Определение № 821 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. София, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500688 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Районна прокуратура- Благоевград срещу Определение № 207 от 03.02.2026г. по в. гр.дело № 14/2026г. на Окръжен съд Благоевград, с което се прекратява производството по делото, образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура- Благоевград срещу Решение в осъдителната му част, постановено по гр.дело № 1786/2025г. на Районен съд Благоевград.

Твърди, че решаващият правен извод на първата инстанция, че е необходимо да се представи пълномощно по силата на което съответната прокуратура е упълномощена да представлява Прокуратурата на Р България, противоречи на закона и на задължителното тълкуване на разпоредби от ЗОДОВ, дадено с т. 5 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г., ОСГК. В тази насока с подробни съображения.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото и делото да се върне обратно на окръжния съд за разглеждане по същество на въззивната жалба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК другата страна Л. Ф. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. А., е изразила становище за неоснователността на частната жалба.

Предмет на нарочно обжалване е и Разпореждане № 79/20.01.2026г. на Окръжен съд Благоевград по същото дело, с което са дадени конкретни указания до въззивния жалбоподател да отстрани съществуващи нередовности в жалбата- да се представи пълномощно по силата което РП Благоевград, чрез прокурора на който административно е разпределена преписката, да представлява Прокуратурата на Р България, като в противен случай е указано, че производството по делото ще бъде прекратено. Конкретни съображения за незаконосъобразността на обжалваното разпореждане са изложени в обстоятелствената 1 част на частната жалба. Искането към съда е да се отмени обжалваното разпореждане на Окръжен съд Благоевград за оставяне без движение производството по делото.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира следното :

Частната жалба срещу определението с № 207/03.02.2026г. на Окръжен съд Благоевград, с която е върната подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Районен съд Благоевград и е прекратено въззивното производство е постановено от окръжния съд като въззивна инстанция и прегражда по-нататъшното развитие на въззивното обжалване и поради това по силата на разпоредбата на чл. 274, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд- в случая САС, който е компетентен да разгледа и реши жалбата, а не погрешно посочения в диспозитива на обжалваното разпореждане Върховен касационен съд.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред окръжния съд е образувано по депозирана пред същия съд въззивна жалба от Районна прокуратура- Благоевград, с което се обжалва в осъдителната му част Решение №939/24.11.2025г., постановено по гр.дело № 1786/2025г. на Районен съд Благоевград, с което Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на Л. Ф. Д. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 19.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане № 79/20.01.2026г. на Окръжен съд Благоевград по същото дело, окръжния съд е дал конкретни указания до въззивния жалбоподател да отстрани посочените в същото разпореждане нередовности на въззивната жалба- да се представи пълномощно по силата което РП Благоевград, чрез прокурора на който административно е разпределена преписката, да представлява Прокуратурата на Р България. Изрично е посочено, че при неизпълнението на така дадените указания производството по делото ще подлежи на прекратяване.

С обжалваното определение с № 207 от 03.02.2026г. окръжният съд, считайки че не е налице изпълнение на така дадените от него указания, е прекратил производството по делото, образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура- Благоевград.

Така постановеното постановеното преграждащо определение за прекратяване на производството по делото е неправилно, поради следните съображения :

Съгласно т.5 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, Прокуратурата на Р България е пасивно легитимирана по искове предявени от граждани за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове и бездействия на длъжностните лица при или по повод на изпълнението на административна дейност и от деликтите по чл.1 от ЗОДОВ и от чл.2 на ЗОДОВ. Изрично е посочено в тълкувателното решение, че структурните звена на Прокуратурата на Р България не са надлежна страна по предявените искове по чл.2, т.1-т.6 2 от ЗОДОВ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните срещу нея граждански дела по този закон, като в този случая не е налице необходимост от изрично упълномощаване по реда на чл.32-чл.33 ГПК.

