Решение № 504 от 14.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 841/2026
- Вид
- Решение № 504
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Лилия Масева, Татяна Димитрова Богоева, София Икономова
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Кодекс на труда
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 129 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 325, т.9 · Кодекс на труда
- чл.326 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 504 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
София Икономова
Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200500841 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 8290/07.04.2026г., подадена от Г. И. Х., ЕГН 6508030127, постоянен адрес: гр.
Благоевград, ж.к. „***“, бл. 24, вх. А, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Й. С., адрес за връчване на съобщения: гр. Благоевград, ул. „***“ № 58, против Решение № 206/23.3.2026 г., постановено по гр.д.№ 2738/2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което са отхвърлени като неоснователни иска за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №4/01.10.2025г. на „Благоевград БТ“ АД, иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; иск за заплащане на обезщетение за времето през, което работникът е останал без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения в размер на 16 518 лв., считано от 02.10.2025г., ведно със законната лихва.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото, при което, тълкувайки неправилно приложимата в случая нормативна уредба и събраните по делото доказателства, е достигнал съответно и до неправилни и незаконосъобразни изводи в постановеното от него решение. Поддържат се твърдения за непълно разглеждане на доводите и възраженията на ищеца-липса на анализ относно злоупотребата с право от страна на работодателя, не е изложил мотиви по наведеното от ищеца съществено възражение, че дружествата „Благоевград 1
БТ“ АД и „София БТ“ АД представляват свързани предприятия по смисъла на закона, въпреки че това обстоятелство е изрично въведено в процеса и подробно аргументирано в представеното писмено становище и неправилни изводи в тази насока. Изложено е, че не е съобразил неизпълнение на задължението за предлагане на друга подходяща работа съгласно чл. 333, ал. 2 КТ.
Поддържа се погрешна правна квалификация и необоснованост на фактическите изводи: Твърди се, че съдът приема, че е налице обективна невъзможност, без да установи дали производството и работната функция напълно са прекратени към релевантния момент на уволнението и без анализ на продължилата заетост в предприятието. Съдът не е обсъдил публичните счетоводни документи, отчети и годишна печалба на дружеството Благоевград БТ АД, а е стъпил само върху формални доказателства за административно прекратяване на лиценз, случил се преди 4 години, но пренебрегва наличието на финансови постъпления, извършвани продажби и продължило преструктуриране на други дейности, както и извършвания труд по поддръжка, товарни дейности и нови функционални задължения на ищеца.
Съдът не обсъжда дали реално производствената (или друга свързана) дейност на мястото на трудовия договор е изцяло невъзможна, при положение, че производството на филтри е продължило години след отнемането на лиценза и според свидетелските показания, лесно може да бъде подновено при наличието на нова заявка.
Твърди се и съществено процесуално нарушение - неправомерен отказ за събиране на относими доказателства, доколкото в хода на първоинстанционното производство ищецът е направил изрични доказателствени искания с исковата молба, които били препотвърдени в първото открито съдебно заседание и насочени към установяване на релевантни за спора факти. Твърди, че отказът от събирането на тези доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Поддържа се, че недопускане събирането на тези доказателства води до ограничаване правото на защита на ищеца и до постановяване на съдебен акт при непълнота на доказателствения материал. С оглед на това се твърди, че е налице нарушение на принципите на състезателното начало и равенството на страните, както и на задължението на съда да изясни делото от фактическа страна, което обуславя отмяна на обжалваното решение.
Твърди се и неправилна оценка на свидетелските показания необосновано кредитиране на зависими свидетели.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решението и постановено решение по същество на спора, с което да се отмени Заповед №4/01.10.2025г. на „Благоевград БТ“ АД, и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да се признае уволнението за незаконно, да се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ 2 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да се осъди ответното дружество да заплати обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на стойност 16 518 лв., считано от 02.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски и за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 09.06.2026г. и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа решението на РС- Благоевград, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания. Твърди се, че въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В по-голямата си част същата преповтаря доводите и съображенията, изложени в исковата молба, без да обосновава действителни пороци на първоинстанционното решение.
Оспорва изцяло изложените във въззивната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, доколкото същите не намират опора в доказателствения материал по делото и не кореспондират със съдържанието на мотивите на първоинстанционния съд.
Изразява се становище в отговора на въззивната жалба, че постановеното решение е допустимо, правилно и обосновано, постановено при правилно приложение както на материалния закон, така и на процесуалните правила и в съответствие с трайната съдебна практика.
Оспорва направеното във въззивната жалба искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
Иска се да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди изцяло Решение № 206/23.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2738/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Претендират се сторените разноски за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът Х., редовно призован, не се явява, същия се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмена защита. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.
Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник, който оспорва въззивната жалба и по същество пледира за потвърждаване на решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Сторено е възражение срещу 3 претендираните от въззивника разноски в първоинстанционното производство, тъй като не са били представени доказателства за такива пред районния съд.
Във въззивната инстанция е сторено искане за събиране на доказателства, което е оставено без уважение.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима - отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на съдебното решение в обжалваната част в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, счита, че същото е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове.
Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който след като правилно е квалифицирал претенцията е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производство. Направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение съдът намира за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите правни и фактически изводи относно неоснователността на предявените искове по чл.344, ал.1, ал.1 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, които са предмет на въззивната жалба.
В производството пред РС Благоевград, Г. И. Х., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.***, бл.24, вх.А, е предявил против „Благоевград-БТ“ АД, ЕИК 811154751, гр.София, бул.“***“ №118, Абакус Бизнес Център, секция 3, ет.2, офис „Булгартабак“, обективно кумулативно съединени искове: иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №4/01.10.2025г. на „Благоевград - БТ“ АД като незаконосъобразно и за неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, 4 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през, което работникът е останал без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения в размер на 16 518 лв., считано от 02.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е работил в ответното дружество от 11.02.1997г. до 02.10.2025г. на длъжност „техник, механик“, с код по НКПД 31153032, съгласно сключен Трудов договор №2054/11.02.1997г. и Допълнително споразумение №3820/18.07.2012г., с основно месечно трудово възнаграждение от 2753 лв.
През м.06.2013г. на ищеца било открито онкологично заболяване, за което му била определена 50% ТНР /трайно намалена работоспособност/, с противопоказни условия на труд - тежък физически труд, нервно пренапрежение и токсична среда. С Протокол №1021-6204-484/03.08.2018г. на Комисията по трудоустрояване към „Благоевград БТ“ АД и последвала я Заповед №1021-4100-2056/03.08.2018г. на Изпълнителния директор на „Благоевград БТ“ АД било прието, че ищецът може да продължи да изпълнява работните си задължения, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика към него.
Твърди се, че на 30.09.2025г. на ищеца било връчено Предизвестие за прекратяване на трудов договор №1021-П-8/30.09.2025г. на основание чл.326 във връзка с чл.328, ал.2, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Със Заповед №4/01.10.2025г. на „Благоевград - БТ“ АД, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ трудовото правоотношение с ответника на заеманата от него длъжност било прекратено, считано от 02.10.2025г. Заповедта била мотивирана с прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден от директора на Агенция „Митници“ и последвалите изменения в обема на производствените поръчки и степента на използване на производствените мощности на „Благоевград-БТ“ АД, изразяващи се в трайна липса на нови Заявки за производство.