Решение № 3241 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3241 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330102359 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН **********, и В. В. Д., ЕГН **********, чрез техния законен представител В. Х. Д., ЕГН **********, против Л. Г. Д., ЕГН **********. Ищците твърдят, че ответницата е тяхна майка. Била осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв. Този размер на издръжката не отговарял на нуждите на децата. Не отговарял на минималната заплата.

Прави се искане да се увеличи издръжката на всяко от децата в размер на 300 лв.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна. В открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2025 г., същата заявява, че п. п. в размер на 661 лв. и с. п. в размер на 192 лв. Счита, че следва да заплаща издръжка в размера, който е определен към момента. Моли, в случай че бъде увеличен размерът на издръжката на децата, той да бъде съобразен с доходите на майката.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното по делото Удостоверение за раждане – серия ***, № *** от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г., че Д. В. Д., ЕГН **********, е дете на Л. Г. Д., ЕГН ********** и В. Х. Д., ЕГН **********.

Видно е от представеното по делото Удостоверение за раждане – серия ***, № 1

*** от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г., че В. В. Д., ЕГН **********, е дете на Л. Г. Д., ЕГН ********** и В. Х. Д., ЕГН **********.

От представения препис от Решение № 3730/22.08.2023 г., постановено по гр. дело № 7344/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че майката е осъдена да заплаща издръжка на децата си, чрез техния баща и законен представител, в размер от по 200 лева месечно. От посоченото съдебно решение се изяснява, че гражданският брак между Л. Д. и В. Д. е прекратен, като родителските права по отношение на децата Д. Д. и В. Д. са предоставени за упражняване от бащата и е определено местоживеенето им при него. Определен е режим на лични отношения между майката и децата.

От приетата по делото справка от ТД на НАП *** *** – изх. № ***-***-***/*** г. и вх. № ***/*** г. на РС – Пловдив, за лицето В. Х. Д. – баща на ищците, се установява следната информация за периода от 01.01.2023 г. до датата на изготвяне на справка /30.05.2025 г./, а именно: посоченото лице няма регистрация като едноличен търговец; няма регистрация като самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; няма данни за действащи уведомления по чл. 62, ал. 2 от КТ за регистрация на трудови договори за периода 01.01.2023 г. – 30.05.2025 г.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетни 2023 г. и 2024 г.; има данни за декларирано движимо имущество /МПС/ и недвижимо имущество. Установява се от постъпилата справка, че В. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, както и на два броя моторни превозни средства. Съгласно направената справка в информационните масиви на НАП се изяснява, че за лицето има подавани данни – декларации образец № ***, съгласно Наредба № ***-*** от *** г. за период от м. ***.*** г. до м. ***.*** г., с вид осигурен *** – за в. по ***, д. с. по *** и по ***, които се п. п. у. н. п. к., от о., п. н. о. к. С. р. при ЦУ на НАП. От приложената справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2023 г. – 30.04.2025 г. се установява начислен средномесечен облагаем доход за лицето от 1355,49 лв. за посочения период. Съгласно справка за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за 2023 г. и 2024 г.

От приетата по делото справка от ТД на НАП – ***, Офис *** – изх. № ******-***/*** г. и вх. № ***/*** г. на РС – Пловдив, за лицето Л. Г. Д. – майка на ищците, се установява, че към дата 09.06.2025 г. няма данни в информационната система на НАП за регистрирани трудови договори и декларирани получени възнаграждения по трудови правоотношения за периода от м. 01.2024 г. до м. 05.2025 г. Няма данни за притежавано движимо и недвижимо имущество и упражняване на търговска дейност от лицето. Няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

