Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 08.07.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 34/2024
Вид
Решение № 151
Подписан
08.07.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Радостина Панчугова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Кърджали, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *********** от 08.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „ИТ” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Г.

К.” АД с ЕИК ***********, адрес ********************, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Г. К.” АД намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му било допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Наказващият орган неоснователно заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и следва да му бъде ангажирана отговорност. Позовал се само на констатации от собствената си проверка, без да изследва в цялост фактическата обстановка и да установи по несъмнен начин дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Излага доводи, че към момента на извършване на твърдяното нарушение, цитираната норма не била част от позитивното право на Р. Б.. АНО умишлено пропуснал да констатира, че имало писмени доказателства за дарение на сумите за обезщетение на работника в полза на дружеството, като ДИТ нямала компетентност да разпореди по реда на чл.404, ал.1, т.12 от КТ начисляване на обезщетението. АНО не се съобразил, че начисляването на въпросното обезщетение представлявало трудов спор, по който компетентен бил единствено гражданският съд и по този начин ДИТ излязла извън законовите си правомощия, понеже не била компетентна да разрешава спорове между работници и служители и техните работодатели. „Г. К.” АД не 1 приемало твърденията , че дължи обезщетение по реда на ал.222 от КТ на Б. Р. Б., като следвало да му бъде предоставен от НОИ официален документ, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което да начисли обезщетение, да бъде определено същото за дължимо и едва тогава органът можело да ангажира отговорност на работодателя за неизплащане в срок. Жалбоподателят не начислил въпросното обезщетение, тъй като правоотношението със служителя било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, и служителят не представил данни за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Дружеството нямало правомощия да извърши проверка относно наличието на упражнено право на пенсия от служителя, с оглед основанието за прекратяване на правоотношението. Затова за него не възниквало задължение да начисли въпросните суми. Задължението по чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ възниквало само в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1, т.10а, 10б и 10в от КТ. За да се ангажира отговорност за неизпълнение на задължението за изплащане, първо сумата следвало да бъде начислена и дружеството да е признало правото на служителя да я получи. Последното не било изследвано от наказващия орган. Не били описани обстоятелства дали и как жалбоподателят е уведомен за придобитото от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито дали сумите са начислени. Не било представено и разпореждане от НОИ за придобиване право на пенсия, за да стане обезщетението дължимо по смисъла на чл.228, ал.3 от КТ. Служителят не бил отправил искане за изплащане на въпросното обезщетение, представяйки надлежни доказателства за правото си.

В резултат на неправомерното поведение на служителя, жалбоподателят бил възпрепятстван да изпълни разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ и да начисли и плати съответното му обезщетение. На следващо място, грубо бил нарушен редът за връчване на съставения АУАН, като процедурата по чл.416, ал.3 от КТ не била надлежно изпълнена, актът не бил изпратен с препоръчано писмо. След като дружеството не било уведомено за съставения акт и не било запознато със съдържанието му, то било лишено от възможността да реализира правата, които има като посочен нарушител. В наказателното постановление не било посочено мястото, където е извършено нарушението, което също съставлявало процесуално нарушение. Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноските в производството.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представя и писмена молба, в която отново излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Намира за безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. Твърди, че не са допуснати съществени пороци при съставяне и връчване на АУАН. Нарушителят бил поканен за съставяне на акта, но не изпратил упълномощен представител и същият бил съставен в негово отсъствие, а след това връчен на основание чл.416, ал.3 от КТ. В случая ощетеният работник бил недобросъвестно подведен да подпише документ, наречен договор за дарение, с който да „дари“ 6 брутни заплати, равняващи се на обезщетението, което работодателят му 2 дължи по реда на чл.222, ал.3 от КТ. Експертизата доказала, че обезщетението не било начислено и изплатено на лицето. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2023 г. свидетелите Е. Ю. и Н. Н. - инспектори в ДИТ гр. К., извършили последваща проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „Г. К.” АД с ЕИК ***********. Документите били представени в ДИТ гр. К. по електронен път, след отправена призовка до Ж. К.- изпълнителен директор на дружеството. Проверявано било изпълнението на предписания, дадени с Протокол № **********/19.04.2023 г. С предписание под т. 6 от протокола, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, работодателят „Г. К.” АД бил задължен да изплати в установените срокове на Б. Р. Б. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, заедно със законната лихва, който към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 17.10.22 г. е с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е придобил 10 години и 9 дни трудов стаж през последните 20 години при работодателя „Г.

