Решение № 4184 от 22.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. Пловдив, 22.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330102091 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата Е. К. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. ‚*******“ № ****, чрез пълномощника адв. К. С. е предявила срещу ответника Е. Т. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ****, ет. ***, ап. *** иск за признаване за установено, че ответницата й дължи сумите, които е разпоредено да й бъдат заплатени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** от ******* г., постановена по ч. гр. дело № ****** г. по описа на ПРС,****-ти гр. с-в, а именно: сумата от 882, 24 лева (осемстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки) главница, представляваща адвокатско възнаграждение, определено с Решение № ****, взето с протокол № ****г. на АС при АК П., за изготвяне на отговор по въззивна жалба вх. № ******** г. пред Окръжен съд П. срещу решението по гр. дело № ******* г. на ПРС, **** гр. с-в, сумата от 227,91 лева (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) – мораторна лихва за периода ********* г. Претендира законната лихва и разноските в двете производства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била упълномощена от ответницата да я представлява в качеството й на ищец по гр. дело № ******** г. на ПРС,**** гр. с-в, което дело ищцата в качеството на неин пълномощник спечелила, като РС отсъдил в полза на доверителката й. Срещу решението постъпила възиивна жалба, препис от която бил връчена на адв. С. за отговор, като същата депозирала такъв с вх. № на ПРС - вх. № ********* г. Междувременно пълномощията на адв. С. били оттеглени, за което обаче същата не била уведомена нито от клиентката си, нито от 1 съда, като вече била изготвила и депозирала отговор на жалбата, за което не получила възнаграждение. Същата сезирала АС към АК П., където предоставила нужните доказателства, като с Решение № ****, взето с протокол № ******* г. на АС при АК П. осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. й било определено възнаграждение от 882, 24 лева. Поради забавата й се дължала мораторна лихва от ***********г. в размер на 227,91 лева.

Било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, което било уважено, като била издадена заповед за търсените суми, но поради неоткриване ответницата на адреса били дадени указания за предявяване на иск в 1-м. срок.

Твърди се, че процесните суми се дължат, поради което се моли съдът да установи вземането по заповедта и да присъди на ищцата разноските в исковото и заповедното производство.

Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника лично в деловодството на съда след залепване на уведомление на адреса, посочен в исковата молба, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на ответницата, отговор в срок не е постъпил, не е посочен и адрес за призоваване, различен от посочения във връченото съобщение. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК. В изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са му редовно връчени, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ******** г., на което е даден ход на делото, ответникът е бил редовно призован, по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, като при получаване на първото съобщение изрично е уведомен, че ако отсъства повече от 1 месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес, като в случай, че промени адреса си, без да уведоми съда, или посочи неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени по делото и ще се считат за редовно връчени. Същият не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. С изрична молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок.

Такова искане е направено в съдебното заседание от ищеца лично.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложените две дела - ч. гр. дело № ******** г. по описа на ПРС, и гр. дело № ******** г. на ПРС, ведно с двете приложени към него 2 въззивни дела на ПОС, може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Разноските за двете производства са, както следва – 50 лева внесена ДТ по заповедното производство, 2, 90 лева банков превод, 600 лева платено адв. възнаграждение. Разноските в исковия процес са – 25 лева довнесена държавна такса, 2, 90 лева такса банков превод, и 800 лева адв. възнаграждение. Ищецът претендира и още 50 лева държавна такса за настоящото производство, но същият не е представял доказателства такава да е внесена по делото и указания за внасяне на такава такса не са му давани, поради което такава не следва да му се присъжда. Същият вероятно претендира внесената такава в заповедното производство, която, както вече бе посочено, се присъжда с оглед уважаването на исковете. С исковата молба сума от 50 лева ДТ не е внасяна, такава е внесена пред заповедния съд.

Само за пълнота следва да се отбележи, че посочената в исковата молба по-голяма сума за мораторна лихва представлява сбор от мораторната лихва, присъдена от заповедния съд, със законната лихва от завеждане на заповедното до завеждане на исковото производство, но доколкото искът е установителен, то съдът ще установи сумите така, както са посочени от заповедния съд, като от датата на подаването на заявлението насетне сумата не се посочва като точна такава, а законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Съдът намира обаче, че се дължат още 25 лева държавна такса върху исковете, тъй като се касае за два иска по 50 лева ДТ за всеки, а общо внесената ДТ в производствата - частно и исково, е 75 лева. Ето защо с оглед изхода на спора следва да се осъди ответницата да заплати сумата от 25 лева дължима ДТ за довнасяне по сметката на ПРС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. К. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. „*********“ № ****, чрез пълномощника адв. К. С. и Е. Т. Р., ЕГН: **********, от гр.

П., ул. „**********" № ****, ет. ***, ап. ***, че Е. Т. Р., ЕГН: ********** дължи на Е. К. С., ЕГН ********** следните суми: 882, 24 лева (осемстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки) - главница, представляваща адвокатско възнаграждение, определено с Решение № ****, взето с протокол № ******* г. на АС при АК П., за изготвяне на отговор по въззивна жалба вх. № 3

********* г. пред Окръжен съд П. срещу решението по гр. дело № *******г. на ПРС,**** гр. с-в, сумата от 227,91 лева (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) – мораторна лихва за периода ***********г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – *********** г. до окончателното плащане на дължимите суми, които суми е разпоредено Е. Т. Р., ЕГН: ********** да заплати на Е. К. С., ЕГН ********** със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** от ******* г., постановена по ч. гр. дело № *********** г. по описа на ПРС, ***** гр. с-в.

ОСЪЖДА Е. Т. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. *** да заплати на Е. К. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. „***********“ № ****** сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна такса в заповедното производство, сумата от 2, 90 лева (два лева и деветдесет стотинки) – такса банков превод, и сумата от 600 лева (шестстотин лева) – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата 25 лева (двадесет и пет лева) – държавна такса в исковото производство, сумата от 2, 90 лева (два лева и деветдесет стотинки) – такса банков превод, и сумата от 800 лева (осемстотин лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА Е. Т. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС П. сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) – държавна такса.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ************г. на РС – П., ***** гр. с-в да се изпрати на РС – П., **** ти гр. с-в.

ДА СЕ ВЪРНЕ приложеното гр. дело № ***** г. на ПРС,**** . с-в, в служба „*****“ на ПРС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4