Разпореждане № 507 от 02.06.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 507 гр. Варна, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500121 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 405 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Ц. Л. М., подадена чрез адв. Д. Ж. К., и лично о т адв. Д. Ж. К. з а издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение № 81/11.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд, в осъдителната му част за присъдените с решението суми дължими от Д. М. М. и Т. К. М. на Ц. Л. М., ведно с лихвите, както и за сумите, дължими от Д. М. М. и Т. К. М. на адвокат К..

Решението на апелативния съд е осъдително в частта, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение и към момента не е влязло в сила. Налице е хипотезата на чл. 404, ал.1, т.1 ГПК – невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. Искането изхожда от надлежно легитимирани лица и е частично основателно.

Съдът на осн. чл. 406, ал.1 от ГПК като взе предвид, че въззивното решение на Варненския апелативен съд е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на предварително изпълнение вземане на Ц. Л. М. от солидарно задължените Д. М. М. и Т. К. М. за сумата от 42 741,10 лв. компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота, предмет на разваления договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие Варненски районен съд, ведно със законните лихви върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, намира молбата за основателна в тази част, поради което и тя следва да бъде уважена в същата част.

1

Въззивното решение в частта му относно разноските има характера на определение, което не е влязло в сила, и поради това не е годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК. Поради това искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в полза на Ц. Л. М., както и за сумите в полза на адвокат К. за първоинстанционното и въззивното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и константната съдебна практика, обобщена в определение № 905/02.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6558/2014 г. IV г.о., която се споделя и понастоящем - определение № 444 от 30.07.2015 г. по ч.т.д. № 1458/2015 г., II т.о. По този въпрос, макар и да не е бил предмет на разглеждане, е даден отговор в посочения по-горе смисъл, в мотивите по т. 1 на ТР № 6/2014 г. по т.д. № 6/2014 на ОСГТК на ВКС, постановено на 23.10.2015 г.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на Ц. Л. М. по невлязлото в сила въззивно решение № 81/11.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд в осъдителната му част (с която е потвърдено частично решение №1343/12.12.2025 г., поправено с решение № 107/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд), с която Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М. сумата от 42 741,10 лв. -компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6 идеални части от имота, предмет на разваления договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие Варненски районен съд, ведно със законните лихви върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Л. М. и тази на адвокат Д.

Ж. К. за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение № 81/11.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд за присъдените разноски в полза на Ц. Л. М., както и за сумите в полза на адвокат К..

Разпореждането може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за ответника тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

2

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3