Разпореждане № 23412 от 30.09.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23412 гр. София, 30.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Частно гражданско дело № 20231100107768 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 622 б от ГПК.

Подадена е молба с вх. №64513/06.07.2023г. от Ц. Б. И. с искане да бъдат постановени:

- отказ от изпълнение на решение на Съда на Милано №3957/2022г. от 04.05.2022г. и

- спиране на изпълнението на образуваното изп. дело №20238480400365 или в условията на евентуалност – да бъде постановено ограничаване на изпълнителното производство до обезпечителни мерки съгласно чл. 44, ал. 1, т. „а“ от Регламент №1215/2012г.

Молителят твърди, че на 13.06.2023г. му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. №20238480400365, от която за първи път разбира, че е осъден от Първоинстанционният съд на гр. Милано да заплати на Л. Ф., италиански гражданин, сумите от: 5 370 евро, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021г. до окончателното изпащане, присъдени разноски 6 876, 17 евро, адвокатско възнаграждение по изпълнението 4 987, 20 лв. с ДДС, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 144 лв. и 2 517, 73 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Молителят твърди, че от средата на м. 07.2019г. не се намира в Италия.

В представеното удостоверение е посочено, че на молителя е връчен документ за образуване на производството или друг равностоен документ на 31.03.2021г. на адрес: България и следва адреса на наетия от него, през периода, в който е пребивавал в Италия, адрес – гр. Ро, ул. По №18. С оглед на това молителят твърди, че доколкото към този момент той не е пребивавал в Италия и това представлява адрес на освободения от него на 15.07.2019г. нает имот, то това оборва положителния отговор на въпроса по т. 4.3.2 от удостоверението. Въз основа на изложеното молителят твърди, че са налице основания за отказ от изпълнение на посоченото чуждестранно съдебно решение на основание чл. 45, ал. 1, б. „а“ и „б“ от Регламент №1215/2012г.

Молителят твърди, че доколкото към периода на разглеждане на производството пред Първоинстанционния съд в гр. Милано е лице, което 1 живее извън Италия е следвало да се приложи чл. 28 от Регламент №1215/2012г. и съответно връчването на съдебни книжа до него да бъде направено по реда, уреден в Регламент №1393/2007г.

На следващо място молителят поддържа, че е налице основание за отказ за изпълнение на посоченото по-горе решение и на основание чл. 45, ал. 1, б.

„а“ от Регламента, тъй като връчването на адреса на имота, който е бил нает от молителя, но освободен към тази дата, а същевременно същият е собственост на ищеца по делото представлява нарушение на принципа на чл. 46, ал. 2 и ал.

3 от ГПК. Молителят посочва, че в самото съдебно решение е посочено, че от м. 11.2019г. този имот се отдава от ищеца на трето лице, което е било и свидетел по делото. Молителят твърди, че ищецът по делото е злоупотребил с права и е бил недобросъвестен като въз основа на това си поведение е постановено чуждестранното съдебно решение.

Към молбата са представени следните документи в заверен препис:

- покана за доброволно изпълнение с изх. №4492 от 13.06.2023г. по изп. д. №20238480400365, адресирана до молителя и издадена съгласно удостоверение на първоинстанционният съд в гр. Милано за решение по граждански и търговски дела по чл. 53 от Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета – решение №3957/2022г., - решение №3957/2022г. от 04.05.2022г. по д. №44093/2020г. на Първоинстанционният съд в гр. Милано, 13 граждански състав с ищец – Л. Ф. и ответник – молителя. В решението е посочено, че между страните е сключен договор за временен наем на недвижим имот за жилищни нужди, находящ се в гр. Ро, ул. „По“ №18, като през м. 07.2019г. ответникът е напуснал апартамента и на 08.11.2019г. е сключен нов договор с друг наемател – А.А., който е разпитан като свидетел по делото,

- удостоверение за решение по граждански и търговски дела по чл. 53 от Регламента. В него е посочено, че ответникът /молител в настоящото производство/е с адрес: България, гр. Ро, ул. По №18, както и, че на същия е връчен документ за образуване на производството или друг равностоен документ на 31.03.2021г.

Въз основа на така изложените доводи на молителя и представени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Относно искането по чл. 45 от Регламент №1215/2012г.

Съдът като взе предвид предмета на чуждестранното съдебно решение – разрешаване на правен спор, възникнал от отдаване на недвижим имот под наем, приема, че приложение в настоящото производство намира Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /наричан по- долу регламента/.

