Решение № 924 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330108401 по описа за 2024 година

Предявеният главен иск, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са с правно основание чл.55 ЗЗД, ал.1, предложение първо ЗЗД.

С исковата молба от Е. А. Г. против „Вива Кредит“ АД е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 500 лв. недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № *** от 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В условията на евентуалност е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 400 лв. – недължимо платена по недействителни клаузи за неустойка и такса, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 30.08.2019г. Съгласно чл.1, ал.3 от договора ищцата следвало да плати сумата от 691.80 лв. такса за експресно разглеждане на документи, а съгласно чл.2 – същата получавала сумата от 1100 лв., при ГПР 49.34 % и ГЛП 40.32 %. Предвидено било в чл.4, ал.2 плащане на неустойка в размер на 461.40 лв., или общо дължима по договора сума от 2537.10 лв.

Твърди се, че ищцата била платила по договора сумата от 1600 лв. Договорът бил нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. В условията на евентуалност нищожни били клаузите за такса и неустойка. Не било изпълнено изискването и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, липсвало изрично посочване дали лихвеният 1 процент е фиксиран или променлив. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, липсвала яснота как е формиран същият и каква е общо дължимата по него сума. Освен това заобиколена била разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в договора били уговорени такса за експресно разглеждане и неустойка, но те не били посочени в ГПР. Поради това посоченият в договора ГПР не отговарял на действително приложения в кредитното правоотношение, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Клаузите за такса и неустойка били уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта. Сумите били прекомерни, което водило до значителна нееквивалентност на дължимите престации. Нарушена била разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съдържа се позоваване и на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП. Направено е искане за уважаване на предявените осъдителни искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват. Сочи се, че исковата молба е нередовна. Исковете били неоснователни. Не било допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора бил посочен ГПР, както и условията за прилагането му. Договорът съдържал информация за размер, брой, периодичност, дати на плащане на погасителните вноски. ЗПК не въвеждал лимит за цена на услуги с подобен характер. Единственото ограничение било по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

Дружеството било спазило това ограничение. Неоснователни били твърденията, че договорът противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. По отношение на таксата за експресно разглеждане потребителят имал възможност да реши дали да се възползва от тази услуга или не. Експресното разглеждане не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. По отношение на неустойката се сочи, че съгласно чл.19, ал.3 ЗПК предвиждала, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Не намирала приложение в случая разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК.

Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за паричен заем № *** от 30.08.2019г., сключен между „Вива кредит“ ООД и Е. А. Г., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 1 100 лв., с падеж на първа погасителна вноска – 13.09.2019г. и падеж на последна вноска – 23.10.2020г. Представена е и справка погасителен план по договора за паричен заем, видно от която заемът е следвало да бъде върнат на 30 /четиринадесетдневни/ погасителни вноски.

С определение от 04.02.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения главен иск – от 500 лв. на 1254.33 лв. и на евентуалния иск – от 400 лв. на 982.99 лв.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 30.08.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1100 лв., при ГПР – 49.34 % и годишен лихвен процент – 40.32 %. В чл.1, ал.2 е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 691.80 лв. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя, на задължението му за представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи неустойка в размер на 461.40 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът е недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК. Основателни според настоящия състав са твърденията за недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка и таксата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.

Както се посочи, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения 3 реално се явява условие за сключване на договора. По отношение на таксата за експресно разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази услуга, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на документи за одобрение на заем, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед съдебната практика, основателни са и твърденията за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като предвидената договорна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити. Изложеното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата експресно разглеждане се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора. Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за паричен заем съдът намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от представената от ответника „Вива Кредит“ ООД справка за извършени плащания по кредита, ищцата Е. Г. е платила сума в общ размер от 2 354.33 лв., като са погасени изцяло главница по заема в размер от 1100 лв., както и сумите от 271.34 лв. договорна лихва, 375.71 лв. неустойка и 607.28 лв. такса експресно разглеждане. Сумите платени над главницата, в общ размер от 1 254.33 лв., явяваща се чиста стойност на кредита са явяват платени без основание и подлежат на връщане. Поради това предявеният главен осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поради уважаване на предявения главен осъдителен иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50.17 лв. заплатена държавна такса.