Решение № 64 от 11.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20203000500330 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби и по частна жалба срещу решение № 203/14.02.2020 г. и срещу определение № 1676/16.06.2020 г. по гр.д. № 1323/2019 г. на Окръжен съд – Варна.

С решението е уважен частично положителния установителен иск и е прието за установено в отношенията между П. СТ. Ф. и Б. Н. ТР., че Б. Н. ТР. дължи на П. СТ. Ф. сума в размер на 52444.51 евро, равностойност на 102572.54 лв. и искът е отхвърлен за разликата над 52444.51 евро до претендирания размер от 53333.33 евро, с присъждане на разноски.

С определение № 1676/16.06.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК е изменено решението в частта за разноските, като Б. Н. ТР. е осъден да заплати на П. СТ. Ф. допълнително сума в размер на 3842.24 лв.

Ищцата П. СТ. Ф. обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил иска по чл.422 от ГПК, предявен срещу Б. Н. ТР. за сумата от 888.82 евро, представляваща разлика над уважената част от 52444.51 евро, до предявения размер от 53333.33 евро. Оплакванията са за незаконосъобразност 1 и необоснованост, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване на иска в предявения размер, с присъждане на разноски.

Ответникът Б. Н. ТР. обжалва решението в частта му, с която е признато за установено, че дължи на ищцата сумата от 52444.51 евро. Оплакванията са за неправилност, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в осъдителната му част.

С частна жалба Б. Н. ТР. обжалва определение № 1676/16.06.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Оплакванията са за незаконосъобразност, с молба за отмяна, евентуално – за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение.

В подаден писмен отговор пълномощникът на насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

С оглед изразеното в отговора на исковата молба становище по иска и непълния доклад по чл.146 от ГПК, настоящата инстанция е дала възможност на въззивника Б. Н. ТР. да уточни твърденията си във връзка с прихващането на суми по договора за покупко-продажба със суми по договор за заем за послужване на л.а.„Ситроен“, модел „Берлинго“ и по договор за покупкопродажба на л.а.„Пежо“, модел „Бипър“, извършено с починалия Б. Ф. – относно техния размер и срокове за изплащане и да представи копие от молбата до лизингово дружество „София Лизинг“ за връчването й на третото, неучастващо в процеса лице. За установяване на финансовите отношения между Б. Н. ТР. и Б. Ф. са допуснати двама свидетели при довеждане.

Искането за откриване на производство по оспорване на пълномощно от 10.08.2018 г. е оставено без уважение.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 03.06.2008 г. между Б. С. Ф. и П. СТ. Ф., като продавачи и Б. Н. ТР., като купувач е сключен договор за покупко-продажба на съсобствен на 2 продавачите недвижим имот в гр.Варна, ул.„Драгаш“ № 32, предмет на нотариален акт № 54, том IV, рег № 4469, н.д. № 620/2008 г. на нотариус Д.С., рег.№ 192, район на действие РС – Варна, представляващ избен етаж от масивна жилищна сграда с площ 256 от кв.м. и 127 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл. № 237 в кв. 19-ти по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна, за цена от 128000 евро, платима на 144 равни месечни вноски /всяка вноска от 888.89 евро, с левова равностойност 1738.52 лв./, за срок от 12 години.

Заключението на изготвената в настоящото производство съдебносчетоводна експертиза установява, че от разплащателна сметка на въззивника Б.Т. в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД през периода 07.07.2008 г. 14.05.2009 г. към Б. С. Ф. са извършени 9 Б.и превода, за сума от по 2534.66 лв., като за периода е преведена общо сумата от 22811.94 лв. с вписано основание за плащане: „вноска 2“, „вноска 3“, „вноска 4“, „вноска 5“, „вноска 6“, „вноска 8“ и отново „вноска 8“ /л. 132 от делото/.

