Решение № 4623 от 15.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4623 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100511558 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14114 от 18.08.2023 г., постановено по гр. д. № 64322/2021 г. на Софийски районен съд, „СИ-ИНЖЕНЕРИНГ- СОФИЯ” ООД е осъдено да заплати на „Служба по трудова медицина „Св. Панталеймон” ЕООД на основание чл. 265, ал.1, т.

2 от ЗЗД сумата 5106,99 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправката на подово покритие в операционна зала и гинекологичен кабинет, намиращи се на адрес: гр. София, ***, ет. 2 и ет. 3, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 5106,99 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв. Всяка от страните е осъдена за разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.

Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника „СИИНЖИНЕРИНГ-СОФИЯ” ООД като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се излага възражение, че по делото не е установено процесните дефекти да се дължат на лошото качество на самата настилка, доставена от ответника. Изтъква се, че от всички приети по делото доказателства, вкл.

1 и приетите в производството по обезпечение на доказателства, се установява, че изброените дефекти се дължат на комплекс то причини, свързани с лошото състояние на циментовата замазка, положена неясно кога във времето, а според вещото лице – положена в периода 1840-1950 г. Нарушената част на саморазливната настилка се дължи според въззивника на лош състав на циментовата замазка, вследствие на което тя се разрушавала в дълбочина, в резултат на което се получавали частични счупвания на тънкослойната саморазливна настилка. По делото било безспорно, че ответникът не е изпълнил тази циментова замазка, а е изпълнил само грундиране и запълване на пукнатини в нея, както и направа на пластбетон в изрязани участъци и саморазливната настилка, т.е. изпълнил е само подготовката за полагане на саморазливна безфугова настилка /включваща направа на пластбетон само в изразяни участъци от съществуващата циментова замазка и запълване на пукнатини в съществяващата замазка/, а не изцяло нова замазка. Изтъква се, че в офертата на ответното дружество под формата на проформа фактура № 26/08.10.2018 г. няма позиция премахване на съществуваща циментова замазка и направа на нова. Навежда се довод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване обема и местоположението на запълнените от ответника пукнатини в съществуващата циментова замазка и пластбетон в изрязани участъци, съставляваща „основа” за монтаж на настилката, за да се приеме, че е доказано некачествено изпълнение, което да обуславя отговорността на ответника. Поддържа се, че пигментирането на настилката пък било в резултат на неправилна експлоатация и поддръжка, респ. на експлоатационно износване, а не на качеството на самата настилка или на нейната основа, поради което за тези дефекти ответникът не носи отговорност. Излага се и оплакване, че в присъдената на ищеца сума от 5106,99 лв. били включени позиции, свързани с дейности, които не са изпълнявани от ответника, но са причината за компрометиране при експлоатация на положената настилка. Сочи се, че полагането на настилката било извършено без да е представена техническа или друга спецификация, поради което не ставало ясно как съдът е установил, че дейностите, предписани от вещото лице за ремонт, съответстват на възложените от изпълнените от ответника, респ., че именно изпълнените от ответника ремонтни дейности са компрометирани. Въззивникът поддържа, че положената настилка отговаря на поръчаното. Претендираните скрити дефекти били по причина на възложителя, а не на изпълнителя, както и поради неправилна експлоатация. Навежда се и довод, че договореният между страните гаранционен период е бил изтекъл.

С писмения си отговор въззиваемият оспорва жалбата. Счита за неоснователен доводът на въззивника за неустановеност по делото процесните дефекти да се дължат на лошото качество на доставената от ответника настилка. В тази връзка сочи, че от събраните доказателства било установено, че констатираните дефекти били два вида – проникване на вещества в дълбочина в хирургичния кабинет дотам, че изчистването 2 им е невъзможно, и второ – прекомерно бързото износване на настилката в АГкабинета, довело до частичното й разрушаване. Изтъква, че в сключеното между страните споразумение от 07.03.2019 г. ответникът признал наличието на дефект в положената от него настилка и се задължил да извърши гаранционен ремонт посредством полагане на нов слой, и впоследствие допълнително я запечатал с фиксиращо полиуретаново покритие. Въззиваемият счита, че от това може да се направят два извода – или замазката е некачествена, или не е изпълнена съгласно предписанията на производителя. И двата случай резултатът бил един и същ – подовото покритие на отговаря на договорното предназначение и това е причинено изключително от поведението на ответника, т.е и в двете хипотези е налице виновно неизпълнение от негова страна. Навежда се и довод, че за да се стигне до подписване на споразумението от 07.03.2019 г., очевидно въззивникът е осъзнавал естеството на проблема, защото никой не се задължава да извърши гаранционен ремонт на нещо, което е годно за употреба по предназначение и не дава дефекти. На следващо място въззиваемият изтъква, че от доказателствата по делото било установено, че именно въззивникът е положил въпросната „подложка” на циментовата замазка, която според експерта е първопричината за разрушенията в подовото покритие на АГ – кабинета.

Излага и довод, че ответникът не е положил грижата на добрия търговец при изпълнение на възложената му работа, доколкото той е бил добре запознат с предназначението на помещенията, на които предстои да положи подово покритие.

