Протоколно определение № 1086 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1086 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов при участието на секретаря Елвира М. Ботева и прокурора А. Д. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно дело № 20263100201651 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н. Р. Н. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв. П. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ЗА ЗАТВОРА – ВАРНА се явява представител - инспектор Евгени Танев, редовно упълномощен от началника на затвора - Йордан Йорданов и приет от съда.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ИНСП. ТАНЕВ: Да се даде ход на делото.

Л. СВ. Н.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Моля Ви да приемете удостоверение за сключен граждански 1 брак и удостоверение за раждане на две малолетни деца.

ИНСП. ТАНЕВ: Няма да соча други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Да бъдат приобщени, като ще взема становище за тях по същество.

ИНСП. ТАНЕВ: Няма пречка и моля да се приобщят.

СЪДЪТ намира, че представените от адв. Д. документи са относими и допустими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак между лишения от свобода и Д. П. М., както и удостоверение за две малолетни деца Р. Н.а Н.а и М. Н.а Н.а ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Д.: Нямаме други искания.

ИНСП. ТАНЕВ: Нямам други искания по доказателствата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от юридическа и фактическа страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

ИНСП. ТАНЕВ: Считам, че молбата на лишения от свобода е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на Началника на Затвора – Варна, чието мнение е същата да не бъде уважена. Налице e само една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.70 от НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, но към днешна дата не е налице необходимият обем от доказателства за неговото поправяне. Актуалната оценка на риска от рецидив е 54 т., тоест - среден риск. Спрямо първоначалната оценка е отчетен спад, но спрямо предходната такава стойностите се запазват. Тоест нямаме градация в положителна насока и има нужда от продължаване на работата с лишения от свобода с оглед неговата ресоциализация. Резултатите от проведеното психологическо изследване - сочат средни стойности на общата оценка на криминогенните потребности. Всичко това дава основание да считаме, че все още не са постигнати предсрочно целите на наказанието и процеса на поправяне следва да продължи в МЛС. Следва да се отбележи и че лишеният от свобода е за пореден път в МЛС, за идентични деяния по глава 11 от НК – общоопасни престъпления, а именно такива свързани с производство и 2 разпространение на наркотични вещества. Независимо, че при предходно осъждане спрямо него е приложен института на УПО, той върши поредно сходно деяние, което показва, че на свобода неговите изградени криминални нагласи надделяват над показания самоконтрол в условията на изолация.

Предвид на всичко изложено моля да не уважите молбата на лишения от свобода Н. Н. и същият да не бъде условно предсрочно освободен.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата на лишения от свобода Н. Р. Н. намирам за допустима, но неоснователна, поради следното:

С оглед на представената справка за размер на изтърпяно наказание от страна на Затвора – Варна, считам, че безспорно е изтърпяно такова повече от 2/3 от наложеното от съда с присъдата, доколкото деянието, за което Н. е осъден и търпи към настоящия момент наказание „Лишаване от свобода“ е извършено при условията на опасен рецидив.

Със затворническото досие, обаче, не са представени доказателства, които в достатъчен обем да покриват критериите за настъпила трайно положителна промяна в антисоциалните и криминогенни нагласи на лишения от свобода Н., дотолкова, че той да бъде УПО от изтърпяване на наказанието.

Действително, считано от началото на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ Н. е активна страна по плана на изпълнение на наказанието. Същият оползотворява правилно и целесъобразно престоят си в МЛС, няма дисктруктивно поведение, не се влияе от негативно настроени към пенетенциарната система, не указва такова влияние и върху други лишени от свобода.

Към настоящия момент изготвената оценка на риска от рецидив е в рамките на средните стойности, а именно 54 т. С оглед на постигнатите положителни промени вследствие корекционната работа с лишения от свобода поетапно режимът на изтърпяване от него наказание е бил заменен от строг на общ, което е сторено със Заповед на Началника на Затвора – Варна от 16.03.2025 г., а със Заповед на Началника на Затвора – Варна от 29.09.2026 г. лишеният от свобода Н. е преместен в ЗО от открит тип за доизтърпяване на остатъка от наказанието.

Предвид тези данни е налице твърде кратък период от време на престой, при облекчени условия на изтърпяване на наказанието, за да може безспорно да бъде направен извод за постигнати трайно позитивни промени в поведените и целите на лишения от свобода Н..

След извеждането му за изтърпяване на наказанието в облекчени условия лишеният от свобода е започнал работа на външен работен обект, където работи и към настоящия момент. Преди облекчаване на условията същият е полагал доброволен труд, като отзивите за него са положителни.

Същият е награждаван и за времето си на престой в затвора се счита за не наказван.

3

Към момента, съобразно представените със затворническото досие доказателства - не се отчитат отклонения от договорените с плана по изпълнение на присъдата цели и задачи, но затворническата администрация е отчела, че лишения от свобода все още трудно възприема тайно педагогическо въздействие. Изводите в тази насока, считам, че съвпадат и с виждането на държавното обвинение, че толкова, доколкото лишеният от свобода Н. за пореден път изтърпява наказание „Лишаване от свобода“. През 2017 г. той е ползвал института на УПО, като в изпитателния срок е бил осъден последователно за две напълно идентични деяния - държане с цел разпространение на високо рискови наркотични вещества при условията на опасен рецидив по НОХД № 153/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра и съответно по НОХД № 136/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, което наказание търпи в момента.

