Решение № 68 от 13.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ловеч, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело № 20224300900063 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432,вр.с чл.380 от КЗ,вр.с чл.45 и чл.52, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД

Постъпила е искова молба от Н. Й. В. и И. В. В.-двамата от гр.*******,чрез пълномощник адв. Е. Б.-САК, искова молба срещу “ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК 200299615,със седалище и адрес на управление в гр.София – 1172, р-н „Изгрев“, кв.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К..

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432,вр.с чл.380 от КЗ, представляващи претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищците излагат, че на 11.02.2019г. около 08,10ч., на път І-3 км. в землището на с.Петревене,Ловешка област, Б. И. П., управлявайки лек автомобил „Хюндай“, модел „Сантафе“, с peг.№ OB 8512 BC, с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, изпуска завоя, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в ремаркето на насрещно движещия се товарен автомобил. В резултат на това и по непредпазливост причинява смъртта на И.н И. В. – син на ищците. Сочат,че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие(ПТП) за л.а.„Хюндай“ е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена с ответното дружество. Твърдят,че в резултат на ПТП са претърпели непоправими неимуществени вреди 1 и те се явяват пряка и непосредствена последица от него. Описват вредите като морални болки и страдания в следствие на внезапната и нелепа смърт на сина им. Сочат,че тримата са живели заедно в едно домакинство, а отношенията помежду им са били основани на взаимно уважение, обич и доверие. Три години преди процесния случай, на 24.12.2015г., отново при ПТП, загубили по-малкият им син- Г.. В резултат на това И. В. развива тежко заболяване,което е причина за трудоустрояването му. Изпаднал е в състояние на емоционална лабилност, потиснатост и депресия, затворил се е и е ограничил социалните контакти. Н. В. също тежко е изживяла загубата-чувства се вътрешно ранима, с разколебана увереност, ощетена от живота, приема сериозно количество медикаменти, изолирала се е и отказва контакти с други хора. Обясняват, че в този момент единствената им утеха е бил големият им син И.н,който е бил неотлъчно до тях,помагал им и ги подкрепял,останал единствената им надежда.След смъртта му вече са напълно съкрушени и разбити, изгубили са желание за живот, останали са съвсем сами. Трагедията се е отразила изключително негативно върху емоциите и физическото им състояние.

Сочат,че към момента на настъпване на ПТП за л.а.„Хюндай“ е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, във връзка с което с молба с вх.№ 1120/04.04.2019г. до „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД поискали да им бъде определено и изплатено справедливо обезщетение за претърпените психически болки и страдания в следствие смъртта на сина им. По молбата им са образувани Щета № 0801-001288/2019-01 и Щета № 0801-001289/2019 – 01, но в установения по чл.496 във вр.с чл.498,ал.З от КЗ срок не им е било определено обезщетение.

Считат, че справедливият размер на застрахователно обезщетение, което би могло да възмезди неимуществените им вреди,е в размер на по 25 100 лв. за всеки един от тях.

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.432,ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД да им заплати по 25100лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им И.н И. В., настъпила на 11.02.2019г. в резултат на ПТП,причинено от застрахован в ответното дружество водач, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Имат доказателствени искания.

С Разпореждане №233/18.10.2022г.,на основание чл.83,ал.2,вр.с ал.1,т.4 от ГПК, ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски. В хода на производството е постановена Присъда №7/14.07.2022г., пост. по НОХД № 65/2022г. на ОСЛовеч, потвърдена с Решение №130/07.11.2022г., пост.по ВНОХД №242/2022г.на АСВелико Търново, влязла в законна сила на 02.12.2022г., което допълва и с основанието по чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.

В срок постъпи отговор от отв. „ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Изгрев”, ЖК“Дианабад“, бул.”Г.М.Димитров”№1, представлявано от Б. Г. И. и Ж. С. К.,чрез пълномощник адв.Красимира И.а-със съдебен адрес гр.София, р-н „Изгрев“, ЖК“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1. Счита претенциите за допустими,но неоснователни и недоказани и 2 моли да се отхвърлят изцяло.

Не оспорва наличието към момента на причиняване на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.с марка „Хюндай“, модел „СантаФе“ с рег.№ ОВ 85122 ВС.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач на този автомобил и наличие на причинната връзка с настъпилата смърт на сина на ищците.

Твърди,че е налице изключителна вина на водача на т.а.с марка „Волво“ с рег.

№ЕН 0666 ВМ,чието поведение е основна причина за настъпване на ПТП. Сочи, че водачът без причина е навлязъл в пътната лента за движение на л.а.“Хюндай“, модел “СантаФе“ и затова е настъпил ударът в ремаркето при извършеното разминаване. Твърди също,че е управлявал товарния автомобил с превишена скорост,която му е попречила в кривата на завоя да следва очертанията на собствената си пътна лента, принудило го е частично да навлезе в съседната,което е станало причина за удара с лекия автомобил.При условията на евентуалност твърди,че е налице независимо съизвършителство на двамата водачи.

Заявява възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на починалия И.н В. до размера на 75%, тъй като не е бил с поставен предпазен колан,съгласно чл.137а от ЗДвП, въпреки,че автомобилът е бил фабрично оборудван с такъв.

