Решение № 108 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000084 по описа за 2025 година намери следното:

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба с вх.№38554 от 22.11.2024 г. от ЗАД ДБ:** АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат Н. Л., срещу постановеното решение №398 от 22.10.2024 г. по търг.дело №579/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД ДБ:** АД, ЕИК *********, да заплати на К. Р. Д., ЕГН **********, от с. М. К., обл. П., ул.“****“ № *, сумата от 40 000 лв., като искът е предявен като частичен от сумата от 60 000 лева, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания вследствие на обстоятелството, че на 05.08.2021 год. в село Ш., обл. П., около 20:20 часа при управление на МПС - лек автомобил „М. *“ с рег. № ** **** ** Н. Д. М. е нарушила правилата за движение по пътищата, излязла от лентата за движение, в която се е движила и е навлязла в срещуположната лента за движение, при което е инициирала сблъсък с движещия се насреща лек автомобил „В** ****“ с рег. № ** **** **, управляван от К. Р. Д., при който 1 удар на ищеца, управлявал посочения автомобил, са му били нанесени следните травматични увреждания, а именно: разкъсване на собствения лигамент на капачето на дясно коляно, довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник и травма на четириглавия мускул и сухожилията на десния крак, както и да заплати сумата от 689,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като сумата се формира по следния начин - 60 лв. за съдебномедицинско удостоверение;

17,40 лв. платена потребителска такса в болничното заведение и 612 лв., платени за пътна помощ за превозване на катастрофиралия автомобил до дома на ищеца, ведно със законната лихва върху присъдените главници, начиная от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателят първоначално обжалва изцяло така постановеното решение, като счита за неточна преценката на първоинстанционния съд за наличието на основание за ангажиране на застрахователна отговорност. В условие на евентуалност, поддържа, че не е отчетено доказаното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в качеството му на водач, който е управлявал МПС без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпване на произшествието. На отделно основание, в условие на евентуалност, счита, че неправилно е определен размерът на застрахователното обезщетение и същият е завишен спрямо критериите за справедливонст, посочени в жалбата и съдебната практика на ВКС. Обжалва решението и в частта за присъдената законна лихва, по аргумент от неоснователността на главния иск.

Впоследствие с молба от 08.01.2025 г., постъпила в хода на администриране на въззивната жалба, е оттеглил на основание чл.264,ал.1 от ГПК депозираната въззивна жалба в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., като посочва, че е заплатил на 03.01.2025 г. общо 19 979,41 лв. на ищеца, в която сума са включени 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4 979,41 лв. законна лихва върху него за периода 09.05.2022 г. – 06.01.2025 г.

Поддържа въззивната жалба досежно сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетението за имуществени вреди от 689,40 лв.

В този смисъл моли да се отмени постановеното решение в частта му над 15 000 лв. до 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща 2 обезщетение за неимуществени вреди и в частта му за 689,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Към молбата е приложил преводно нареждане за заплатената на ищеца сума. Претендира разноските.

Ответникът К. Р. Д., чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Г., е представил отговор, с който оспорва въззивната жалба, като моли да се остави без уважение. Счита, че не са налице оплакванията, посочени в нея.

С допълнително становище от 04.02.2025 г. потвърждава получаването на сумите, които счита, че са коректно изчислени, посочва, че право на жалбоподателя е частично да оттегли въззивната си жалба. Поддържа възраженията си срещу въззивната жалба в неоттеглената и част. Претендира се адвокатско възнаграждение, чийто размер да бъде определен от съда.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона двуседмичен срок от връчване на решението на страната и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

По допустимостта на производството: във връзка с подадената молба за частично оттегляне на жалбата е от значение нормата на чл.264, ал.1 от ГПК, съгласно която жалбоподателят може да оттегли своята въззивна жалба изцяло или отчасти във всяко положение на делото. Последица от частичното оттегляне е прекратяването на въззивното производство в оттеглената част.

Ето защо, производството досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. следва да бъде прекратено.

Остава за разглеждане по същество въззивното производство в останалата му част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер над 15 000 лв до 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., както и за обезщетение за имуществени вреди.

По същество, доколкото жалбоподателят счита, че заплатената от него сума на ищеца е справедлива и отчитаща действителния му принос за произшествието, не следва да се обсъжда оплакването му, свързано с липсата на основание за ангажиране на застрахователната му отговорност. Така, основният спор във въззивното производство се свежда до приложението на 3 чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД в съответствие с направените оплаквания.

В исковата молба ищецът описва произшествието от 05.08.2021 г. в с.Ш., посочва виновното лице за настъпването му, както и причинените му в негов резултат травматични увреждания - разкъсване на собствения лигамент на капачето на дясно коляно, довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник, травма на четириглавия мускул и сухожилията на десния крак, оздравителния период – болнично лечение, оперативна интервенция, шиниране, домашно лечение, рехабилитационни и физио-терапевтични процедури, лекарствено лечение. Твърди, че дълго време не можел да спи от болка, изгубил апетит, отслабнал. Приемал болкоуспорояващи медикаменти.

