Определение № 128 от 01.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000811 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1455 от 22.02.2022г., с която адв. П. К. в качеството й на процесуален представител на М. Н. М. е поискала съда да измени постановеното от него решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. № 811/2021г. по описа на АС Пловдив в частта за разноските, като намали определените като дължими от ищеца на ответника такива, както за въззивното производство, така и за първоинстанционното.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „З.: Ж.“ АД, с който оспорва искането като недопустимо, поради липса на представен от молителя списък по чл. 80 ГПК, евентуално като неоснователно.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, въпреки, че страната, която иска изменение на решението в частта за разноските действително не е представила списък по реда на чл. 80 ГПК, но искането е за намаляване присъдените на другата страна разноски, поради което и непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не се отразява на процесуалната му допустимост.

1

Искането е за изменение на решението в частта за разноски с твърдения за прекомерност на определеното като дължимо юристконсултско възнаграждение в полза на представляващия ответника пред въззивната инстанция. Това искане е основателно, тъй като при определянето му като дължимо, съдът не е съобразил факта, че пред въззивната инстанция „З.: Ж.“ АД е бил представляван от адвокат, а не от юристконсулт. Констатираното до тук изключва приложението на чл. 78, ал.8 ГПК и налага определението в частта, с която в тежест на ищеца са възложени за заплащане разноски в размер но 235 лв. да бъде изменено, като в полза на „З.: Ж.“ АД се присъдят само разноски по заплащане на дължима държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата, а не и такива за юристконсултско възнаграждение.

В останалата част искането на адв. К. в качеството й на пълномощник на М.М. за изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъдените в полза на „З.: Ж.“ АД разноски по съразмерност за първата инстанция 1536 лв. е неоснователно.

Не е вярно твърдението, че след като страната е освободена от задължението за плащане на държавни такси и разноски по производството, то същата не дължи разноски на другата страна, тъй като последната отговорност е санкция за неоснователно повдигнатия спор, а не е разноска по производството, като тези по заплащане депозити за вещи лица, свидетели и др., от които страната е освободена при условията на чл. 83 ГПК.

Неоснователно е и твърдението на молителя, че съдът не се е съобразил с наведеното от него възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Вярно е, че при присъждане разноските за първата инстанция съдът не се е произнесъл по по направеното от ищеца възражение за прекомерност, но този пропуск на първостепенния съд е можело да бъде поправен по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното решение от ОС Стара Загора. Такова искане не е направено, а съобразяването му едва от въззивната инстанция и то в производство по чл. 248 ГПК е недопустимо.

Дори и изложеното до тук да не се възприеме и да се разгледа по същество заявеното възражение от ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК то същото е неоснователно, тъй като платеното възнаграждение на адв. С.Г.С. от „З.: Ж.“ АД е в размер на 1500 лв. или в размер под минималния съгласно чл. 7, ал.2, 2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид допуснатото увеличение размера на предявения иск с протоколно определение от 10.02.2021г..

Мотивиран от изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. № 811/2021г. по описа на АС Пловдив в частта, с която М. Н. М. ЕГН ********** с адрес с. Г., бул.

А. № 15, вх. Б, ап.15 е осъден да заплати на „З.: Ж.“ АД сума в размер на 235 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за юристконсултско възнаграждение и платена държавна такса, съразмерно на уважената част от жалбата КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** с адрес с. Г., бул. А. № 15, вх. Б, ап.15 е осъден да заплати на „З.: Ж.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С. ***, ул. Г. М. Д. № 1 сума в размер на 100 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за платена държавна такса, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1455 от 22.02.2022г., с която адв. П. К. в качеството й на процесуален представител на М. Н. М. за изменение на решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. № 811/2021г. по описа на АС Пловдив в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3