Решение № 36 от 18.10.2021, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Б., 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20211810200243 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.*, чрез упълномощения от него адв.Св. Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 13.01.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П. упълномощен със заповед № * от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Т. се представлява от адв.Св. Н. от САК, която поддържа жалбата против атакуванато НП, излагат доводи за незаконосъобразност, както и за несъставомерност на деянието.

Въззивната страна – РУ - П. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата, а със 1 съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище упълномощения от Директора на ОДМВР- С. юрк. П. И. също прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № *; справка за нарушител/водач; картон на НП №*/13.01.2021 г.; заповед № *; заповед № */14.05.2018г.;. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите ПЛ. ИВ. В.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – П. и Д. П. Д., се установява следната фактическа обстановка:

На 25.10.2020г. около 08.45ч. свидетелите ПЛ. ИВ. В. и Д. П. Д. – полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала в района на с.Д., обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за проверка, движещия се по ул.“Г. Д.“ в посока към центъра лек автомобил м.”Ф. в.” с рег.№*, собственост на К. Р. Н. от сД.. Автомобила бил управляван от жалбоподателя Р. АТ. Т.. При извършената проверка двамата полицейски служители установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. С оглед на така констатираното нарушение на ЗДвП, св.В. съставил АУАН № **/25.10.2020г . на жалбоподателя в присъствието на св.Д., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и Т. го подписал без възражение. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление с изх.№102/20г. прокурор при РП-Б. отказал да образува досъдебно производство. Въз основа на горецитираното постановление на БРП е издадено от Началник РУ - П. атакуваното наказателно постановление №* от 13.01.2021г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от 2 показанията на свидетелите В. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.

В съдебно заседание безспорно се установи, че автомобила, управляван от жалбоподателя по време на извършената проверка от св.В. и св.Д., не е бил негова собственост. Към същата дата, автомобила е бил с поставени на него рег. табели и за същият са били налице всички необходими по ЗДвП документи. По делото, не са налице никакви доказателства, сочещи, че Т. е бил наясно, че по време на управлението от негова страна на автомобила м.”Ф. в.” с рег.№* е бил с прекратена регистрация. В този смисъл съдът намира, че деянието на Т. от субективна страна не осъществява нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от 3 страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и насока към цел.

Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. Процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина изключва административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 600,00 лв.

Писмено от РУ – П. и ОДМВР – С. е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. в полза на адв.С.Н. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 4 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на Р.

АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №243/2021г. пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 13.01.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П. упълномощен със заповед № * от 14.05.2018г. на МВР против Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.*, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на Р. АТ. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П. обл.Софийска жк.”С.” бл.*, вх.*, ап.* разноски в размер н а 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 243/2021г. пред Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5