Представените в днешно съдебно заседание доказателства за наличие на семейни връзки и деца, безспорно биха повлияли в положителен аспект и повлияват в положителен аспект за преосмисляне на начина на живот и поведение, но очевидно не в достатъчна степен като да се достигне до преустановяване воденето на незаконосъобразен начин на живот извън МЛС.

С оглед на това моля молбата на лишения от свобода Н. за неговото УПО да не бъде уважавана.

АДВ. Д.: Нормално е да не се съглася с тези становища, с оценката на затворническата администрация и това, което изслушах, и ще кажа защо:

Аз смятам, че в заключенията на няколко становища, защото те са почти идентични и оценката, че не се е поправил не са обосновани, не кореспондират с обстоятелствената част на становищата. Ако проследим, примерно на отрядния, който най-добре го познава, през по-голямата част от становището, той изразява изключително положително становище за поправянето му.

Изводът е, че категорично се е поправил. Същият работи, полага доброволен труд, никакви оплаквания, стриктен, дисциплиниран, изпълнителен, участва в различни мероприятия – спортни, културни, награждаван е за литературно произведение, проявява интерес и заявява, че иска навън да се поправи и повече да не допуска извършването на престъпление. Но искам това да го свържа с това, което чух от двамата колеги. Г-н Танев беше по-обран и беше по-конкретен. Г–н, съдия причината, за да се даде отрицателна оценка, е не че той не е показал доказателства, че се е поправил, напротив - те са в папката, а причината е, че втори път е осъждан за това и че бил веднъж ползвал УПО.

Добре, но предмет на това е дело е дали той действително е показал с поведението си, че се е поправил предсрочно и дали са изпълнени целите на наказанието. Всеки човек има право на втори шанс. Аз ще Ви задам реторичен въпрос – два пъти е награждаван, счита се за ненаказван, и може ли човек, който не се е поправил според администрацията да бъде предложен за награда по чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС, е може ли, след като счита затворническата 4 администрация, че този човек не се е поправил да го предлага за УПО, след като за 3 месеца два пъти е награждаван с удължено свиждане и т.н., и какво ще постигнат за тези останали 5 месеца – ще има обратен ефект ако не го пуснат.

Л. СВ. Н.: Искам да отбележа, че становището на администрацията е отрицателно и не е въз основа на това, което съм показал, а на това, че съм си търсил правата и съм писал жалби.

Моля да бъда УПО, за да мога да помагам на семейството си. Работя строителство, ще се върна на работа, защото искам да помагам на жена ми, тъй като тя вече изнемогва.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, данните от личното досие на предложеното за освобождаване лице и писмените материали намира, за установено следното:

Депозирана е молба за УПО от лишения от свобода, видно от актуалната справка за вида и размера на изтърпяното наказание, към днешна дата същият е с остатък от 5 месеца и 18 дни, при фактически изтърпени 1 година, 6 месеца и 7 дни, арест - 5 месеца и 13 дни, работа - 3 месеца и 22 дни. Тоест, безусловно е налице първата изискуема предпоставка за постановяване на УПО, както пледират и страните в настоящото производство.

Представеното в настоящото производство становище от пенитенциарни служители и изобщо от Затвора – Варна, са в отрицателна насока, като се изтъква, че все още има дефицити по отношение на лишения от свобода, които следва да бъдат преодолени до приключване на наказанието.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата и на Затвора Варна пледират в същата насока, като считат, че молбата не следва да бъде уважавана.

Защитата намира, че становищата са немотивирани, доколкото не почиват на фактите, които са описани дори от самите тях и тези, които се намират в затворническото досие на лишения от свобода.

Последният пледира също за основателност на молбата си, като моли да му бъде дадена възможност да се погрижи за семейството си, като полага обществено полезен труд – строител.

Съдът намира възражението на защитата за основателно.

Видно от съдържанието на представените становища, а и в пледоарията, както на Държавното обвинение, така и на представителя на Затвора – Варна, се съдържат неотносими обстоятелства, в частност касаещи предходната съдимост на лицето. Няма спор, че лицето е неколкократно осъждано, което е отразено и в квалификацията на настоящото му деяние, съответно и във вида на наложеното наказание. В настоящото производство обаче, това не е предмет на изследване, нито следва да повлияе на извода, дали лицето се е 5 поправило, превъзпитало, и дали може успешно да бъде ресоциализирано.

Единствено значение за този извод следва да е поведението му по време на изтърпяване на наложеното му наказание, а не на предходната му съдимост или предходно поведение, за което същият също е бил санкциониран и е търпял наказание.

В тази връзка съдът счита, че изводите в становищата и изложените в съдебно заседание са недостатъчно обосновани.

В крайна сметка е видно от материалите, че същият не нарушава режима на изтърпяване на наказанието, награждаван, счита се за не наказван и от 3 месеца е изкаран да работи на външен обект, където също не са констатирани каквито и да е произшествия.