От показания на свидетелите С.М.Х., П.Л.Д. и Д.В. В.а, които съдът кредитира частично, доколкото се основават на пряко възприети обстоятелства се установява, че Б. Ф. и въззивникът Б.Т. са уговорили изменение в начина на плащане на цената на по договора за покупкопродажба, изразяващо се в предоставяне ползването на л.а.„Ситроен“, модел „Берлинго“ за цена от 20 лв. дневно, като частично погашение, а разликата над сумата за месеца до 1738.52 лв. да бъде заплащана в брой. Уговорено е ползване на автомобила за периода 05.09.2008 г. - м.април 2013 г. /общо за 1633 дни/, а заплащането на застрахователните премии по застрахователна полица „каско“ и местен данък да бъдат за сметка на въззивника Т..

Доказателства за действителното плащане на разликата до 1738.52 лв. месечно не са представени. Доколкото подобни сведения се съдържат в показанията на свидетелите Х. и Д., същите не са конкретизирани в достатъчна степен, за да бъдат изведени категорични фактически изводи.

На 03.04.2013 г. между лизингова къща „София Лизинг“ ЕАД, като лизингодател и Б. С. Ф., като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № 31043/03.04.2013 г., с предмет л.а.„Пежо“, модел „Бипър Комби“ с рег. № СА 0294 РН и срок до 01.10.2015 г. Видно от изготвена от лизингодателя справка /л. 255 – л. 259/, вноските по лизинговия договор до 3 тази дата са били заплащани от въззивника Б. Н. ТР., неговата сестра – М.Н.Я. и свидетелката П.Л.Д., с която въззивникът Т. е живеел в условията на фактическо съпружеско съжителство, а общата, заплатена по договора за финансов лизинг сума е била в размер на 12598.88 лв. От тази сума на платците са върнати 1787.86 лв., като надплатени /т.е. платени са 10797.02 лв./.

На 11.08.2015 г. Б. С. Ф. е починал вследствие на претърпяно ПТП.

С 2 бр. разписки - от 27.10.2015 г. и от 10.11.2015 г. се установява, че въззивникът Т. предал на Ф. общо сумата от 1000 лв. чрез процесуалния й представител – адв. В..

На 16.08.2019 г., чрез нотариално завещание № 1, том I, рег. № 8911, дело № 7/2019 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие РС – Варна, се е разпоредила с цялото си имущество след смъртта си в полза на П. Д. Д., ЕГН: ********** и СТ. Г. В., ЕГН: 6508211022. Завещанието не е подписано, а е положен отпечатък от палец и като причина е посочена „заболяване“.

В хода на въззивното производство П. СТ. Ф. е починала и като нейни правоприемници са конституирани АЛ. Н. П. – първа братовчедка по бащина линия /наследник по закон от IV ред, IV степен/, АС. БЛ. Ф. – чичо по бащина линия /наследник по закон от IV ред, III степен/, П. Д. Д. – дете на нейн първи братовчед /наследник по завещание и по закон от IV ред, V степен/ и СТ. Г. В.

/наследник по завещание/. Отново в хода на въззивното производство, на мястото на починалия новоконституиран АС. БЛ. Ф., са конституирани - В.

М. Ф., Ю.А. Ф. и ИВ. АС. Ф. - /наследници на П.Ф. по закон от IV ред, IV степен/.

Приложената епикриза ИЗ № 18977 по КП от неврологично отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД установява, че въззивницата Ф. е била приета в лечебното заведение на 02.12.2018 г. и изписана на 7.12.2018 г. с окончателна диагноза: I63.0 мозъчен исхемичен инсулт – тромботичен инфаркт във вертебро-базиларната система. ХКВБСН (МКБ G.96.8); корова атрофия; мултиинфарктна и симетаболитна енцефалопатия (МКБ G.93.4); ХБ III СТ., умерено-висока степен, СМФ (МКБ I10); квадрипаретичен синдром, по-изразен в дясно; псевдобулбарен и психоорганичен синдром. Като придружаващи заболявания са посочени: ХС (МКБ I11); ХЛСН III ФК (МКБ 4

I50); ХБН II ст (МКБ N18); симптоматичен анемичен синдром; десностранен ексудативен плеврит (несигнификантен); хиатална херния; остеопороза; торакална кифосколиоза; състояние след алопластика на дясната ТБС; състояние след операция на ляво коляно по повод фрактури.

