Решение № 992 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501058 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от П. И. П. срещу решение № 67/17.02.2021 год постановено по гр.д. 1277/2020 год по описа на ВРС.

Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се подробни съображения във въззивната жалба- включително и нищожност на решението на ОС на ЕС. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за 1неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалби е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

1

Производството е образувано по предявен иск от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес: гр.Варна, ул. „Георги Бакалов“, № 18, срещу П. И. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр.Варна, ул. „Георги Бакалов“, № 18, ет. 4, ап. 9, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 259,00 лв.

/двеста петдесет и девет лева/, представляваща неплатени парични вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажната собственост, за апартамент № 9, находящ се на адрес гр.Варна, ул. „Георги Бакалов“, №18, за периода от месец юли 2017 г. до месец юли 2020г., на осн. чл. 51, ал.1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, намираща се на ул. „Георги Бакалов“, № 18, в гр. Варна, представляващ апартамент № 9. В етажната собственост е взето решение на ОС от 13.06.2017 г. размерът на таксите за консумативни разходи да се разпределят съобразно броя обитатели в апартамент. Необитаемите апартаменти се изключват от заплащане на консумативни разходи, начислява се единствено месечна такса за управление и поддръжка и вноска за фонд ремонт и обновление общо по 7,00 лв. На ОС от 04.06.2020 г. е гласувано да се образуват заповедни производства срещу длъжниците с натрупано задължение над 200,00 лв., а собственикът на ап. № 9 има задължение в размер по-голям от посочения. Твърди, че към момента на сезиране на съда задължението не е изплатено.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се тдвърди неоснователност на предявения иск, като се сочи, че ответникът и съпругата му не живеят в апартамента. Посочва се, че таксите за управление и поддръжка и вноската за фонд ремонт и обновление се начисляват, въпреки знанието на ищеца, че през целия процесен период апартаментът е необитаем. Етажната собственост не е активно легитимирана да претендира дължимите суми от ответника, защото общото събрание си делегира права извън законоустановените, а протоколите от общите събрания от 13.06.2017 г. и от 04.06.2020 г. не отговарят на изискванията на ЗУЕС, като им липсват необходими реквизити.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че сградата с посочения административен е в режим на етажна собственост, а ответникът по иска П. И. П. е собственик на апартамент в сградата.

Не е спорно по делото обстоятелството,че ответникът по делото не обитава собствения си апартамент в етажната собственост

От Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.Варна, ул. „Георги Бакалов“, № 18, от 13.06.2017 г. /л. 7 и 8/, се установява, че общото събрание е взело решение за определяне на размера на таксите, дължими към етажната собственост. Решено е таксата за консумативни разходи да се 2 определя съобразно броя живущи в апартамент, такса управление и поддръжка на апартамент да е 4 лв., за фонд „Ремонт“ – 3 лв., а за необитаеми апартаменти – 4 лв + 3 лв.

(или общо 7 лв.). Решено е да се сключи договор за управление с „Акорд Сървис“ ООД за срок от 2 г.

От Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се: гр.Варна, ул. „Георги Бакалов“, №18, от 04.06.2020 г. /л. 9-11/ е видно, че общото събрание е взело решение за образуване на заповедни производства срещу длъжниците към етажната собственост със задължения над 200 лв.

От договор за абонаментно обслужване и поддръжка от 10.06.2020 г., сключен между етажната собственост, като възложител, се възрага на изпълнителя „Акорд Сървис“ ООД да извършва срещу възнаграждение дейности, описани в договора, като управител по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът приема следните правни изводи:

Не е спорно също, а и от приложеното ч.гр.д.№ 8678/2020 г. на ВРС се установява, че за процесната сума в полза на ЕС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника П. И. П. поради което предявеният установителен иск е допустим.

От приложеното ч. гр. д. № 8678/20 г. по описа на ВРС, се установява, че за процесното вземане, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от ответника, което обстоятелство обуславя правния интерес на ищеца да сезира съда с иск да бъде признато за установено вземането му спрямо ответника, за което е издадена заповедта. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, с оглед на което предявеният установителен иск е допустим.

В тежест на ищеца е да установи претендираното вземане по основание и размер, чрез провеждане на пълно и главно доказване на следните факти: че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и размерът на вноската за разходите за управление и поддържането на общите части и на вноската за фонд "Ремонт и обновяване" на сградата за процесния период, определен с решения на общото събрание на етажната собственост. Последното предполага ищецът да установи наличие на валидни решения на ОС на ЕС, въз основа на които за етажните собственици е възникнало задължение за плащане на месечни вноски в определен размер.

