Определение № 1092 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601344 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение от 18.10.2023 г. е прекратено съдебното производство по НОХД № 973/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград и делото е върнато на Окръжна прокуратура гр. Благоевград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от НПК е подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Благоевград, с който се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като неправилен, както и се прави искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В протеста се сочи, че в обвинителния акт достатъчно ясно и без противоречия е посочен механизмът на извършване на престъплението, както и конкретните разпоредителни действия на подсъдимата, която чрез осъществените трансакции от сметки на клиенти на банката, към сметки на други лица, в т.ч. роднини на подсъдимата, както и чрез тегления на каса, без знанието и съгласието на титулярите на сметките и в разрез с банковите правила, е осъществила присвояването. Приема, че липсва неяснота и по отношение на действията на подсъдимата, с които е извършено улесняващото престъпление по чл.

311 от НК при всяко едно от деянията, поради което и Х. е наясно с престъплението, в което е обвинена, ето защо и не е нарушено правото й да узнае фактите, включени в обвинението и да организира защитата си. Аргументира, че отдалечеността на инкриминирания период във времето и липсата на достатъчно доказателствени източници за предхождащото престъплението й поведение, представляват пречка, за да се формира извод относно това дали присвояването, за което е обвинена Х. е извършено с цел прикриване на друго предходно присвояване. Приема, че описаните в обвинителния акт банкови операции, съставляващи неправомерно прехвърляне или теглене на суми от сметки на клиенти без тяхно съгласие, безспорно съставлява длъжностно присвояване на чужди пари, за улесняването на което са извършени документни престъпления по чл.311, ал.1 НК.

1

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Депозираният частен протест е допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов седемдневен срок.

Разгледан по същество в неговата цялост частният протест е неоснователен.

В ОС гр. Благоевград е внесен обвинителен акт срещу С. И. Х. за извършено престъпление по чл. 203, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с който е образувано наказателно дело от общ характер под № 973/2023 г. по описа на ОС Благоевград, ІV наказателен състав.

С протестираното определение съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимата, изразяващо се в неяснота относно обстоятелствата на обвинението и поконкретно във връзка с твърдения механизъм на извършеното присвояване на чужди пари, както и че е останал неизяснен какъв е точният размер на причинените на ощетеното юридическо лице – банката, имуществени вреди. Аргументира тази теза с недостатъчност на изложените обстоятелства, свързани с извършените неправомерни (според прокурора) трансакции от сметки на вложители на банката, тъй като липсват твърдения относно това възстановени ли са на вложителите сумите и в какъв размер, респ. какъв е точният размер на имуществените вреди за банката, които прокурорът твърди, че са причинени в резултат от действията на подсъдимата и които имуществени вреди ощетеното юридическо лице може да претендира в наказателното производство. Последното според съдебния състав, прекратил съдебното производство по делото, съставлява съставомерен елемент на престъплението, за което е обвинена Х., който следва да бъде посочен изрично съгласно разпоредбата на чл. 246 ал. 2 от НПК, тъй като задължителното съдържание на обвинителния акт следва да обхваща начина на извършване на престъплението, включително механизма на присвояването, пострадалото лице и размера на вредите.

Първият съд приема още, че представителят на държавното обвинение не е изяснил с кои действия Х. е осъществила престъпното присвояване на повереното й в това качество имущество. Дали това е станало с издаването на кредитни карти на името на клиенти на банката без тяхно знание, от които са били теглени суми или с извършените последващи вътрешно-банкови преводи от разплащателните сметки на част от клиентите на банката по погасителните сметки към издадените на името на други вложители (но без тяхно знание) кредитни карти.

По-нататък. Неяснота в това кои действия на Х. са инкриминирани като присвоителни първият съд е видял и поради това, че част от инкриминираните трансакции са между сметки на едни и същи лица. Като пример е посочил, че част от инкриминираните трансакции са от били от сметката на Г. П. по сметки с титуляр съответно Р. Б. и И. П.. Същевременно са инкриминирани и трансакции от сметката на И. П. по тази на Г. П., както и от сметка на Р. Б. по сметка на Г. П.. По идентичен начин са инкриминирани, както трансакции от сметки на М. М. към сметка на Р. Б., така и изходящи преводи от сметка на последната към сметка на М. М.. Ето защо и доколкото липсват твърдения всяка от посочените трансакции да е била предхождана или последвана от разпоредителни действия в полза на подсъдимата или конкретно друго лице, е останало неясно по какви причини държавното обвинение е приело, че с описаните действия е осъществен състав на престъпление.

2

Поради изложеното окръжният съд е приел, че обвинението е неясно формулирано, както по отношение на механизма на извършване на деянията, така и досежно действително причинените в резултат на присвоителните действия на Х. вреди, което обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение и налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предсъдебната фаза на процеса.

Въззивният съд, за да прецени основателността на протеста срещу атакуваното определение от 18.10.2023 г., обсъди изложените в последното основания за прекратяване на съдебното производство.