Ето защо в производствата по ЗОДОВ, при които прокуратурата действа не като частноправен субект, а като процесуален субституент/държавен орган/, какъвто случай е именно и настоящият, Прокуратурата може да бъде представлявана не само от главния прокурор, а и от прокурор от прокуратурата към съответния съд, представляваща структурно и административно обособено звено, доколкото както се каза, тя действа като държавен орган по искове за вреди по ЗОДОВ. В тази насока е и трайно установената съдебна практика, включително на ВКС (например решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV г. о.), която напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Следва да се посочи също така, че съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, случай какъвто безспорно не и настоящият, доколкото тълкуваните материалноправни разпоредби на ЗОДОВ представляват действащо право, а тълкуваните процесуални норми по отменения ГПК от 1952г. са намерили своето съответно приложение и по сега действащия процесуален закон. Тълкуваната норма следва да бъде прилагана единствено в смисъла, посочен в съответния тълкувателен акт и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, правоприлагащите и правораздавателните органи правото да влагат в нея различен смисъл. По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкувание на съответната правна норма не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия/ така и Решение № 5002/21.03.2024г. по гр.дело № 3344/2021г. на ВКС, 4 ГО/

Поради това и критиките на окръжния съд в обжалваното определение относно тълкувателната дейност на ВКС, „че действал като позитивен законодател, дописвайки ГПК“, както и че постановките на цитираното тълкувателно решение при сега действащия ГПК са изгубили значение са, меко казано, лишени от съдържание. Изцяло ирелевантни в този смисъл са и развитите от окръжния съд изцяло теоретични по характера си постановки относно това дали е налице изменение в структурата и характера на организацията на прокуратурата, предвид измененията в чл.136, ал.1 ЗСВ/ДВ, бр.6 от 21.01.2025г/, тъй като те нямат абсолютно никакво отношение към отговора на настоящия процесуалноправен въпрос, предвид задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение, че по исковете по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ може да участват и структурните й звена, без да е необходимо те да представят изрично изрично упълномощаване по реда на чл.32чл.33 ГПК от ръководителя на съответната прокуратура или от главния прокурор на Републиката, което тълкувателно решение, както се разясни по-горе, не е изгубило 3 актуалност.

Предвид горното, налага се обоснованият извод за неправилност на обжалваното определение и поради което настоящият състав на САС намира, че то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато обратно на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по постановяване на акт по съществото на правния спор.

По отношение на частната жалба с вх.№ 2197/27.01.2026г. на Разпореждане № 79/20.01.2026г. на Окръжен съд Благоевград по същото дело, с което се дават указания за отстраняване на сочените от съда нередовности, САС като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи, намира че частната жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения :

Законодателят изрично е разпоредил в разпоредбата на Чл.274,ал.1 от ГПК /аналогично на Чл.213 от ГПК-отм./ кои определения и разпореждания на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1/ преграждащи понататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2/. изрично посочените случаи в закона.

В настоящия случай обжалваното разпореждане на въззивния съд, отнасящо се до отстраняването на посочените в него нередовности- да се представи пълномощно по силата което РП Благоевград, чрез прокурора на който административно е разпределена преписката, е била упълномощена да представлява Прокуратурата на Р България, не е от категорията, подлежащи на отделно и самостоятелно обжалване с частна жалба - нито прегражда понататъшното развитие на делото, нито пък е от изрично изброените в закона. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото и за които изрично е посочено в закона.

Указанията на съда по отстраняване на съществуващи нередовности не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, правилността и законосъобразността на дадените указания, ще бъде предмет на самостоятелна проверка по повод обжалването на крайния акт по производството по делото, по повод проверката на който апелативният съд по-горе вече прие, че са били дадени незаконосъобразни указания от съда за отстраняване на несъществуващи нередовности на жалбата.

От изложеното по-горе следва да се приеме,че подадената частна жалба срещу разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба на Районна прокуратураБлагоевград, е процесуално недопустима, което е основание тя да бъде оставена без разглеждане.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх.№ 2197/27.01.2026г. на Районна прокуратура Благоевград срещу Разпореждане № 79/20.01.2026г. на Окръжен съд Благоевград по в.гр.дело № 14/2016г., с което се дават указания за отстраняване на сочените от съда нередовности, като процесуално недопустима.

ОТМЕНЯ Определение № 207 от 03.02.2026г. по в. гр.дело № 14/2026г. на Окръжен съд Благоевград, с което се прекратява производството по делото, образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура- Благоевград срещу Решение № 939/24.11.2025г., в осъдителната му част, постановено по гр.дело № 1786/2025г. на Районен съд Благоевград.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за продължаване съдопроизводствените действия, съобразно изложените по-горе мотиви. на

Определението, с което се остава без разглеждане частната жалба на Районна прокуратура Благоевград, с вх. № 2197/27.01.2026г. може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.