Решение № 114 от 12.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр. Добрич, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20243200100352 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба вх. № 4000/18.06.2024г., уточнена с молба с вх.№ 4443/09.07.2024г., подадена от М.

И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, чрез адвокат И. К., с която против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, са предявени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 49 466,55 лв., след намаление на иска, допуснато с определение в открито заседание на 17.10.2024г., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53 500 лв., следствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д. . Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Претендираните вземания са обосновани със следните обстоятелства: със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018г. на изпълнителния директор на „ВиКД.“ АД била дисциплинарно уволнена; уволнението било признато за незаконно с влязло в сила решение от 20.01.2020г. по гр.д. № 15/2019г. по описа на РС – Б.. В образувано ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д. на 07.04.2022г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на ищцата било повдигнато обвинение по чл. 301, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през м. юли 2018г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице - *** при „ВиК-Д.“ АД поискала и приела от М. Д. С. от гр. Д. сумата от 550 лв., която не и се следва, за да извърши и 1 загдето не е извършила действия по служба, нормативно установени в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползуване на водоснабдителните канализационни системи, изд. от МРРБ, а именно: да състави акт за констатирано нарушение - протокол за констатации за незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи, съгл. чл. 37, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. и й била взета мярка за неотклонение „подписка“. В периода от 2019г. и особено от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. органите на предварителното производство извършвали процесуално следствени действия на територията на гр. Д. и на гр. Б., където живеела ищцата. Тя била викана за разпити два - три пъти в година в интервала 2019 2023г. Ищцата предполага, че широк кръг лица от малкия гр. Б. са били наясно с образуваното против нея наказателно производство. Тя била разведена, самотна майка, живеела сама в гр. Б. и се грижела самостоятелно за малкия си син - Ц.П.Д., роден през 2012г., с месечна издръжка от бащата от 105 лв. С постановление рег.№ 756/19.03.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Д. по ДП № 161/2019г . по описа на “ПИП“ при ОД на МВР - Д. наказателното производство било прекратено.

В периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. ищцата претърпяла неимуществени и имуществени вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което било прекратено поради недоказаност на обвинението.

Относно имуществените вреди ищцата е поддържала, че наложената на 07.04.2022г. с постановление по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д. мярка за неотклоние “подписка“ обусловила невъзможност тя да започне работа в „Интерлингва М.П.“ ЕООД, гр. В. с ЕИК 207221117 и поради това тя претърпяла пропуснати ползи в размер на разликата между пропуснатата заплата в това дружество (4 500 лв. месечно) и размера на сбора от трудовите възнаграждения, получени от нея в гр. Б. за периода от 07.04.2022г. (повдигане на обвинение и вземане на мярка за неотклонение) до 19.03.2024г. (прекратяване на производството). В исковата молба е посочено, че за този период (от 07.04.2022г. до 19.03.2024г.) ищцата получила трудови възнаграждения от всички свои работодатели в гр. Б. в общ размер от 14 060 лв., а заплатата, която би получила за същия период от работодателя в гр. В. би възлизала на 67 500 лв. Разликата между двете суми в размер на 53 440 лв. е претендирала като пропуснати ползи. След допуснато изменение на иска претенцията е в размер на 49 466,55 лв.

Относно неимуществените вреди ищцата е посочила, че като резултат от воденото срещу нея наказателно производство тя изпаднала в състояние на дълбок дистрес, перманентно безпокойство, неспособност за концентрация, пълна липса на работоспособност, тежко чувство за страх; всички нейни лични приятели я считали за престъпник и отказвали контакти с нея; колегите й страняли от нея и й се подигравали, считали я за престъпник и измамник; с дни не разговаряла с никого; стояла вкъщи самотна и пренебрегната от 2 предишния си приятелски кръг; не била в състояние да завърже лична връзка, затворила се в себе си; влошило се общото й здравословно състояние. Тези неимуществени вреди се допълвали и от личните й майчини страдания от начина, по който воденото наказателно производство пряко се отразило на здравето на сина й (започнал да се напикава в училище, децата му се подигравали; напълнял драстично и развил инсулинова резистентност; ходел из дома и повтарял „Мама е ядосана, мама я боли глава“; наложило се да се посещава психолог и програма за социално подпомагане). Ищцата изпитвала страдания от това, че детето й има описаните страдания в резултат на стореното спрямо майка му от воденото срещу нея наказателно производство.

Сумата от 53 500 лв. ищцата претендира като обезщетение за претърпените от нея в периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. неимуществени вреди.