Отокът и травмите довели до болезненост и ограничено движение на пръстите на десния крак. Отокът затруднявал движението му. Започнал да намалява едва след шестия месец. Всичко това рефлектирало с продължителен и осезателен дискомфорт спрямо него и е засегнало във висока степен нормалното му физическо и психическо състояние, причинявайки силни физически болки, психически и емоционален дискомфорт. Изпитвал страх да шофира дълго време и да пътува в автомобил.

Използвал помощта на сина си, което довело до дискомфорт на цялото семейство. Посочва, че е предявил застрахователна претенция на 09.05.2022 г.

Претендира сумата от 40 000 лв., предявени като частичен иск от 60 000 лв. за неимуществени вреди от произшествието и 689,40 лв. имуществени вреди.

Ответното застрахователно дружество оспорва претенциите изцяло в отговора си срещу исковата молба. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не е съобразено с критериите за справедливост, че обезщетението за имуществени вреди е неоснователно, тъй като уврежданията не налагат извършването на претендираните разходи.

Оспорва механизма на произшествието, като счита, че вина за настъпването му има ищеца. Релевирал е възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в условия на евентуалност, а именно, първо,извършил нарушения на чл.20 и чл.21,ал.1 от ЗДвП, като управлявал МПС, без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, второ, не е използвал предпазен колан към момента на произшествието, трето, не е оказал необходимата грижа за възстановителния си процес, като не е провел необходимото лечение, поради което се е забавил и евентуално са възникнали усложнения. Тъй като в настоящото 4 производство е изложил оплаквания във връзка с второто евентуално възражение, касаещо поставянето на предпазен колан, при разглеждането му се установява следното:

Въпросът е разгледан, както от съдебната авто-техническа експертиза, така и от последващата съдебно медицинска експертиза. Видно от първата експертиза, установен е най-вероятният механизъм на произшествието, както и са посочени техническите причини за възникването му – управление на насрещния автомобил със скорост, която не е съобразена с конкретната пътноклиматична обстановка, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато това не е било безопасно на него и за другия автомобил, промяна на траекторията на движение чрез навлизане в насрещната лента, без съобразяване с интензивността на движението. В резултат на това са настъпили деформации при сблъсъка, свързани с промяна обема на вътрешната част /интериора/ на автомобила на ищеца, които са в състояние да увредят долните крайници на водача с посочените травми, независимо дали е с поставен или не е с поставен предпазен колан. Ударният импулс по време на сблъсъка на лекия автомобил, управляван от ищеца, е в посока отпред – назад, а инерционните сили на тялото на водача са в посока напред, тялото на водача полита напред. Наличието на посочените травми на долните крайници, без липсата на травми и охлузвания по торса, горните крайници и главата на водача, води до извод, че най-вероятно ищецът е бил с поставен предпазен колан. До същият извод е достигнал и вещото лице от втората експертиза, който проследявайки понесените травми в резултат от произшествието, посочва, че уврежданията му са в областта на лявото и дясното коляно, лявата подбедрица в средната трета, които кореспондират с настъпилите деформации в предно-долната част на купето на лекия автомобил. Предвид механизма на произшествието, предпазният колан по никакъв начин не ограничава движенията на долните крайници, а също така липсват и увреждания в областта на гръдния кош и главата.

Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали, съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК. Това изисква на първо място да бъде надлежно релевирано защитното възражение от страна на застрахователното дружество пред първоинстанционния съд, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно 5 доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено с отговора срещу исковата молба надлежно, но същото не се доказва на база изводите на изготвените експертизи по делото.

Съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, като компетентни , основаващи се на събраните доказателства и непротиворечиви. Вещите лица, в качеството им на специалисти, са достигнали до един и същи извод при отговора на поставения въпрос, а именно, че травмите съответстват на деформациите на автомобила, както и че липсват характерните травми в областта на гръдния кош и главата, ако пострадалият е бил без предпазен колан, който следва да бъде възприет от съда.

Следващото възражение при условие на евентуалност се отнася до неоказване на необходимата грижа за възстановителния процес, тъй като ищецът не е провел необходимото лечение, поради което се е забавил и евентуално са възникнали усложнения. От съдебно медицинската експертиза, изготвена въз основа на медицинската документация на ищеца, се установява, че ищецът за периода от м.октомври 2021 г. до март 2022 г. е провел десет физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, свързани с неговото възстановяване. Същите са проведени непосредствено след приключване на оздравителния процес и в пълен обем. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел. Поради което и това възражение остава недоказано.