Във връзка с извършеното оспорване на завещанието, на основание чл.42, б.“б“ от ЗН с твърдения за нарушение на чл.24, ал.2 от ЗН и чл.26 от ЗЗД, пред настоящата инстанция е прието заключението на назначената КСМСПЕ, установяваща по категоричен начин, че към момента на съставяне на завещанието П.Ф. не е имала говорни и когнитивни нарушения, пречещи на устното изразяване на волята й и на разбирането на свойството и значението на действията й.

Показанията на свидетелите: М.К. – управител на дома, в който е била настанена завещателката, Д.В. – рехабилитатор в същото заведение, П.М. – нотариус, съставил нотариалното завещание са безпротиворечиви и кореспондират с остналите доказателства по делото относно здравословно състояние на първоначалната ищца. Всички свидетели установяват, че П. е била адекватна, действала е разумно, не е страдала от деменция, не е имала затруднения с говора и артикулацията, въпраки че е говорела по-бавно, леко заваляноно ясно и отчетливо; формирала е цели изречения, била е ориентирана. В дома е била посещавана от С.В. и по-рядко от П.Д., но говорела за тях с благодарност, като за хора, които й помагат.

По преюдициалния въпрос относно настъпилото правоприемство: представеното във въззивното производство завещание, с което се легитимират като наследници С.В. и П.Д. е универсално по своя характер /чл.

16, ал. 1 ЗН/. Против същото своевременно са противопоставени възражения за нищожност, поради противоречието му с добрите нрави и поради неспазване на предписаната от закона форма, съответно за неговата унищщожаемост, поради невъзможност за разбиране и ръководене на действията на завещателката и поради крайна нужда, които следва да бъдат разгледани по реда на тежестта на съответния порок и в съотношение на евентуалност /така Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о./. Възражението за неспазена форма на завещателната сделка е с правно основание чл. 42, б. „б)“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН. Посочените разпоредби са специални по отношение на чл.26, поради което следва да бъде 5 първоначално разгледано възражението за неспазена форма на завещанието.

При извършване на завещание, завещателят следва лично да изрази устно завещателната си воля пред нотариус в присъствието на двама свидетели, като нотариусът я записва дословно. В случая от свидетелските показания на П.Н. М. се установява, че е осъществен фактическия състав, а свидетелката е възприела волята на завещателката в присъствието на двама свидетели и я е записала, като преди това се е уверила в способността на Ф. да разбира и ръководи действията и постъпките си.

При формиране на изводите относно накърняване на добрите нрави чрез завещателното разпореждане, съдът съобрази че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им /в този смисъл мотивите на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/.

Такива принципи са принципът на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност на на универсалното завещание следва да се извърши към момента на извършване на сделката. Целта на универсалното завещание е завещателят да внесе промяна в наследствените права на наследниците по закон съответно да се разпореди с имуществото след смъртта си, чрез едностранен акт, съдържащ волеизявлението на завещателя. В случая със завещанието е придадено качество на наследници на на П. Д. Д. /наследник по закон от IV ред, V степен/ и СТ. Г. В.. По този начин от кръга на наследниците са изключени АЛ. Н. П., В. М. Ф., Ю.А. Ф. и ИВ. АС. Ф.. Поначало същите са били наследници на П.Ф. по закон от IV ред /чл. 8, ал. 4 ЗН/. Същите не разполагат с право на запазена част от наследството, респективно не могат да искат възстановяване на такава /чл. 28, ал. 1 ЗН/. Следователно не съществуват пречки П.Ф. чрез едностранно волеизявление да придаде качество на наследници по завещание на С.В. и П.Д.. В завещателната сделка не се съдържат факти сочещи на накърняване на добрите нрави, а странични от сделката факти не са въведени от страните, поради което съдът не е длъжен служебно да издирва такива /ТР № 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на 6