Решение № 146 от 18.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500053 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Д., чрез адв. И. Т., със съдебен адрес: гр.Б., против Решение № 224/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1128/2022 г. по описа на Районен съд Разлог. В жалбата са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. От ангажираните гласни доказателства се установявало, че процесният договор за заем е нищожен.

Основателно било и възражението за прихващане, доколкото се доказвало, че са дължими суми по няколко договора за изработка всеки, като стойността на изработените машини е под 5 000 лв. С оглед на това свидетелските показания били допустими. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран подробен писмен отговор от насрещната страна - Я. М. Р., чрез адв. Е. В., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Исковата претенция се доказвала от представения по делото договор за заем, в който е посочена заетата сума и падежа, на който следвало да се върне. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за сключването на договори за изработка, както и за твърдяната симулативност на договора за 1 заем. Не са налице и условията за извършване на прихващането. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради следните съображения:

Пред Районен съд Разлог е депозирана искова молба от Я. М. Р. срещу И.

М. Д., след проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК. Сочи се, че между страните е сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищцата предоставила на ответника заемна сума в размер на 9700 лв., която следвало да се върне до 15.03.2022г. Сочи, се че на уговорения падеж, а и след това, заетата сума не е върната. Направено е искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9700 лв., като и лихва за забава в размер на 282,92 лв., дължима за периода 16.03.2022г.-26.06.2022г.

Ответникът И. М. Д. оспорва установителните искове, като в писмения си отговор твърди, че заемната сделка е симулативна, прикриваща договор за изработка на две машини – пещ и горивна камера. Направено е възражение за прихващане с исковата претенция и стойността на машините всяка от тях на стойност 4850 лв. или общо 9700 лв.

Районният съд е уважил исковите претенции, приемайки че между страните е сключено валидно заемно правоотношение, по силата на което е предоствеена в заем сумата в размер на 9700 лв., както и че до посочената в договора дата заетата сума не е върната, поради което е налице забава.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт е правилен.

Като доказателство по делото е представен договор за заем с нотариална заверка на подписите от дата 15.02.2022г., видно от който ищцата Я. М. Р. е предоставила под формата на заем сумата в размер на 9700 лв. на ответника И.

М. Д.. Уговорено е заетата сума да бъде върната най - късно до 15.03.2022г.

Няма данни заетата сума да е върната до дата 15.03.2022г., а и след това. Ето защо същата подлежи на връщане по силата на сключеното заемно правоотношение. Налице е и забава, доколкото на посочения падеж сумата не е върната. ***

Възраженията на ответника за това, че договорът за заем е нищожен поради неговата симулативност, прикриващ действителен договор за изработка са напълно неоснователни. В тази насока липсват ангажирани писмени доказателства, а свидетелските показания са недопустими. Според чл. 165, ал. 2 ГПК когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, както е в случая, свидетелски показания се допускат само при наличие на писмено доказателства, изходящо от другата страна, което прави вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Тази разпоредба касае както установяването на симулацията, така и дисимулативната сделка /прикритата сделка/. В случая по делото липсва такова писмено доказателство, изходящо от ищеца, което да прави вероятно 2 твърдението, че съгласието е привидно, поради което свидетелски показания са недопустими. Ето защо показанията на разпитаните пред районния съд свидетели изобщо не следва да бъдат обсъждани. Въпреки законовата забрана само за пълнота следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите Д. и К., не се установява както, че договорът за заем е симулативен, така и че между страните е сключен договор за изработка, неговия предмет, страни, цена и изпълнение.

Ето защо предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл.

86 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД са основателни и правилно са уважени от районния съд, а възражението за прихващане е прието за неоснователно. В тази насока ще следва атакуваният съдебен акт да се потвърди.

С оглед изхода на спора – неоснователност на подадената въззивна жалба, ще следва жалбоподателят И. Д. да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1128/2022 г. по описа на Районен съд Разлог.

ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН ********** от с.Д. да заплати на Я. М. Р., ЕГН **********, от с.П., сторените пред въззивната съдебна инстанция разноски в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3