Определение № 1707 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1707 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900518 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 30276/22.10.2025 год. на „Еврохънт“ ЕООД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото прекратително Определение № 1440/07.10.2025 год., чрез присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., считано за дължимо на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Молителят обръща внимание, че искането за присъждане на разноски е отправено още с депозирането на отговора по първоначалната искова молба, когато са представени и доказателства за извършване на разхода. В евентуалност, излага аргументи, че претендираният размер на хонорара не е прекомерен с оглед разпоредбите на чл. 7 и 9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа (Наредба № 1).

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, от насрещната страна И. И. постъпва отговор, в който на първо място твърди, че причина за оттеглянето на иска е станало поведението на ответника, изразяващо се в извънсъдебно уведомяване на ищеца за наличие на порок в менителничния ефект, за което към отговора по молбата се представя копие на извънсъдебна покана. Освен това се излага, че нито ищецът, нито процесуалният му представител са запознати с осъществяваните от адвоката на ответника действия. Възнаграждението се счита и за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и извършените от адвоката на ответника действия. Искането се определя като бланкетно. Ищецът подчертава, че възнагражденията, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 год. имат само ориентировъчен характер. По тези съображения моли за отхвърляне на искането, а в евентуалност за присъждане на възнаграждение в минимален размер, без да бъде взиман предвид материалния интерес по делото.

За да се произнесе, настоящият състав, съобразява следното:

Предмет на производството са предявени от И. И. срещу „Еврохънт“ 1

ЕООД и В. В. Т. субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.

Препис от исковата молба е връчен на ответника „Еврохънт“ ЕООД на 08.10.2025 год.

С молба с вх. № 28307/06.10.2025 год. ищецът, на основание чл. 232 от ГПК, оттегля предявените искове.

С Определение № 1440/07.10.2025 год. по делото, производството е прекратено. Определението е връчено на „Еврохънт“ ЕООД на 21.10.2025 год.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, на 14.10.2025 год. по исковата молба постъпва отговор от „Еврохънт“ ЕООД с вх. № 29450/14.10.2025 год., в който се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Към отговора е представено и копие на договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025 год., според който хонорарът в посочения размер е дължим за производството само пред първа инстанция за изготвяне на процесуални книжа, явяване по заседания, доказателствени искания, преговори и евентуална съдебна/извънсъдебна спогодба. Според съглашението възнаграждението е заплатено в брой на адвоката, а договорът служи за разписка за предаването, респ. получаването на сумата.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай, прекратителното определение от 07.10.2025 год. е постановено преди получаване на исковата молба от ответника на 08.10.2025 год., но самият прекратителен съдебен акт е получен от ответната страна на 21.10.2025 год. т.е. 13 дни след получаването на исковата молба – 08.10.2025 год. Електронен достъп до делото не е предоставян на ответника или неговия процесуален представител. По тази причина, доколкото „Еврохънт“ ЕООД е нямало как да знае за прекратяването на производство преди депозиране на отговора, и тъй като е заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на последния, то в полза на ответната страна следва да бъде присъдено исканото възнаграждение посредством допълване на Определение № 1440/07.10.2025 год.

Касателство към дължимостта или размера на възнаграждението не може да има обстоятелството, че решението за оттегляне на исковете е взето от ищеца вследствие извънсъдебно предоставена му от ответника „Еврохънт“ ЕООД информация. От значение за присъждането на разноски е взетото от ищеца решение за търсене на съдебна защита на правата му и произтеклата от това необходимост за насрещната страна да ангажира услугите на адвокат.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че не е запознат с извършените от процесуалния представител на ответника действия по делото, доколкото производството е прекратено и не е било необходимо да му бъде връчван препис от постъпилия по делото отговор на исковата молба. Противно на изложеното в отговора, съдът констатира, че в електронната папка на делото е поместен отговорът в пълния му обем, вкл. и неговите приложения. Отделно ефективността на предприетата защита не зависи от нейния обем или времето 2 за изготвянето й. Съдът не споделя и становището на ищеца за бланкетен характер на искането.

С оглед етапа, на който се е намирало производството преди отправянето на десезиращото волеизявление на ищеца, съдът не следва да базира преценката си относно размера на адвокатското възнаграждение на фактическата и правна сложност на спора, с оглед възможността за нарастване или намаляване на същата с развитието на процеса. Единственият обективен елемент, който може да бъде отчетен като ръководещ при изчисляване на размера, е материалният интерес. Той стои в основата и на начина на определяне, посочен в Наредба № 1, на ориентировъчните възнаграждения, които адвокатите могат да уговарят с клиентите си.

Имайки предвид, че открито съдебно заседание по делото не е провеждано, а в договора възнаграждението е уговорено и за процесуално представителство, то хонорарът следва да бъде определен само за изготвяне на отговора на исковата молба. Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредба № 1 ориентировъчният размер на възнаграждението, дължимо за това действие при иск с подобен материален интерес, е 3 487,50 лв. Претендирани обаче са само 3 000 лв. Доколкото този размер не надвишава претендираното, то хонорарът следва да бъде присъден изцяло.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1440/07.10.2025 год., постановено по т. д.

№ 518/2025 год. по описа на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН 86052379743, с постоянен адрес: гр. София, ул.

„Асен Йорданов“ № 67, ап. 602 да заплати на „Еврохънт“ ЕООД, ЕИК 200724379, със седалище и адрес на управление: местност „Доброгледски лозя“, парцел 119, с. Доброглед, община Аксаково, област Варна сумата от 3 000 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3