Ответникът П.И. Парушев не оспорва, че не е заплатил припадащите се за притежавания от него апартамент за процесния период месечни такси, но счита, че не дължи същите. В тази връзка са наведени възражения за недължимост на процесните суми, на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС, както и за липса на доказателства за това, че на проведените 3

ОС са валидни.

Във връзка с оплакванията по валидността на взетите решения, съдът на първо място съобрази, че по делото липсват твърдения, съответно ангажирани доказателства, че в преклузивния едномесечен срок ответникът е оспорил тези решенията на ОС на ЕС. Поради това съдът намира, че същите имат доказателствена сила обвързваща етажните собственици, третите лица и съда. Възраженията за процесуална незаконосъобразност на приетите от ОС решения могат да се наведат единствено в производство по реда на чл. 40 от ЗУЕС, каквото настоящото не е. Само в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и то по този ред може да се иска отмяна на решенията на ОС независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност, като в тази насока е налице константна съдебна практика (Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО и др.). След влизане в сила на решенията на ОС на ЕС същите са задължителни за всички собственици, независимо как и дали са гласували.

В същото време съгласно нормата на чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС не заплащат разходите по § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл. 51, ал.

2 от ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост да бъде дерогирана тази на законодателя. В случая ответникът е противопоставил на ищеца именно възражение по чл. 51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като в негова тежест е възложено да докаже предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление.

Това обстоятелство обаче не е спорно, поради което и съдът приема за установено, че ответникът по иска не пребивава в собствения си недвижим имот, в това число и в рамките на исковия период.

Без значение е обстоятелството, че ответникът не е уведомил писмено ЕС, че жилището е необитаемо. Такова задължение е въведено в чл. 51, ал.3, изр. второ от ГПК, но за собственик, ползвател или обитател, който отсъства за повече от 30 дни от жилището, т.е. касае друга хипотеза извън процесната.

В обобщение съдът намира, че ответникът по делото П.И. Пашкураов е доказал в процеса пълно и главно своето правоизключващо възражение по чл. 51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС. За процесния период същият не дължи суми за заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.

Горното обаче не може да намери приложение по отношение на сумите, които в исковата молба ищецът е претендирал като дължими за фонд "Ремонт и обновяване". За разлика от правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не прави разграничение според това дали имотът е обитаван или не.

4

Фондът "Ремонт и обновяване" е задължителен и средствата в него се набират от ежемесечните вноски на собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от други източници (чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС). Т.е. съгласно законовите разпоредби не само е допустимо, но е и задължително да бъдат гласувани и събирани средства във фонд "Ремонт и обновяване". По силата на чл. 11, ал.1, т.7 от ЗУЕС обаче е необходимо ОС на ЕС да вземе решение за определяне размера на вноската за фонд "Ремонт и обновяване". Такова решение ищецът по делото е представил. От приетите протоколи за ОС на ЕС се установява, че на тези дати е гласуван и приет размер за поддръжка и управление и отделно за фонд "Ремонт и обновяване" / т.3 от протокола на ОС- е посочено такса управление и поддръжка и фонд ремонт- л.8 / . Законът ясно разграничава двата разхода и приема различен подход както по отношение на тяхното изчисляване, така и на предпоставките, при които отпадат задълженията на етажните собственици за тяхното заплащане. И в двата случая обаче размерът им следва да е ясно определен за да възникнат като вземане на етажната собственост.

В аспекта на изложеното и предвид събраните доказателства по делото, съдът намира, че ищецът е провел нужното пълно и главно доказване относно факта за наличието на взети и станали изпълняеми решения на общото събрание на процесната етажна собственост, с които надлежно да е определен размерът на месечните вноски за фонд "Ремонт и обновяване", което обстоятелство обуславя дължимост на тези суми.

. Чл. 38 от ЗУЕС предвижда изпълняемост единствено на решенията приети от ОС В обобщение ВОС намира, че ищецът по делото е доказал основателността на своята претенция и в частта за фонд "Ремонт и обновяване", поради което искът за заплащане на общата сума от 259 лв. следва да се отхвърли уважи изцяло.