Решение № 400 от 17.10.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1603/2023
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Росен Чиликов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.404 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.75А, ал.2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.75А, ал.5 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.78, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.79, ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- параграф 1 т.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.24, ал.1 т.10 · Закон за чужденците в Република България
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1 · Кодекс на труда
- параграф 1 т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20235530201603 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №24–2300104 от 11.05.2023 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, неправилно е приложен материалния закон.
В с.з. и в писмена защита чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че „Керасус Лоджистик„ ООД в качеството си на работодател – ЮЛ е приел чужденеца – гражданин на трета държава /Република Турция/ К.К роден на **** г. продължително пребиваващ чужденец в Република България по чл.24, ал.1 т.10 от ЗЧРБ да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 13.03.2023 г. без да е разрешен достъп до пазара на труда.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Й.
Й. /актосъставител/ св. Б. Г, св. И. И справка от Търговския регистър; Писмо №ИЗХ23015729/15.03.2023г. до Областна Дирекция на МВР -Стара Загора;
Писмо №ВХ23026149/21.03.2023г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; Писмо №ИЗХ23018058/22.03.2023г, до Областна Дирекция на МВР Стара Загора; Писмо №ВХ23031089/30.03.2023г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; Писмо. №143X23015738/15.03.2023г. до Агенцията по заетостта; Писмо. №ВХ 23034089/06.04.2023 г. от Агенцията по заетостта;
Трудов договор № 00000120/10.03.2023г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, Длъжностна характеристика от 10.03.2023г.; Служебна бележка за проведен начален инструктаж.
При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.75А, ал.2 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75А, ал.5 ЗТМТМ е наложил имуществена санкция в размер на 3 500 лева.
Жалбоподателят „Керасус Лоджистик„ ООД работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от КТ. има качеството на
В конкретния случай към момента на деянието, когато работникът е постъпил на работа /лицето Куддуси/ е продоставял работна сила /наемен труд/ за другиго -„Керасус Лоджистик„ ООД с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение /чл.66, ал.1 КТ/. Основание за този извод дават следните обстоятелства :
Полагането на наемен труд /предоставянето на работна сила/ от страна на работник за работодател – изпълнявана е трудова функция /длъжностна характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП /трудов 2 договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от работодателя, Определено е място на рабатота, Определен характер на работа/ трудов договор, Заповед за командироване, длъжностна харакстеристика/, трудът се пердоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение /трудов договор, споразумение/.
Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и при предоставяне на работната сила от страна на работника за жалбоподателя съдът приема, че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател.
Работникът обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на параграф 1 т.4 от ЗТМТМ – не е български гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението за ЕИП, не е гражданин на Швейцария, а е гражданин на Република Турция /удостоверение за регистрация от ТД на НАП/.
Това обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта.
Видно от регистър на уведомленията и показанията на свидетелите Г и Й. не е уведомена писмено Дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до работа на работник гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта, с което е нарушил чл.75А, ал.2 ЗТМТМ .
Нарушението по чл.75А, ал.2 ЗТМТМ е от категорията на формалните административни нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено към момента на постъпване на работа на работника 13.03.2023 година и всички последващи действия не могат да го заличат.
Административното нарушение е извършено от работодател имащ качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
В обобщение съдът приема въз основа на посочения доказателствен 3 материал, че са осъществени всички обективни признаци от състава на претендираното административно нарушение, което прави претенциите на защитника за недоказаност на нарушението неоснователни.
При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл.75А, ал.5 във вр. с чл.78, ал.1 ЗТМТМ.
Същата е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН.
Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция.Същата е определена значително под средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, което е правилно.
Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна.
Спазването на изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция.
Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.
Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване.
Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и чл.28 ЗАНН. Извършеното административно нарушение не е с по-ниска или незначителна обществена опасност, а със завишена, поради което приложението на чл.28 ЗАНН ще доведе до неоправдан либерализъм, което е недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен и при стриктно спазване на изискванията на чл.404 чл.43 ЗАНН.
Констативния протокол има характер на писмено доказателствено средство и не е акт на административно-наказателния процес т.е. евентуалните пороци не опорочават издадените АУАН и наказателно постановление.В конкретния случай констативния протокол из цяло кореспондира с останалите доказателствени средства, което го прави убедително доказателство и съдът не може да го игнорира от доказателствения материал.
АУАН е съставен и подписан от актосъставител, от двама свидетели и от представител на ЮЛ, което прави възраженията в тази насока за допуснати съществени процесуални нарушения също неоснователни.
Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН.Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му.
Административно-наказващият орган ясно и последователно е разграничил датата на извършената проверка, датата на започване на работа, датата на извършване на нарушението и е конкретизирал мястото на нарушението, което прави възраженията в тази насока из цяло неоснователни.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24–2300104 от 11.05.2023 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора, с което е наложена имуществени санкции в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева на „Керасус Лоджестик„ ООД, ЕИК № 206328575 със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе” №032016 и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „Ген. Столетов„ №111, етаж 1 /адв. П. Д./.
ОСЪЖДА „Керасус Лоджестик„ ООД да заплати на ИА „Главна Инспекция по труда“ град Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6