Решение № 168 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20263600500301 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.463 от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 22248/27.10.2025 г. /п.кл. 24.10.2025 г./ подадена от „Предел” ООД гр. Бургас, представлявано от управителя Е.Н. против разпределение, извършено с разпределителен протокол от 21.10.2025 г., по изп. дело № 20239310400413 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. ... на Камарата на ЧСИ, с район на действие района на ОС гр.

Шумен. Жалбоподателят счита разпределението за незаконосъобразно, недопустимо и нищожно, поради нищожност на всички изпълнителни действия. Изп. дело № 20239310400413 било образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД за продължаване на изп. действия по изп.д. № 20207750400324 по описа на ЧСИ Я.Б. рег...... на КЧСИ. Последното било образувано по молба на „ОББ“ АД с пр. осн. чл. 35, ал.1 ЗОЗ за предаване на заложени движими вещи по реда на чл.521 ГПК на банката, като заложен кредитор, с приложени към молбата доказателства за вписано пристъпване към изпълнение.

Към молбата било приложено съобщение само до „Амарант-О“ ЕООД - залогодател по реда на чл.33 и 34 от 303. Заложният кредитор не предявявал изпълнителен титул по чл.426,ал.1 ГПК, нито срещу „Амарант-О“ ЕООД, нито срещу първоначалния залогодател „Предел“ ООД, а приложил извлечение от регистъра за вписан залог по Заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление № 2020052701852.

С протокол от 25.06.2020г. вещите били предадени на Банката. По своята същност тези действия съставлявали оказване на съдействие в рамките на изпълнението по ЗОЗ, като общите правомощия на ЧСИ извън тези по чл.521 ГПК, към които препращал чл.35, ал.1 ЗОЗ, били неприложими. Съдебният изпълнител по изключение бил оправомощен да съдейства за изпълнение по ЗОЗ, при наличие на предпоставките на чл.35, ал.1 ЗОЗ , а 1 именно неоказване от страна на залогодателя на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество, вписани особен залог и пристъпване към изпълнение, както и сезиране с искане от заложния кредитор за предаване на заложените движими вещи по реда на чл. 521 ГПК. Заложният кредитор нямал качеството на взискател по смисъла на ГПК, нито длъжникът придобивал качеството на страна в това изпълнение. В производството по предаване на заложените вещи не било налице принудително изпълнение по ГПК.

Правомощията на СИ се свеждали до опис на заложените вещи, изземването им, за което се съставял протокол, предаване на кредитора на иззетите заложени движими вещи, за което също се съставял протокол и приключване на производството с постановление на ЧСИ. Т.е. предмет на този изпълнителен акт било непарично вземане и съдействието на ЧСИ имало извънсъдебен характер. След предаване на заложеното имущество владението и правата да се разпорежда с него преминавали към Банката. Частното производство можело да се трансформира в принудително изпълнение по ГПК, но единствено в случай, че съдебният изпълнител не намери заложените движими вещи при описа и изготви протокол за определяне на тяхната равностойност.

С Молба с вх.№02829/18.09.2020г. на „ОББ“ АД, с пр. осн. чл.10, ал.2 от 303, банката молила СИ да продаде заложеното имущество въз основа на вписаното пристъпване към изпълнение, въз основа на приложени към молбата им от 19.06.2020г., документи - Договор за особен залог на движими вещи от 24.10.2014г.; Заявление № 2020052701770 по чл.10,ал.5 о т З О З ; Заявление рег. №20200527019 за пристъпване към изпълнение. Вписаното пристъпване към изпълнение не носело права дори за образуване на изп.дело, а се използвало като друг акт подлежащ на изпълнение. Молбата била за продължаване на действия в изп.дело №324/2020г., което вече било приключило. Поисканата продажба с правно основание чл. 10, ал.2 от ЗОЗ не била свързана с чл.426, ал.1 от ГПК. Счита, че производството е приключило с предаването на вещите и в него не може да се извършва продажба и не може да се трансформира в производство по принудително изпълнение на парично вземане. Изпълнителната сила на извлечението за валидно вписано пристъпване към изпълнение върху заложени движими вещи се разпростирала само върху производството по изземването им. След като вещите бъдат иззети и предадени на заложния кредитор, документът губел качеството си на изпълнително основание.