Твърди,че ако е бил поставен колан пътникът е щял да остане здраво прикрепен за седалката и не би имало свободно движение на тялото му в купето при преобръщането на автомобила, както и удари с различни по вид повърхности,довели до смъртоносните наранявания. На следващо място твърди,че починалият е допринесъл за резултата и с решението си да се качи и вози в автомобил, управляван от рисков водач, за когото предварително е знаел,че шофира безразсъдно,с висока скорост, като така сам е поставил живота и здравето си в опасност,приемайки да пътува в автомобил,управляван от такъв водач. На трето място като акт на съпричиняване сочи и знанието на починалия,че водачът на автомобила,в който се вози, е употребил алкохол и шофира под негово въздействие в нарушение на ЗДвП.

Оспорва твърдението на ищците,че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на сина им.Твърди,че наличието единствено на родствена връзка не е достатъчно за уважаване на претенцията. Оспорва между ищците и сина им да е имало добри взаимоотношения,силна емоционална връзка, която да е основание за присъждане на предвиденото в КЗ обезщетение.

Оспорва началната дата на претенцията за законна лихва.Позовава се на нормата на чл.496,ал.1 от КЗ и твърди,че би следвало за такава да се приеме по-ранната от двете дати- изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства или изтичането на 3-месечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, освен ако увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя. Твърди,че не е уведомяван от застрахования водач, а само от увредените с молбата от 04.04.2019г. Сочи,че към молбата си ищците не са приложили нужните за произнасянето документи, уведомени са за това на 25.04.2019г., но 3 не са изпълнили указанието на застрахователя. Затова счита,че началният момент на лихвата би могло да се отнесе към датата 04.07.2019г., когато изтича 3-м.срок за произнасяне на застрахователя.

С отделна молба ответникът моли да се конституира като трето лице-помагач водачът Б. И. П. и предяви срещу него обратен иск по реда на чл.500,ал.1,т.1 и ал.2 от КЗ.

Искането се уважи с Определение №275/05.12.2022г. и прие за съвместно разглеждане предявеният обратен иск на стойност 50 200лв. От третото лице–помагач, своевременно уведомен за конституирането му, не е постъпил отговор.

Уважи се и искането на ответника за конституиране като трето лице-негов помагач и на „ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК 121265177,със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1301, ЖК“Възраждане“, бул.“Света София“№7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., с което е сключена застраховка „ГОА“ по отношение на т.а.„Волво“ с рег.№ ЕН 0666 ВМ. Ответникът обоснова искането си с твърдение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от водача на товарния автомобил, който движейки се с превишена скорост, не е съумял в кривата на завоя да следва очертанията на собствената си пътна лента, затова се е наложило частично да навлезе в съседната, и да стане причина за удара с л.а.“Хндай Санта Фе“ в ремаркето при извършеното разминаване. При евентуалност прави възражение за наличие на независимо съпричиняване на двамата водачи.

От третото лице-помагач „ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК 121265177, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез юрисконсулт Т.Т., представя становище,в което счита, че не са налице основания за ангажирането му с процеса.

Позовава се на постановената присъда в наказателното производство, установяваща, че единствено виновен за причиняване на ПТП, е водачът Б. И. П.. Затова липсват основания да се търси отговорност от водача на застрахования при тях товарен автомобил—О.М.. В случай,че не се сподели тази теза, заявява,че оспорва предявения иск за неимуществени вреди-по основание и размер.Оспорва и механизма на осъществяване на процесното ПТП.

Изразява позиция и по доказателствените искания на страните. По съществото на спора моли да се отхвърли претенцията срещу него,с твърдение,че ПТП е настъпило изцяло и само по вина на водача на лекия автомобил Б. П..

В допълнителната искова молба по чл.372 от ГПК ищците увеличиха размера на претенциите си на по 200 000лв. за всеки от тях. Молят да се задължи третото лице Б. П. да представи уведомлението си до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Възразяват по конституирането като трето лице–помагач и застрахователя на товарния автомобил. Представят писмени доказателства и допълват задачите на СПЕкспертиза. С оглед влязлата в законна сила осъдителна присъда не поддържат исканията за допускане на САТЕ и СМЕ,като считат,че относимите факти са установени със задължителна за съда и страните сила по правилото на чл.300 от ГПК.

Ответникът представи допълнителен отговор,в който поддържа вече заявената позиция. Потвърждава,че не е уведомяван от водача Б. П.,а от ищците с претенцията им,подадена на 04.04.2019г. Възразява да се приемат допълнителните писмени 4 доказателства за здравословното състояние на И. В.,като неотносими,както и по увеличението на размера на претенциите на ищците.

В хода на размяната на книжата влезе в сила постановената по НОХД №65/2022г.по описа на ОС-Ловеч Присъда №7/14.07.2022г.,потвърдена с Решение №130/07.11.2022г. по ВНОХД №242/2022г. на АС-Велико Търново. Делото се приложи като доказателство по настоящето.

От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

Съдът прие,че исковете са допустими,тъй като са предявени от и срещу легитимирани лица.Обоснована е процесуалната легитимация на ищците, като наследнициродители на починалото лице, с твърдения,че в са претърпели неимуществени вреди от настъпилата в процесното ПТП смърт на сина им. Тези твърдения са достатъчни за обосноваване на допустимост на предявените осъдителни искове като увредени лица по см.на чл. 432 от КЗ.

Ищците са изпълнили процедурата по чл.380 от КЗ и преди предявяване на настоящите искове са сезирали извънсъдебно застрахователя със застрахователните си претенции. От „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД липсва окончателно произнасяне по тях, поради което същите са предявени по реда на чл. 432 от КЗ, след изтичане на срока по чл.496 от КЗ.