На първо място въззивната инстанция се съгласява с аргументите на първия съд относно необходимостта Окръжна прокуратура Благоевград да посочи ясно отделните механизми на присвояване, които се твърди да са били осъществявани многократно от подс. Х.. И настоящата съдебна инстанция констатира относителна яснота единствено при описанието на инкриминираната престъпна дейност, свързана с механизма, по който са присвоени инкриминираните суми, изтеглени на каса без знанието на титуляра на сметката. Единствения недостатък на обвинението и в тази му част е твърдението, че за улесняване на присвояването подс. Х. в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си е съставила официални документи, в които удостоверила неверни обстоятелства, аргументи за което въззивният съд ще изложи по-долу.

На следващо място въззивният съдебен състав намира, че държавното обвинение следва да посочи безпротиворечиво механизма на извършване на всяко от деянията от продължаваната престъпна дейност, предмет на обвинението (най-вече тези, свързани с извършени банкови преводи от сметки на едни клиенти по тези на други, включително по откритите без тяхно знание погасителни такива към издадени на тяхно име кредитни карти). Това е наложително и съображенията на първата съдебна инстанция в тази част са правилни, поради което се споделят и от настоящия съдебен състав. Действително в обстоятелствената част на внесения пред първата съдебна инстанция обвинителен акт се съдържа неяснота, свързана с това по какви причини държавното обвинение е приело, че всяка от трансакциите от сметки на едни клиенти по такива на други без знанието на първите, само по себе си представлява длъжностно присвояване, доколкото не става ясно дали те са били осъществени за да прикрият вече извършени разпоредителни действия в полза на подсъдимата или друго лице или за да ги улеснят. На практика не става ясна причината, поради която се твърди, че Х. е извършила инкриминираните с обвинителния акт банкови преводи от сметки на едни клиенти на банката по тези на други от тях – дали с цел последващи разпоредителни действия или тъй като вече ги е извършила. Тази неяснота се засилва от констатираното и от първия съд обстоятелство, че част от инкриминираните трансакции са между сметки на едни и същи лица (в едните случаи като наредители по преводите, а в другите - като получатели на средствата) и същевременно се сочи, че всяка една от сумите, предмет на трансакциите са предмет на присвояване. Това от своя страна е довело до неяснота относно конкретния размер на вредата от присвоителните действия при липса на изрични твърдения за това паричните преводи да са довели като резултат до това собственикът на инкриминираното имущество е бил лишен от него, а деецът (или друго лице) се е облагодетелствал. Действително твърди се от държавното обвинение, че чрез издадените кредитни карти на името на клиенти на банката без тяхно знание са били теглени суми преимуществено от банкомат, който не бил оборудван с видеокамера. Не става ясно обаче суми в какъв размер и от 3 кредитните карти на кои клиенти е било сторено това, респ. суми в какъв размер са били превеждани от сметките на други клиенти на банката с цел погасяване на възникналите задължения в резултат на тези тегления. По този начин остава неизяснен въпросът какъв е размерът на присвоеното от Х. имущество при прилагане на този механизъм на извършване на деянията. По идентичен начин стои и въпросът за това какъв е точният размер на възникналите в резултат на банковите преводи, които се твърди да са извършени от подсъдимата от сметки на едни клиенти на банката, в полза на други. Това е така доколкото самият превод на парични средства от една банкова сметка в други не води сам по себе си до вреда за банката, която се твърди да е ощетена, тъй като няма като последица намаляване на имуществото й. Ето защо е нужно да бъде изяснено по какъв начин и в какъв размер е била ощетена банката в резултат на извършените преводи между банковите сметки на различните лица.

Аргументът на подалия протеста прокурор, че поради отдалечеността на деянията във времето е невъзможно доказателственото обезпечаване на предхождащото престъплението поведение на подсъдимата не може да бъде споделен. В случая се твърди осъществен квалифициран състав на длъжностно присвояване, поради което е нужно в обвинителния акт да бъде посочено чрез какви правни и/или фактически действия Х. се е разпоредила с чуждото имущество като със свое и по какъв начин това разпореждане е довело до причиняването на престъпния резултат. Тук следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на първия съд за необходимост от установяване на обстоятелствата, свързани с това дали сумите по инкриминираните трансакции са били възстановени на вложителите. Държавното обвинение има задължение да посочи начинът на извършване на престъплението (включително по време и място), пострадалото лице и размерът на причинените вреди.

Независимо от констатирания недостатък на обвинителния акт при очертаване на последните, той не е в зависимост от това дали вредите са били възстановени на вложителите. Това е така, доколкото се подържа, че лицето, претърпяло вреди от престъплението е банката и дали тя е обезщетила вложителите си от неправомерното поведение на подсъдимата е ирелевантно.

На последно място, въззивният съд отбелязва и още един недостатък на прокурорския акт, който следва да очертае рамките на обвинението и който е останал извън вниманието на първия съд. Твърди се от прокурора, че длъжностното присвояване е извършено като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – такова по чл. 311 НК. Твърди се същевременно, че инкриминираните документи са платежни нареждания, които Х. съставяла в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си. Сочи се, че в тези документи тя удостоверявала неверни обстоятелства, изразяващи се в това, че паричните преводи се извършват по нареждане на определено лице. Твърди се също така, че подписите в графа „подпис“ и „контролен подпис“ не са изпълнени от лицата, които се сочат като автори на изявлението. При това положение настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие между описаните факти и правната квалификация на инкриминираното улесняващо престъпление. Доколкото се сочи, че документът не е издаден от соченото като автор лице, то той се явява неистински.