Решение № 721 от 03.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5386/2023
- Вид
- Решение № 721
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 721 гр. Варна, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110205386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.А. Д., АК Варна, в качеството му на пълномощник на „МОНТАЖИ 2016“ ООД, ЕИК 203965780, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 18,ет.1,офис 1, с управител С. Д. И. с ЕГН ********** против НП № 03-2300753/23.08.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че наложеното с него наказание е неоснователно, а самото НП –незаконосъобразно.
Твърди се, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, тъй като наказващия орган не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като в него липсвали мотиви.Твърди се, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна.Твърди се и,че размера на наложената имуществена санкция е силно завишен е необосновано наложен.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Д., АК-Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.Претендира разноски.
Въззиваемата страна – директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Варна, редовно призована, се представлява от юк Г.А., която оспорва жалбата и молят НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендират разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
1
С обжалваното НП на "Монтажи 2016“ООД, БУЛСТАТ 203965780 е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лв., за това, че в качеството му на работодател е допуснал до работа лицето Р. Т. К. с ЕГН **********, изпълняващ трудови функции на „общ работник“, разтоварвайки ламиниран паркет на територията на III ОУ „Ангел Кънчев“-Варна, находящо се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 23, с определено работно място - III ОУ „Ангел Кънчев“-Варна, находящо се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 23, с определено работно време от 09:15 часа до 12:15 часа и договорено трудово възнаграждение, без да е налице сключен трудов договор д писмена форма между страните по трудово правоотношение.Нарушението е извършено на 12.07.2023 год. в - III ОУ „Ангел Кънчев“-Варна, находящо се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 23, към който момент е следвало между работодателя и лицето, престиращо труд в негова полза да е сключен трудов договор в писмена форма - нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/.
НП е издадено въз основа на АУАН № 03-2300753/01.08.2023 г. и протокол от извършена проверка №ПР2326742/31.07.2023 г.
Акта бил съставен и предявен на управителя на дружеството, който не направил възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.
Разпитани по делото са свидетелите П. М. - актосъставител и св.Б. И. –очевидец на инцидента.
От показанията на св.М. се установява, че тя и колегите и Г. и Д. извършили проверка по повод инцидент с починал работник. На място установили, че починалото лице е пренасяло ламиниран паркет по етажите на училището. От обясненията на управителя на дружеството, който бил на мястото и събраните сведения на присъстващите на инцидента приели, че е налице трудово правоотношение, поради което съставили постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и АУАН.
Проверката приключила по документи на 12.07.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“Варна, като бил съставен и протокол от извършена проверка №ПР2326742/31.07.2023 г..
Св.Б. И. твърди, че негов познат М. го помолил да му помогне да закарат няколко пакета паркет до третия етаж на училище.Заедно с починалия Р. /Р./ К. привършвали носенето на паркет, когато чул, че К. издава „нечленоразделни звуци“, почнал да залита, блъснал се в стената и паднал по стълбите. И. го свалил на земята и видял как К. издъхнал. Твърди, че както той, така и починалия не са имали уговорка за плащане, а са помагали на М., тъй като последния трябвало да замине за чужбина същия ден.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите констатации, се установяват посредством показанията на св.М. и писмените доказателства протокол за извършена проверка,призовка на осн.чл.45 ал.1 от АПК,Декларации по чл.402 от КТ,Удостоверение №003189/15.06.2023 год., копия на книга за инструктаж,трудов договор № 010/25.05.2023 год.,длъжностна характеристика,трудов договор №011/03.07.2023 год.,длъжностна характеристика,трудов договор № 006/03.04.2019 год.,списък на личните 2 предпазни средства за „МОНТАЖИ 2016“ ООД,Заповед № 0001/03.04.2019 год.,Инструкция за общите изисквания по безопасна работа при извършване на товаро-разтоварни работи и складиране при СМР,Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, обяснения, фактура № 0000001821/15.06.2023 год.,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. По отношение съответните обстоятелства съдът се довери на изложеното от свидетелите, доколкото кореспондира със съставените при проверката документи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна, въз основа на Заповед № З-0864/17.10.2022 год. и Заповед № 143/19.02.2024 год. на главния секретар на ИА ГИТ,като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи предписано съдържание по чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице, при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Издаденото НП е със законова форма и съдържание по чл. 57, ал1 от ЗАНН.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че починалия Р. К. се е намирал в училище „Ангел Кънчев“ и е пренасял паркет. Установено е и, че М. Л. П. работи за „Монтажи 2016“ ООД, както и че св.Б. И. също към момента на инцидента се е намирал в училището и е пренасял паркет.
Това,че починалия К. е престирал труд в полза на дружеството, с работно време и работно място, което да обуславя трудово правоотношение обаче не е доказано.Формалното пренасяне на паркет, както е в конкретния случай не води до категоричния извод, че починалия е работил за дружеството.
Формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ - място и характер на работата, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки, отпуски, основно и допълнително трудово възнаграждение с 3 постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Според състава на съда, АНО не доказа наличието на трудово-правна връзка между лицето К. и дружеството жалбоподател, което би придало на дружеството- жалбоподател качеството "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
АНО е основал правните си изводи на предположения, изводите му не се подкрепят от събраните доказателства, включително и със съдържанието на декларациите по чл.402 от КТ, в които не се съдържа информация за съществени елементи на трудовия договор, каквито се явяват уговореното трудово възнаграждение и периодичността му на изплащане.
На следващо място с оглед заявеното от св.И., че П. е извикал него и починалия К. да му помогнат при пренасянето на паркета, то очевидно не се касае за трудови правоотношения, а за граждански – уговорено е престиране на определен трудов резултат.
Основната разлика между гражданския договор и трудовия такъв е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са найсъществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ.
При така посоченото настоящият съдебен състав намира, че не се доказа трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател „Монтажи 2016“ ООД и починалия К., поради което не е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
По разноските
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.
63д ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая, доколкото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, искането е направено своевременно и същото е подкрепено с доказателства за размера и заплащането му (видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие).
При своевременно заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното 4 от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът дължи преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвянето на жалба и участие в рамките на две с. з. не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. цитираната разпоредба при материален интерес от 1000 до 10 000 лв. ,минималния размер на адвокатския хонорар възлиза на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., поради което размерът на заплатеният хонорар на адвоката в размер на 700 лв. следва да бъде редуциран до минимума - 600 лв..
Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН , Районен съд Варна, РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2300753/23.08.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „МОНТАЖИ 2016“ ООД, ЕИК 203965780, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 18,ет.1,офис 1, с управител С. Д. И. с ЕГН ********** на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИА "ГИТ"/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на „МОНТАЖИ 2016“ ООД, ЕИК 203965780, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 18,ет.1,офис 1, с управител С. Д. И. с ЕГН ********** сума в размер на 600 /шестотин/ лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.