С писмения си отговор Прокуратурата на Република България е оспорила исковете по основание и размер с възраженията, че претенциите са силно завишени, несъответни на икономическия стандарт в България и съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ, както и недоказани по основание – липса на претърпени вреди като последица от дейността на ПРБ, която да се изразява в нейни незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

Въз основа събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира за следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗОДОВ. Касае се за една от хипотезите на обективната отговорност (независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице) на правозащитен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства, че със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018г., издадена от изпълнителния директор на „ВиК-Д.“ АД и връчена й на 31.12.2018г., ищцата е освободена от заеманата от нея по силата на трудов договор № 52/25.06.2015г. длъжност „***“ в район Б., поради наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от КТ, извършени в периода 01.01.2018г. – 31.10.2018г. С влязло в сила на дата 18.02.2021г. решение № 12/29.01.2020г. по гр.д.№ 15/2019г. по описа на РС – Б. уволнението й е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди това длъжност, като по делото няма данни тя да се е явила на работа за заемането й в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

На дата 07.04.2022г. с постановление на младши разследващ полицай в 3 отдел „Разследване“ по ДП № 161/2019г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Д., ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК - за това, че на неустановена дата през м. юли 2018 г. в гр.

Б., в качеството си на длъжностно лице – „***“ при „ВиК-Д.“ АД, поискала и приела от М. Д. С. от гр. Д. парична сума от 550 лв., която не и се следва, за да не извърши и загдето не е извършила действие по служба, нормативно установено в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните канализационни системи, изд. от МРРБ, а именно: да не състави акт за констатирано нарушение протокол за констатации за незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи, съгл. чл. 37, ал. 3 вр. чл. 37, ал.

1 вр. чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. С постановлението спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е указано, че тя се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Постановлението е предявено на ищцата на датата на издаването му.

Предвид изрично конкретизирания в исковата молба период, за търпените вреди през който ищцата претендира обезщетение по настоящото дело, от значение за спора са извършените във времето от привличането й като обвиняем на 07.04.2022г. до прекратяването на наказателното производство на 19.03.2024г. процесуално-следствени действия по образуваното с постановление на прокурор от ОП – Д. на 22.05.2019г. досъдебно производство № 161/2019г., приложено към настоящото дело.

Непосредствено след привличането й като обвиняем на 07.04.2022г., ищцата е била разпитана в това й качество. Видно от протокол за разпит на обвиняем (л. 57, том І от ДП), разпитът е протекъл от 14:15 часа до 15:00 часа.

С писмо от 08.04.2022г. (л. 187, том ІІІ на ДП) разследващият полицай е уведомил началника на РУ-Б. към ОД на МВР – Д. за взетата мярка за неотклонение „подписка“ и е поискал определяне на служител, който да контролира задължението на обвиняемата да не ненапуска местоживеенето си, като за констатирани нарушения да бъдат уведомени ОП – Д. и ОС – Д..

На16.11.2022г. ищцата е била призована за провеждане на очна ставка между нея и свидетеля М. Д. С. на 06.12.2022г., (протокол на л. 215, том ІІІ от ДП). Очната ставка да е проведена, тъй като М. С. не е бил успешно призован (л. 216, том ІІІ от ДП).

Според протокол от 30.01.2023г. (л. 166, том І от ДП), на тази дата е извършено предявяване на разследването на основание чл. 226, ал. 1 от НПК на ищцата като обвиняем и на адвоката й; те са се запознали с всички материали във времето от 09:00 часа до 11:20 часа.

Съгласно протокол от 09.05.2023г. (л. 169, том І от ДП), на основание чл.

227 от НПК и по указание на прокурора на тази дата разследващ полицай е извършил ново предявяване на разследването на ищцата като обвиняем и на адвоката й; те са се запознали с всички материали във времето от 09:56 часа до 4

10:50 часа.

На 09.10.2023г. е извършено ново предявяване на разследването на обвиняемата и адвоката й, като видно от протокола (л. 194, том І) след запознаването с материалите във времето от 9:40 часа до 10:50 часа същите са направили възражения и са отправили искания по доказателствата.

С постановление на прокурор от ОП-Д. от 20.11.2023г. (л. 41, том І от ДП) взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение „подписка“ е отменена, на основание чл. 199 и чл. 234, ал. 8 от НПК, по съображения, че вече са изминали повече от една година и шест месеца от вземането на мярка за процесуална принуда спрямо лицето.

На 29.11.2023г. е проведена очна ставка между обвиняемата М. И. Г. и свидетеля М. Д. С. във времето от 10:00 часа до 10:20 часа (л. 196, том І от ДП).

Ищцата и адвокатът й са били отново призовани за предявяване на разследването на 01.12.2023г., протекло от 10:30 часа до 11:35 часа – така протокол на л. 198 от ДП.

Досъдебното производство е изпратено на ОП – Д. с мнение на разследващия полицай за предаване на съд на М. И. Г. за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Видно от приложението към мнението, съгласно чл. 235 от НПК, в хода на разследването са разпитани общо 25 свидетеля, от които 16 лица от град Б.; изискани са множество писмени доказателства от „ВиК-Д.“ АД, банкови институции и Община Б. (том ІІ).