С Решение № 3730/22.08.2023 г., постановено по гр. дело № 7344/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, е определена издръжка в размер от 200 лева за детето Д. Д. и в размер от 200 лева за детето В. Д.. Решението е влязло в законна сила на *** г. Към момента е изминал период от почти две години, като по делото не е спорно, че децата живеят с баща си, който полага ежедневни грижи за тях. Нуждите са нараснали, тъй като децата са пораснали. Средствата, необходими за посрещане на базовите им потребности са се увеличили. Между страните не е спорно, че родителските права по отношение на Д. Д. и В. Д. са предоставени за упражняване от бащата В. Д. и е определено местоживеене на децата при него. Тези обстоятелства се установяват и от приетото по делото съдебно решение, с което е прекратен бракът между родителите на ищците.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която от 1 януари 2025 г. е 1077 лв. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /чл. 143, ал. 2 от СК/, като съобразно своите възможности и материално състояние, следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето.

Конкретният размер на тази издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 от СК/, но не може да бъде по-малък от предвидения в закона минимум. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.

За да бъдат уважени исковете за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата си в по-висок от присъдения вече размер, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на децата, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл.

3

150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази, както новите, нараснали нужди на децата, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на децата, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

В настоящия случай, при преценка какъв е подходящият размер на издръжката за децата, съдът взе предвид тяхната възраст и разходите, свързани със закупуване на дрехи, храна и посещаване на учебно заведение. През изминалия период от време съществува промяна на икономическата обстановка в страната, съответно промяна и в нуждите на децата. Двамата родители са задължени да осигуряват месечна издръжка на ищците, която да осигури покриване на базисните им потребности от храна, облекло, добри жилищни условия, образование. Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК, независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Относно доходите на родителя, който фактически отглежда децата – бащата, се установи от постъпилата по делото справка, че средномесечният облагаем доход на същия за периода 01.01.2023 г. – 30.04.2025 г. е в размер на 1355,49 лв., т.е. в близък до минималния за страната размер /към момента – 1077 лв./. Относно доходите на ответницата – майка на децата, не се установи същата да е трудово ангажирана, съответно не се установи да получава трудово възнаграждение. Не се установи наличие и на други източници за получаване на доход от нейна страна, като следва да се отбележи фактът, че не е представила по делото декларация за семейно и имотно положение. От ответната страна не бяха ангажирани доказателства, съответно не се установи и причината, поради която същата твърди, че п. п.. Предвид изложеното, съдът приема, че по собствен избор ответницата не работи на трудов договор и във възможностите на същата е да реализира доход близък до средния за страната, доколкото е в работоспособна възраст. Няма пречка при по-голяма активност от нейна страна да си осигури възможност за реализиране на доходи. По делото не са налице доказателства, които да обосновават различен извод. Относно затрудненията за даване на издръжка, като вече се посочи по-горе, задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от СК. Ищците към настоящия момент са все още малолетни деца /на *** навършени години/, които са пораснали и в резултат на това се е увеличила стойността на средствата за посрещане, както на обичайните им потребности, така и на тези от извънкласни дейности и социален живот. Тези разходи занапред биха могли да достигнат само по-висок ръст, 4 не и по-нисък. Обстоятелството, че стоките и услугите в страната са поскъпнали в сравнение с 2023 г. е общоизвестно и неподлежащо на доказване /чл. 155 от ГПК/.

Тоест определената през 2023 г. издръжка в размер от по 200 лв. за всяко от децата вече не е достатъчна за покриване на техните нужди.

Предвид гореизложените съображения и при преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни до размера от 269,25 лв. за всеки от ищците, а за разликата над уважените до пълните претендирани размери от по 300 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като предвид доходите на ответницата към настоящия момент, по-висок размер на издръжката от предвидения в закона минимум, не е във възможностите й.

Следва да се увеличи определената с горепосоченото съдебно решение от 22.08.2023 г. издръжка от 200 лв. на 269,25 лв. за детето Д. В. Д., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер от 269,25 лв., до пълния претендиран размер от 300 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да се увеличи определената с горепосоченото съдебно решение от 22.08.2023 г. издръжка от 200 лв. на 269,25 лв. за детето В. В. Д., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер от 269,25 лв., до пълния претендиран размер от 300 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.