Решение № 186 от 27.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сливен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. С. като разгледа докладваното от И. М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230201070 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ЕТ „Н. – И. К.“, представлявано от И. К. Н. срещу НП № 709318- F703245/03.07.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателя, чрез своя процесуален представител – адв. С. Р., иска НП да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2023 г. инспектори при ТД на НАП - Бургас, извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС – 1 магазин за месо, находящ се в гр.Сливен, ж.к. Сини камъни пред бл.17, стопанисван от жалбоподателя. Основната дейност на търговският обект била търговия на дребно с охладено месо и местни продукти с цени от 9.40 лв. за килограм до 13.20 лв. за килограм; агнешко месо на цена 22 лв. за килограм, агнешка карантия на цена 12лв. за килограм, агнешка главичка на цена 7 лв. за брой, телешко месо на цена 17 лв. за килограм и сушени колбаси на цена от 8.50 лв. до 59 лв. за килограм. В обекта имало инсталирано и въведено 1 бр. ФУ модел Dp150 с Рег. № 4489264/14.05.2021г. с ИН на ФУ:

DT671044 и ФП 02849640.

Преди легитимация на ОП е било извършено скрито наблюдение на ТО за времето от 16:05 ч. до 16.10 ч. , от което са установени две продажби за които има издадени ФКБ, видно от изваден КЛЕН след легитимация на ОП.

В 16.17 ч. била извършена контролна покупка на 1,312 кг. агнешка плешка, на обща стойност 22.86 лв. заплатена в брой от Т. Н. К. – инспектор по приходите, за която била издадена ФКБ № 0022778/07.04.2023г., от която е видно, че е маркирано свинско месо на обща стойност 22,86 лв. и същият не съдържал всички задължителни реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н18,/2006 г., а именно:количество, коректно наименование и единична цена за килограм на артикул.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект сер.АА № 0096731/07.04.2023 г.

За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F703245/20.04.2023 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС.

Акта е бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържането му е отразил, че ще подаде писмено възражение.

На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 709318- F703245/03.07.2023 г. , с което било наложено посоченото по-горе наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Т. Н. К. и свидетелите В. С. В., С. С. Р., А. С. Ст. и М.Б.И., тъй като те се 2 подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.

В процесният случай действително има извършено нарушение, вярно е, че служител при жалбопод. е допуснала извършването на твърдяното деяние.

Макар и формално жалбоподателят да е осъществил състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващият орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесният случай извършеното от жалбоподателя е точно такова. Деянието е първо за дееца,проверяващите са наблюдавали работата на продавача и не са констатирали други нарушения, което налага извода, че това нарушение е изолиран случай. Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

По делото има искания за присъждане на разноски и от двете страни.

3

Съдът следва да възложи разноските според изхода на спора. В случая след като НП е отменено следва да се осъди НАП Бургас да заплати на ЕТ „Н. – И. К.“, с ЕИК 1190227773 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м.

Селището № 49, представлявано от И. К. Н., с ЕГН ********** разноски в размер на 400 лв.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 709318- F703245/03.07.2023 г. Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Н. – И. К.“, с ЕИК 1190227773 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м. Селището № 49, представлявано от И. К. Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. на осн. чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О СЪ Ж Д А НАП да заплати в полза на ЕТ „Н. – И. К.“, с ЕИК 1190227773 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м. Селището № 49, представлявано от И. К. Н., с ЕГН ********** разноските по делото в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за правна защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4