Сочи, че според ТР № 2 о т 4.07.2024 г . на ВКС по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК „Разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОЗ дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. В чл.10, ал.2 ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество.

Удостоверението от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на обезпечения с особен залог кредитор по чл.10. ал.3 303 е основание за присъединяване на заложния кредитор при насочено изпълнение върху заложеното имущество. То не е пряко изпълнително основание за образуване на 2 самостоятелно изпълнително производство по реда на ГПК“. Сочи съдебна практика.

Всички действия извършени в изп.д. 324/2020г. на ЧСИ Я.Б. и по изп.дело 413/2023г. на ЧСИ Р.Р.били нищожни и не пораждали материалноправни последствия, поради тяхната недопустимост. Продажбата на заложени движими вещи от ЧСИ се извършва след като заложният кредитор я е възложил. Възлагането се извършвало чрез сключване на договор за поръчка, в който задължително трябвало да е указано, че съдебният изпълнител извършва продажбата по реда на ЗОЗ или ГПК. Такъв договор за поръчка липсвал, както в изп.д.

324/2020г. на ЧСИ Я.Б. и в изп.дело 413/2023г. на ЧСИ Р.Р. В хипотезата на заявен избор продажбата да се извърши по ГПК следвало да са изпълнени и извършени всички действия по извършване на продажбата и то така, както се прави при индивидуално принудително изпълнение по ГПК. В случая производството не се трансформирало в принудително изпълнение. Избирането на реда за продажба по ГПК не следвало да се тълкува като основание за действия по принудително изпълнение, като изборът на правилата по ГПК представлявал само конкретизиране на същността на предприетите действия относно процесуалния ред, по който следва да бъде извършена продажбата.

Изборът за извършване на продажба по ЗОЗ, който не предвиждал специална процедура, предоставял на съдебния изпълнител възможност да организира и осъществи продажбата по своя преценка, като нямало пречка при този избор възлагащият изпълнението кредитор да посочи конкретен ред за извършване на продажбата. И в двете хипотези на избор (по ГПК и по ЗОЗ) обаче, не се извършвало принудително изпълнение, не възниквало процесуално правоотношение между взискателя, длъжника и съдебен изпълнител, а действията се развивали аналогично на извънсъдебното изпълнение, осъществявано от самия заложен кредитор. Доколкото в настоящия случай било заявено обявление за продажба по ГПК, следвало да бъдат изпълнени и извършени всички действия по извършване на продажбата на заложеното имущество, но така, както това се прави в индивидуално принудително изпълнение по ГПК. В случая не било предвидено обявяване на обявление за продажба в регистър ЦРОЗ./

В изп.дело 3435/2017г. на ЧСИ Д.З. бил наложен запор на същото имущество на основание чл.4 от 303 с вписване №2017121302379, преди датата на вписване на залог по Заявление №2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление №2020052701852. Сочи, че съгласно чл32.ал.7 от ЗОЗ не можел да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на този закон върху същото имущество. Чл. 32, ал.7 ЗОЗ забранявал на заложния кредитор да впише пристъпване към изпълнение, ако е налице вписан запор от съдебен изпълнител по реда на ЗОЗ. В този случай заложното право следвало да бъде реализирано в изпълнителния процес като бъде съобразяван чл.10, ал.3 ЗОЗ. Извършената от ЧСИ по възлагане от Банката продажба била нищожна, непротивопоставима на взискателите по изпълнението в изп.д.3435/2017г. на ЧСИ Д.З.. В настоящия случай заложното право на Банката следвало да бъде реализирано в изп.д.3435/2017г. като бъде съобразяван чл.10, ал.3 ЗОЗ. ЧСИ не се снабдил с удостоверение от ЦРОЗ за наличие или липса на права върху заложеното 3 имущество и образувал изп.дело без да има право на това, което водело до нищожност на всички изпълнителни действия.

