Решение № 602 от 27.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Плевен, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430106926 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от “***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез *** С.С., против И. М. М., ЕГН **********, о т гр.Плевен, общ. Плевен, ул. „***“ №*** вх*** ап.*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 411,38 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2023г.30.04.2025г., и сумата от 68,89 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.05.2023г.-06.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че до имот, собственост/ползван на ответника, е доставяна 1 топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът е находящ се в гр.Плевен, общ. Плевен, ул. „***“ №*** вх*** ап***.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, в случай на оспорване от страна на ответника. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор.

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от *** С.С., като исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Прави се уточнение, че ответникът е заплатил претендираните суми за главница, законна и мораторна лихва, като остава да дължи само сторените разноски за държавна такса и ***ско възнаграждение, съгласно представения от ищеца списък на разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, се явява лично. Посочва, че е заплатил сумите за лихва и главница.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът И. М. дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като заявява, че е собственик и ползвател на имота повече от 10 /години/.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Всички фактури са издавани на името на И. М., за абонатен №***. Видно е от представеното заверено ксерокопие, че на 20.08.2022г. е сключен договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ №*** На 20.09.2002г. е сключен споразумителен протокол.

За имотът в гр.Плевен, общ. Плевен, ул. „***“ №*** вх*** ап***, са издадените от ищеца подробна справка за потребление и преписизвлечение от сметка, съгласно които отдадената ТЕ включва сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сума за дялово разпределение.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се 2 доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е собственик на апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, 3 според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.

Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за главница са били дължими от ответника към подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал.

1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви.

На основание гореизложеното, Съдът намира, че искът с правно основание с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв. Съдът приема обстоятелството за извършено плащане от страна на ответника за доказано, на първо място поради изявлението на ищеца, и на второ – доколкото това признание от страна на ищеца е изявление за неблагоприятен за него факт.

Поради гореизложените съображения предявеният иск за 411,38 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2023г.-30.04.2025г., и сумата от 68,89 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.05.2023г.-06.11.2025г., следва да бъде отхвърлен 4 като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на разноските:

Съдът намира, че ответникът И. М. не е погасил изцяло дълга си преди процеса и е станал повод за завеждане на делото. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото производство, възлизащи 25,56 евро за държавна такса и 51,13 евро за ***ско възнаграждение в минимален размер.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., против И.

М. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, общ. Плевен, ул. „***“ №*** вх*** ап.*** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 411,38 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2023г.-30.04.2025г., и сумата от 68,89 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.05.2023г.-06.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, И. М. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, общ. Плевен, ул. „***“ №*** вх*** ап***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., разноски в размер на 25,56 евро за държавна такса и 51,13 евро за ***ско възнаграждение в минимален размер.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в 5 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6