Решение № 638 от 29.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Благоевград, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. С. М., ЕГН **********, срещу Решение №500567/10.08.2022 г. по гр. д. №388/2021 г., по описа на PC - Разлог, с което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********, и му е наложил мярка по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, ведно с издадената Заповед за защита № 500567/10.08.2022 г., издадена от РС-Разлог, наложената глоба в размер на 200.00 лева.

Въззиваемите страни не са подали възражение. В насроченото съдебно заседание въззивникът и въззиваемите страни не се явяват и не се представляват.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. С молба от 17.03.2021 г. А. С. М. е поискала да се издаде заповед за защита в нейна полза, срещу М. С. М., който е неин съпруг.

Посочено е още, че въззиваемата и въззивникът са съпрузи и от брака си имат родени две деца - С. М. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН **********. Молителката сочи и, че въззивник редовно злоупотребявал с алкохол и упражнява физическо насилие спрямо нея. В тази връзка е заявено, че на **** г. въззивникът се е опитал да извади окото на молителката 1 с вилица, а по-късно същия ден, след като А. М. се е обадила на тел. 112, М. М. е тръгнал да бяга от полицията, а въззиваемата и дъщеря й са се скрили на терасата, но при излизането от двора въззивникът е извадил метален кол и го е хвърлил по тях, при което е ударил С. М. по рамото. В молбата е посочено и че на същата дата **** г. въззивникът е заплашвал въззиваемата А. М. по телефона, че ще я убие и на два пъти е разбивал входната врата на къщата и е изпотрошил мебели, извил е ръката й и е счупил телефона й. Според въззиваемата в началото на месец март 2021 г. въззивникът е нарязал дрехите й и ги е изхвърлил, опитал се е да я удуши с кабел, заплашвал я е пред децата им, че ще я нареже, а децата ще гледат, посетил е и дома на родителите на А. М. и е разбил врата на къщата им.

Посочено е и че през март месец 2021 г. М. М. е вързал кабел около врата си и казал на децата си „Аз съм звяр, вие не ме познавате какъв звяр съм“.

По този начин въззиваемата А. М. приела, че е оказан силен психически тормоз, довел до състояние на стрес. С Решение №500567/10.08.2022 г., по гр. д. №388/2021 г., по описа на PC – Разлог, е издадена Заповед за защита № 5005673/10.08.2022 г. в полза на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********, срещу М. С.

М., ЕГН **********, като му е наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********, отстранен е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН М. С. М. от жилището, което обитава съвместно с А. С. М., С. М. М. и С.

М. М., наложена му е глоба в размер на 200.00 лв., както и е осъден да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, приема за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Мярката за защита, наложена от районната инстанция е достатъчна и подходяща в конкретния случай. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, има превантивен ефект, с оглед предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, негативни последици за ответника при неизпълнението, за които същият е бил предупреден. Правилно първоинстанционният съд, при налагане на мярката, е съобразил, че извършеното деяние сочи на пряка и непосредствена опасност за настъпването на вредни последици за живота и здравето на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН ********** в бъдеще. Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на **** г. молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като същата изхожда от молителката, като пострадало лице и следва да й бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея - съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява извършено психическо и емоционално насилие (отправени заплахи за живота й, извършени от ответника спрямо А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и 2

С. М. М., с ЕГН **********, тъй като на посочената дата е нямало свидетели – очевидци.

Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й страх за живота и здравето й, болка, стрес, унижение и негативни емоции. Въззивният съд намира за адекватна наложената от районната инстанция мярка за защита, включително и размера на наложената глоба. Определената от първоинстанционния съд глоба е в минимален размер и се налага задължително, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Следва да се отчете и фактът, че и във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата. Поради гореустановеното, първоинстанционото решение следва да се остави в сила.

С оглед на гореизложените съображения, Окръжен съд – Благоевград, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №500567/10.08.2022 г. по гр. д. №388/2021 г., по описа на PC Разлог.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 17, ал.

6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3