При обжалване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК съдът следвало да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт, а изложеното до тук категорично доказва, че Протокол за разпределение от 21.10.2025 г. по изп. дело № 20239310400413 на ЧСИ Р.Р.бил невалиден и недопустим.

На следващо място сочи, че в така извършено разпределение били допуснати редица неточности, които довели и до незаконосъобразност на изготвеното от ЧСИ разпределение.

Незаконосъобразността произтичала от определянето на вземанията на взискателите от СИ.

Изразената в разпределението воля на СИ била неясна, липсвала достатъчна конкретизация на отделните вземания, техният размер бил очевидно грешно посочен, което възпрепятствало индивидуализацията им, която не можела да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото. Не били включени в протокола присъединени взискатели, както присъединени по право взискатели. Това водело до невъзможност съда да извърши сам ново разпределение.

В раздел „Неудовлетворени вземания към взискатели“ СИ определил вземанията по дълга към един взискател, като не само липсвала конкретизация на вземанията, но и въобще те били грешно изчислени. Сочи, че т.2.1 било определено вземане в полза на ОББ АД за главница, без лихва в размер на 550 000 лв. Посочено било, че вземането е с произход Извлечения от ЦРОЗ, като били изброени 4 вписвания на Договор за особен залог. Не ставало ясно от кое вписване СИ е достигнал до извод за размера на това вземане и защо то е неолихвяемо. Нямало документ, от който да е видно, че вземането има сила на съдебно признато нещо, както било посочено в чл.426, ал.1 ГПК. СИ нарушил императивната законова норма, като пристъпил към изпълнение, като сам си присвоил правомощия на съд и определил, че вписването на пристъпване към изпълнение, едностранен акт на търговски субект, бил акт, подлежащ на изпълнение. Нямало изпълнителен лист, заповед за изпълнение, а вписване в регистър, което било едностранно изразена воля на едната страна в каузалното отношение.

Според практиката на ВКС вписването на пристъпване към изпълнение не било пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно изпълнително производство по реда на ГПК, а още по-малко имало СПН, от което да се определят размера на вземания по облигационни сделки. В случая освен недопустимостта на определяне на размера на вземането в т.2.1 от протокола, то било и невярно. От приложеното Уведомително писмопокана от 26.04.2017г. от кредитора „Сибанк“ ЕАД било видно, че вземането към тази дата било 220498,94 лв. по Договор за банков кредит №MS14- 00033/24.10.2014г. обезпечено с този залог. Не било ясно как СИ определил размера на 550000 лв.

В т.2.2, 2.3 и 2.4 от протокола СИ включил вземания на взискателя по договори, а в т.2.5 вземане определено с Удостоверение от друго изп.дело. Присъединяването на кредитори при продажба на заложено имущество се определяло с чл.40, ал.1 от ЗОЗ „Присъединени кредитори по право са всички лица, които имат право върху заложеното 4 имущество, удостоверено в регистъра по реда на този закон. Удостоверението в т.2.5 от протокола било за вземания обезпечени с ипотеки, а не с продаваното заложено имущество.

Ако се приемело обратното, че в изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. взискателят е обезпечен и със заложеното имущество, то следвало да се присъедини първо не цялото вземане, а само частта, обезпечена с него, което не било сторено, и второ, като се вземе предвид, че изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. било продължение на изп.дело № 3435/2017г. на ЧСИ Д.З., а там бил наложен запор на същото имущество на основание чл.4 от ЗОЗ с вписване №2017121302379 преди датата на вписване на залог по Заявление №2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление №2020052701852, то чл.32 ал.7 ЗОЗ не можел да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е писан след вписан запор върху същото имущество. В този случай заложното право следвало да бъде реализирано в изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. Сочи, че съгласно чл.32, ал.1 ЗОЗ заложеното имущество върху което е насочено изпълнение по реда на ГПК или ДОПК преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този закон, се продава от съдебния или публичния изпълнител. Извършената от ЧСИ Р.Р.по възлагане от Банката продажба при положение, че пристъпването към изпълнение е вписано след наложен запор, съответно вписана възбрана, е нищожна, непротивопоставима на взискателите по изпълнението в изп.д. № 3435/2017г. на ЧСИ Д.З..