Разпореждане № 2349 от 01.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 3986/2026
- Вид
- Разпореждане № 2349
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Мария Димитрова Кавракова Аршева
Цитирани разпоредби
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.418 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.42, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2349 гр. София, 01.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Кавракова Аршева като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Частно наказателно дело № 20261100203986 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
До СГС е депозирана молба от осъдения К. И. Ж. чрез адв. В. И., упълномощен защитник на първия за реализиране на УПО по чл.70 от НК. В молбата се сочи, че с Определение по ЧНД № 1870/2026г. на СРС е приета за изпълнение присъда № Б806-22 на Апелативен областен съд за Йовре Норланд, Кралство Швеция от 04.04.2023г., с която К. И.
Ж. е признат за виновен за извършване на 12.03.2022г. престъпление „изнасилване“ по Глава „6“, чл.1, ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Швеция, и с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. Съдът е квалифицирал престъплението, като престъпление по чл.150, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, постановил е осъдения да изтърпи в Република България наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален „общ“ режим като е приспадал времето, през което осъденият Ж. е бил задържан по делото в Кралство Швеция от 12.03.2022г. до 13.07.2022г. и за времето, в което е бил задържан в Република България от 20.12.2023г. до 21.12.2023г. и времето, в което е изтърпявал МНО „Домашен арест“ от 21.12.2023г. до 12.05.2026г. С Определение по ВНЧД № 501/2026г. на Апелативен съд – София соченото Определение е било потвърдено на 12.05.2026г. Защитникът сочи, че К. И. Ж. фактически е изтърпял над една втора от така наложеното му наказание и са налице доказателства за неговото поправяне, като тези доказателства според него заместват липсата на затворническо досие. Молба с вх.№ 266129/21.05.2026г. на СГС, на осъдения К. И. Ж. чрез упълномощен защитник адв. В. И. ведно с приложените документи е била презаведена с вх.
№ 266645/03.06.2026г. на СГС.
След запитване от страна на СГС с Разпореждане с рег.№ 2140/16.06.2026г. е постъпило Писмо от СГП с вх.№ 85407/23.06.2026г., в което се сочат следните обстоятелства:
С Постановление от 15.06.2026г. на и.ф. административния ръководител на СГП по пр.пр. № П-104/26г. на СГП молбата на К. Ж., с която е поискал отлагане на изпълнението на 1 наказанието е оставена без уважение. Приложено е постановлението от 15.06.2026г. по пр.пр. № П-104/26г. на СГП като от същото е видно, че на 21.05.2026г. на основание чл.416, ал.2 вр. чл.418 от НПК прокурор от СГП е разпоредил привеждането на съдебният акт в изпълнение. К. И. Ж. е обявен за ОДИ с тел.№ 11923/04.06.2026г. на ГСНП и с бюл. № 155/05.06.2026г. в категория „осъден“. До момента осъденият К. И. Ж. не е установен и задържан за привеждане Затвора в гр. София.
Разглеждайки така депозираната молба от К. И. Ж., чрез надлежно упълномощения му защитник съдът намира следното:
Съгласно чл.437, ал.2 от НПК осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл.70 от НК. Безспорно К. И. Ж. е осъден, доколкото по отношение на него има влязъл в сила на 12.05.2026г. съдебен акт. В случая прокурорът е предприел действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.437, ал.2, изр. 2 от НПК молбата за УПО се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. Задължително изискване на закона е и към молбата да се приложи личното досие на лицето, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъка на лицата, които следва да бъдат призовани.
Доказателствата дефинирани в процесуалния закон съгласно чл.439а от НПК, които съдът разглежда и оценява в производството по чл.439 от НПК по своето съдържание са източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Осъденият Ж. е обявен за ОДИ според писмото на СГП и не е установен и задържан за привеждане в затвора София за изтърпяване на наказанието.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по молбата на осъденото лице К. И. Ж. компетентен да се произнесе като даде становище се явява началника на затвора. На следващо място не е изпълнен и реда за депозиране на въпросната молба, а именно чрез Началника на затвора, който следва да даде становище, да приложи личното досие на осъдения и списък на лицата които следва да бъдат призовани като съответно и оценката на осъдения, работата по индивидуалния план на присъдата следва да съпътстват производството по делото, доколкото същите са нормативно определени в кръга на доказателствата за преценка от съда.
Поради горните причини съдът намира, че към настоящия момент делото не следва да се разгледа от съда, а молбата на К. И. Ж. чрез упълномощения му защитник да се изпрати на Началника на затвора София, който следва да изготви становище, да приложи личното досие на лицето и списък на лицата, които следва да бъдат призовани като се изготвят и съответно необходимите документи съгласно ЗИНЗС, които съответно биха могли впоследствие да бъдат доказателствено оценени от съда в производството по чл.439 от НПК.
Освен тези съображения съдът ще посочи, че в конкретният случай и съгласно чл.438 от НПК компетентен да разгледа молбата за УПО се явява съдът по местоизпълнение на наказанието. С оглед факта, че осъденият К. И. Ж. е обявен за ОДИ и не е приведен, в който и да е било затвор на територията на Република България, съдът не би могъл да прецени своята местна компетентност.
2
С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да изпрати молбата на осъдения К. И.
Ж. депозирана чрез адв. Вл. И. на началника на затвора София за окомплектоване на същата с изискуемите документи съгласно чл.437, ал.2 и ал.3 от НПК и депозирането и в съда.
Доколкото съдът счита, че към настоящият момент делото не следва да се разглежда от съда по същество, поради липсата на компетентност, производството следва да бъде прекратено, тъй като са налице предпоставките на чл.42, ал.3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.42, ал.3 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ИЗПРАЩАМ молба с вх.№ 266129/21.05.2026г. на СГС, презаведена с вх.№ 266645/03.06.2026г. на СГС на осъдения К. И. Ж. чрез упълномощен защитник адв. В. И. ведно с приложените документи на Началника на СЦЗ по компетентност.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по ЧНД № 3986/2026 г. по описа на СГС, НО, 41 състав.
Молба с вх.№ 266129/21.05.2026г. на СГС, презаведена с вх.№ 266645/03.06.2026г. на СГС на осъдения К. И. Ж. чрез упълномощен защитник адв. В. И. ведно с приложените документи /л.6-л.30/ да се копират и приложат по ЧНД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3