Решение № 396 от 14.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Кюстендил, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500531 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 72 по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил „*************“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *******, бул. „******“ № 25, офис сграда ****, ет. 2, чрез пълномощника И.Н. - юрисконсулт, насочена срещу действията на съдебния изпълнител във връзка с определяне на разноските по изпълнението в Разпореждане от 08.09.2023 г., с което в тежест на жалбоподателя са възложени разноски за адвокатския хонорар, заплатен от взискателя в размер на 300 лв., като отказал да намали същия до 200 лв.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е неправилно.

Развити са аргументи, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следващото се възнаграждение следва да се определи по минимума по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – взискателя.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна, като определеният хонорар бил изплатен изцяло.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени 1 доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 18.07.2023 г. взискателят О. И.

Г. е поискала да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника – настоящ жалбоподател. Към молбата са били приложени: изпълнителен лист от 12.07.2023 г., издаден по гр.д. № 20221520102119/2022 на КРС, доказателства за платена такса, както и пълномощно.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била връчена 08.08.2023 г.

След получаването на поканата за доброволно изпълнение е извършено плащане в размер на общо 900 лв., надлежно отразено на представения изпълнителен лист.

С молба от 21.08.2023 г. длъжникът е отправил искане по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя, до законния минимум.

По това искане взискателят е изложил възражения с твърдение искането е неоснователно.

С разпореждане по изп.д. № 72/2023 на СИС при КРС, държавният съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, т.к. то е определено при условията на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Посоченото разпореждане е съобщено на взискателя на 02.10.2023 г., а жалбата му срещу него е постъпила в СИС при КРС с вх. № 633/16.10.2023 г.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Според задължителните указания по прилагането на закона в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС , на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. От това следва, че на обжалване подлежи и произнасянето му по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглежданият случай. Посочените суми не са част от изпълняемото право, чийто предметни предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника се разрешава в изпълнителното дело по правилата на чл. 79 от ГПК, като защитата му се осъществява по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК - така т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това се приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител по определяне на такси и разноски по изпълнението, респ. подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал., 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

В случая се твърди, че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, следва да се определи в минимален размер, определен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

2

Не съществува съмнение, че въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”, респ. както в за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство, като задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Тя предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото са няма данни процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като доброволно изпълнение на задълженията в този смисъл преди иницииране на изпълнителното производство не е налице, то няма основание за отпадане на отговорността за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е Определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО и мн.др.

Съгласно чл.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи – 200,00 лв. (в ред. на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие). За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.

2, т. 2 – 7.

При посочените нормативи в случая следва да се вземе предвид, че по процесното изпълнително дело е било претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ангажирани са и доказателства за заплащането им. Действията на процесуалния представител на взискателя в рамките на изпълнителното производство се изразяват в депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство, като в срока за доброволно изпълнение сумата по изпълнението е заплатена изцяло.

При тези факти следва да се приеме, че действията на процесуалния представител на взискателя са изчерпани с депозирането на молбата. Следователно адвокатско възнаграждение, различно от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, не се следва. В случая няма данни да е реализиран друг изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, нещо повече – дори в 3 сезиращата молба липсва посочен способ за изпълнение, поради което не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, за начисляване на допълнително възнаграждение за процесуално съдействие и защита. Или - няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ (принудителен или чрез доброволно плащане) ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане обаче, е на риск на възложителя. Това следва и от фактическата възможност да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното този съдебен състав приема, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Заради това и с оглед действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е било основателно. И т.к. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за редуциране на разноските по този ред, то атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а вместо това бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, прието за събиране и заплатено от взискателя по изпълнителното дело до размера на сумата от 200,00 лева.

По разноските в настоящото производство:

Искане за присъждане на разноски не е поддържано, поради което съдът не дължи произнасяне в т.см.

По обжалваемостта:

Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд– арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „*************“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *******, бул. „******“ № 25, офис сграда ****, ет. 2, чрез пълномощника И.Н. - юрисконсулт, Разпореждане от 08.09.2023 г., по изпълнително дело № 72 по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил за 2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат от 300 лв. на 200 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, прието за събиране и заплатено от взискателя О. И. Г. по 4 изпълнително дело № 72 по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил, от 300,00 лв. на 200,00 лв. (двеста лева и нула стотинки).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при Районен съд – Кюстендил по изпълнително дело № 72 от описа за 2023 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5