Съгласно чл. 45 от Регламента по молба на заинтересована страна отказа за признаване на постановено чуждестранно съдебно решение може да бъде постановен ако е налице една от следните хипотези:

-ако това признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава – членка,

- когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документ за образуване на производството или равностоен документ в достатъчна степен и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да 2 предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато това е било възможно да стори това,

- ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава – членка,

- ако съдебното решение противоречи на по- ранно съдебно решение, постановено в друга държава – членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие, че по – ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава – членка или

- ако съдебното решение е в противоречие с:

-1.1 раздели 3, 4 или 5 от глава когато притежателят на полицата, застрахованото лице, трето ползващо се лице по застрахователния договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници или

1.2 раздел 6, от глава II.

В разглеждания случай молителят е ответник в производството, по повод на което е постановено, представеното от него чуждестранно съдебно решение. В представеното по делото удостоверение по чл. 53 от Регламента като адрес на ответника е вписано – България, гр. Ро, ул. По №18 и е посочено, че на същия му е връчен документ за образуване на производството или друг равностоен документ на 31.03.2021г. В представения превод на чуждестранното съдебно решение не е посочен адрес на ответника, но е посочен адреса на имота, който е бил нает от ответника, а ищецът е бил наемодател – гр. Ро, ул. По №18. При съпоставка между двата адреса се установява, че адресът, на който ответникът е уведомен за производството съвпада с адреса на наетия от тази страна имот. От друга страна в чуждестранното съдебно решение е вписано, че през м. 07.2019г. ответникът е напуснал наетия имот, а съответно на 08.11.2019г. е сключен нов договор с друг наемател. При така приетото е логично да се приеме, че след като ответникът е напуснал адреса на наетия имот, няма как същият да бъде уведомен редовно за развилото се производство срещу него на този адрес, тъй като той не пребивава там, а на адреса живее друго лице, за което не се твърди и няма никакви данни, че се познава с ответника или между тях има някаква роднинска връзка. С оглед на така изложеното съдът приема, че от данните в чуждестранното съдебно решение и удостоверението по чл. 53 от Регламента, не може да бъде прието, че ответникът е редовно уведомен за образуваното производство срещу него, тъй като съобщението за това е изпратено на адрес, за който самият съд е приел, че е напуснат от тази страна преди образуване на производството и следователно същият не е имал възможност действително да узнае за образуването срещу него съдебно производство, за да може да организира защитата си по него.

С оглед на това съдът приема, че в конкретния случай независимо от извършеното отбелязване в издаденото удостоверение по чл. 53 от Регламента от съда, постановил чуждестранното съдебно решение, следва да се приеме, че ответникът обективно не е могъл да узнае за производството пред този съд, по което е страна и да организира защитата си, поради което е налице основанието на чл. 45, ал. 1, б. „б“ от регламента и следва да бъде постановено отказ за изпълнение на описаното по-горе съдебно решение в Република България.

3

Относно искането по чл. 44 от Регламент №1215/2012г.

Съгласно чл. 44 от Регламента в настоящото производство по искане на молителя може съдът в сезираната държава – членка:

- да ограничи изпълнителното производство до обезпечителни мерки, - да постави изпълнението в зависимост от даването на обезпечение, определено от него или

- да спре изцяло или частично изпълнителното производство.

В разглеждания случай молителят е направил искане да бъде спряно изпълнителното производство.

Съдът като взе предвид извода, който е направил относно отказ за изпълнение на това решение в Република България, счита, че искането на молителя следва да бъде уважено и се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 44, ал. 1, б. „в“ от Регламента изп. д. №20238480400365 до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Относно разноските за производството

Молителят претендира присъждане на направените от него разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 60 и същите включват:

3 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023г., фактура и документ за извършен превод /л. 61 – 63/ и 50 лв. – заплатена държавна такса.

Съдът като взе предвид характера на производството – едностранно охранително производство, счита, че приложение относно въпроса за разноските в това производство има чл. 541 от ГПК, съгласно който „разноските по охранителните производства са за сметка на молителя“.

Предвид така посоченото искането на молителя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПОСТАНОВЯВА по молба на Ц. Б. И. , ЕГН – ********** със съдебен адрес: гр. София, пл. ********* – чрез адвокат Б. Х. на основание чл. 622б от ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1, б. „б“ от Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела отказ за изпълнение на решение №3957/2022г. от 04.05.2022г. по д. №44093/2020г. на Първоинстанционният съд в гр. Милано, 13 граждански състав с ищец – Л. Ф. и ответник – молителя на територията на Република България.

СПИРА на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 44, ал. 1, б. „в“ от Регламента изп. д. №20238480400365 до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него от молителя и от – Л.

Ф., гражданин на Италия, роден на **********г. със съдебен адрес: гр. София, бул. ********* – чрез адвокат Д.Д..

Преписи от разпореждането да се изпрати на: молителя и на Л. Ф., 4 гражданин на Италия, роден на **********г. със съдебен адрес: гр. София, бул. ********* – чрез адвокат Д.Д..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5