея се иска изменение на постановеното определено в частта за разноските, но в молбата на ищцата за присъждане на разноски от 12.06.2025 г. няма списък на разноските по чл. 80 ГПК.

СРС се е позовал на т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, според които страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Направен е извод, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък 2 съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В разглеждания случай по делото не е проведено открито съдебно заседание, поради което ищецът е следвало да представи списък с разноските по чл. 80 ГПК най-късно със самата молба за присъждане на разноски, т.е. най-късно до 12.06.2025 г. Недопустимо е искането му за изменение на определението в частта за разноските, след като не е представил такъв списък, поради което, СРС е оставил молбата на ищеца без разглеждане.

Относно молбата на ответника по чл. 248 ГПК, СРС е приел, че същата е неоснователна, тъй като причината за оттегляне на иска е преместването на процесния климатик, обект на спора, т.е. поведението на ответника, изразяващо се в поставянето на климатика на първоначалното му място, е поводът за завеждане на делото. Поради това, СРС е приел, че право на разноски по делото има ищецът, а молбата на ответника по чл. 248 ГПК е оставил без уважение.

Частните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, тъй като определението от 18.08.2025 г. е правилно.

Настоящият състав на

СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Доводите и възраженията в частните жалби са неоснователни.

Съобразно общата разпоредба на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай, предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като ответникът е възразил, че искът е неоснователен (както е посочено по-горе при посочване на съдържанието на отговора на исковата молба).

Изцяло неоснователни са възраженията на ответника, че обжалваното определение е постановено в противоречие с процесуалните правила. Съдът се е произнесъл по въпрос, който е включен в компетентността му, като правилно е приложил относимите процесуални норми. Неоснователни са и възраженията на ответника, че възприетото от СРС разрешение е неправилно. Относно процесуалната възможност на съда при присъждане на направени по делото разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, да изследва причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и цитираните в него определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО (и много други), съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС I ТО, и в цитираните в него актове, също се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от 3 иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски. В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за обезщетяване на понесените от съответната страна вреди.

В настоящия случай, този процесуалноправен въпрос е решен изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС. СРС правилно е изследвал този въпрос, като дори и с частна жалба, ответникът не е оспорил, че е преместил климатика.

Следователно, освен, че не е налице и първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (а именно: ответникът е дал повод за завеждане на исковете), по изложените съображения, не е приложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и правилно СРС е приел, че право на разноски има ищецът. Поради това, частната жалба на ответника е неоснователна.

Неоснователна е и частната жалба на ищеца.

Съгласно чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.