К.” АД. Б. Р. Б. бил назначен с трудов договор № **/08.10.2012 г. за изпълнение на длъжността „работник мини, крепач” с място на работа: рудник „Ч.”, при условията на пълно работно време /7 часа/, е прекратен със Заповед № **/17.10.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и подадена молба от работника с Вх.№ **/14.10.2022 г., считано от 17.10.2022 г. В трудовата книжка на работника, издадена от жалбоподателя, било отразено прослужено време в дружеството от 08.10.2012 г. до 17.10.2022 г. - 10 години, 0 месеца и 9 дни. Констатирано било, че към момента на прекратяване на правоотношението - 17.10.2022 г., работникът Б. Б. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (Разпореждане № ********** от Териториално поделение на НОИ-К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.10.2022 г. пожизнено по чл.69б, ал.1 от КСО 10 г. при условията на първа категория труд, по заявление, подадено на 17.10.2022 г.).

Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 10.05.2023 г. Служителите на ДИТ гр. К. установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание по т. 6 от Протокол № **********/19.04.2023 г.

По повод така установеното нарушение, на 08.08.2023 г. . наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на „Г. К.” АД административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в ДИТ гр.

К. в отсъствието на управителя на дружеството, който бил надлежно уведомен, тъй като поканата за съставянето му била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството, която въпреки това не се явила за съставянето му, поради което същият бил 3 предявен за връчване по реда на чл.416, ал.3 от КТ.

Във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения, че не е изпълнил предписанията по т.6 от Протокол № **********/19.04.2023 г. по настоящото дело било прието представеното от страна на жалбоподателя заключение по изготвена съдебносчетоводна експертиза във връзка с обжалването на НП № ********** от 25.05.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „ИТ” гр.К., за санкциониране на „Г. К.” АД с ЕИК ***********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ. От същата се установявало че при прекратяване на трудовото правоотношение на Б. Р.

Б., след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице начислено обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, при придобити 10 години и 9 месеца трудов стаж в предприятието „Г. К.” АД през последните 20 години. В трудовото досие на служителя Б. Р.

Б. не било налице представено разпореждане за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От експертизата се установява също, че в трудовото досие на работника имало приложен Договор за дарение от 17.10.2022 г., с който Б. Б. дарявал на „Г.К.” АД парична сума в размер на 6 брутни заплати. При преглед на представените от дружеството документи, не била констатирана начислена сума в размер на 6 брутни заплати като дарение, осчетоводени от жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от приложените множество писмени доказателства и доказателствени средства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „Г. К.” АД гр. К. за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. В текста на чл. 404, ал. 1 от КТ е уредено правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това число и мярката по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения (каквато е настоящата хипотеза). В тази връзка следва да се отбележи, че даденото от контролните органи предписание по т. 6 от Протокол № **********/19.04.2023 г. има характер именно на принудителна административна мярка, с цел преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на 4 вредните последици от него. След анализ на доказателствата по делото, съдът стигна до извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на „Г. К.” АД гр. К. е било дадено задължително предписание да да изплати в установените срокове на Б. Р. Б. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, заедно със законната лихва, който към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 17.10.22 г. Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл. 222, ал.3 вр. 228, ал.3 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения срок до 10.05.2023 г., което обстоятелство е констатирано при извършената проверка от контролните органи в периода от 18.05.2023г. до 31.07.2023г. Законосъобразно е определено, че „Г. К.” АД гр. К. в качеството на работодател е субект на нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган. Нарушението е с особен субект - работодател или орган по назначаване (по аргумент от чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е. „Г. К.” АД гр. К. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл. 27 от ЗАНН.