Определение № 382 от 27.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. гр. Добрич, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно гражданско дело № 20263200500228 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 228/2026 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по повод на частна жалба вх. рег. № 3020/17.04.2026 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, с дата на пощенското клеймо 15.04.2026 г., подадена от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЛТД гр.

Будапеща, ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095, Унгария, със съд. адрес гр.

София, 1404, ул. „Луи Айер“ № 2, ет. 6, офис 2, адв. К. И., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 195/06.03.2026 г. по ч. гр. д. № 221/2026 г. по описа на Районен съд – Тервел, в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 120.00 евро.

Длъжникът обжалва горепосочения съдебен акт с доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 евро, като несъответно на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Кредиторът е представил отговор в законоустановения срок, в който излага доводи за неоснователност на частната жалба.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

1

Съображенията на Съда са следните:

С атакувания съдебен акт заповедният съд е присъдил в полза на заявителя адвокатско възнаграждение на в размер на сумата от 200.00 евро, което е по минимума на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Посочените в наредбата адвокатски възнаграждения са ориентировъчни, а Съдът може да намали възнаграждението на адвоката и под предвидения минимум в наредбата, съобразно даденото разрешение в решение на СЕС по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., което предвижда, че Съдът е длъжен да откаже прилагането на разпоредба от националното законодателство, като тази, предвидена в наредбата за адвокатските възнаграждения, когато тя противоречи на разпоредбите на чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4 параграф 3 от ДФЕС. В разглеждания случай подаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е предшествано от други правни действия, свързани с познаване на специфичната правна уредба на правоотношенията между авиопревозвач и пасажер на международни полети ( Регламент 261 от

2004г. и приложимите към регламента разрешения на СЕС и националните съдилища ), включваща норми както от националното, така и от европейското законодателство, както и познаване практиката на Съда на ЕС и ВКС.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 195/06.03.2026 г. по ч. гр. д. № 221/2026 г. по описа на Районен съд – Тервел, в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 120.00 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2