Счита, че ответникът следва да отговаря, тъй като не е изпълнил качествено въпросната замазка, както и – ако не я е изпълнил той – защото не е предупредил предварително възложителя, а предприел на свой риск изпълнението на работите, допускайки възможността да отговаря по чл. 260, ал. 2 от ЗЗД. Относно довода в жалбата за липса на представена техническа спецификация, въззиваемият изтъква, че на ответника е било ясно какво е естеството на работата, доколкото сам е записал в издадените от него документи, че ще прави ремонт на пода на операционна и АГ кабинет, направил е предварителен оглед и се е съгласил при тези условия. Оспорва твърдението на въззивника, че циментовата замазка е положена в периода 1940-1950 г. като твърди, че това е само предположение на вещото лице. По отношение на наведения от въззивника довод, че при промяната на предназначението на сградата не се предвиждало премахване на съществуващата циментова замазка-основа, въззиваемият изтъква, че доколкото за текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж, то проектната документация, регламентираща другите преустройства, не може да се използва като аргумент дали старата замазка е премахната, нито дали това е било законно. Счита, че изследването на законността на извършените други преустройства е ирелевантно за спора. Въззиваемият оспорва и твърдението в жалбата, че договореният между страните гаранционен срок е изтекъл на 10.03.2021 г. В тази връзка се позовава на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в 3 експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, и чл. 20, ал. 4, т. 4 от същата, според която за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи срокът е 5 години. Въззиваемият счита, че след като е установено /от свидетелските показания/, че новата „подложка” е извършена от ответника, същият следва да отговаря в пълен обем за проявените впоследствие скрити недостатъци, а ако се приеме, че е запазена старата замазка, то същият следва да носи отговорност, тъй като при приемането на работата, той е бил задължен да действа с грижата на добрия търговец, не е предупредил възложителя за възможните последици, нито е отказал изпълнението.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът „Служба по трудова медицина „Свети Панталеймон” ЕООД твърди, че през м. октомври 2018 г. ответникът „СИ-ИНЖЕНЕРИНГ-СОФИЯ” ООД приел да извърши доставка и монтаж на саморазливна подова настилка в помещения, ползвани от ищеца, намиращи се на адрес: гр. София, ***, ет. 2 и ет. 3, стаи 23 и 33, предназначени за операционна зала и гинекологичен кабинет.

Изпълнението на тази стопанска операция било отразено в издадени първоначално две фактури, а окончателно операцията били отразена в издадена от ответника фактура № 1000000522/05.11.2018 г. Статутът и предназначението на тази помещения поставяло особени изисквания към подовата настилка, установени с Наредба на МРРБ № РД-0220-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддръжка на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуството, а именно: да е водонепропусклива, антибактериална, да позволява влажно почистване и дезинфекция. В качеството си на изпълнител на възложените работи, ответникът гарантирал пълно съответствие на предложените от него материали с посочените изисквания. Ищецът твърди, че скоро след предаването на работата, при манипулация в операционната зала върху настилката попаднал медицински разтвор, който попил в замазката и оставил неподдаващо се последващо влажно почистване петно. Ответникът бил известен и се запознал на място с констатирания проблем, след което предложил да го отстрани като положи нов слой замазка в операционната зала, който след полагането да бъде покрит с полиуретанов лак. За гинекологичния кабинет ответникът предложил да положи запечатващ слой полиуретанов лак. По този повод страните подписали споразумение от 07.03.2019 г., в което се съдържали констатациите на страните досежно извършената работа, приемането и заплащането й, установяване на неподлежащо за почистване петно, както и предложение на ответника за гаранционна поправка, изразяваща се в полагане на нов слой замазка и допълнително полиуретаново покритие. Твърди се, че допълнително изпълнените от ответника дейности не постигнали търсения ефект, като при извършен тест се оказало, че въпреки новонанесените фиксиращи покрития, настилката отново попива течности.

4

По този повод страните отново провели преговори, при които ответникът обещал да осигури друг доставчик на подово покритие, но такъв не бил предоставен.

Алтернативно на ответника бил предложен вариант, при който да заплати определено обезщетение, срещу което ищецът да оттегли всички претенции към него и сам да потърси нов изпълнител, който да осигури и постави подови покрития за двете помещения, съответстващи на повишените нормативни изисквания към тях, но ответникът не приел това предложение. Ищецът сочи, че приетата в иницираното от него производство по чл. 207 от ГПК съдебно-техническа експертиза не бил даден отговор на всички поставени задачи. Твърди, че след м. януари 2020 г. върху покритието се появили нови следи от много по-сериозно напукване в дълбочина.

Ищецът твърди, че при изпълнение на възложената му работа ответникът не е положил дължимата грижа не само на добър търговец, но и на добър стопанин: още преди да започне работа, той е бил добре запознат с предназначението на помещенията, в които предстои да положи подово покритие и бил длъжен да избере такъв материал, който да покрива изискванията за износоустойчивост и да не допуска увреждания на подовото покритие вследствие на най-нормалното за едно медицинско помещение преместване на оборудване и столове. По силата на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ответникът носел гаранционна отговорност за срок от 5 години, който срок изтичал през ноември 2023 г.