Определение № 183 от 16.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Бургас, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500162 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба от К. А. Р., ЕГН **********, от гр.Н. против определение № 57/16.01.2024г., постановено от ОС – Сливен по гр.д.

№17/24г., с което съдът е приел жалбата на К. Р. за недопустима и я е оставил без разглеждане.

Съдът е приел, че не може да се обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост. ЧСИ Г. не се е съобразил с депозираното от страната възражение за несеквестируемост и с постановление за възлагане собствен на жалбоподателя имот по изп.д. № 1122/21г. е бил възложен на И.

В. от гр.Б.. Касае се за имот – пчелин. Жалбоподателят сочи, че е регистриран като земеделски стопанин от 2017г. Пчелинът му се състои от 420 пчелни семейства, като са разположени в поземлен имот с пл. № 299 в кв.43 по плана на с.П., община Н. с площ от 3 030 кв.м. Въпросният имот с пл.№ 299 се състои от 1. УПИ -15 – 299 – празно дворно място с площ от 990 кв.м., с неуредени регулационни сметки; 2.УПИ – 14 – 299 – празно дворно място с площ от 1020 кв.м; 3. УПИ – 17 – 299 – празно дворно място с площ от 1060 кв.м. Страната сочи, че пчелинът е разположен в цялото дворно място и представлява несеквестируем имот.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.444 т.5 от ГПК – че е несеквестируем имот – земя с площ до 5 дка на земеделски стопанин.

Процесният имот представлява градина по смисъла на чл.444 т.5 от ГПК и по отношение на него се прилага несеквестируемостта. ЧСИ преди да изнесе имота на продан не е изяснил статута на имота по смисъла на §5 от ЗУТ.

Процесното дворно място е единствения имот на длъжника и насочването на 1 принудителното изпълнение върху него е недопустимо. Насрочената и извършена публична продан следва да бъдат отменени. Това е имот, който е необходим за едно минимално съществуване на длъжника.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което изпълнителните действия на ЧСИ Г. да бъдат отменени, представляващи постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.

№1122/21г., с което процесният имот е възложен на И. В. – поради несеквестируемост.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр.С.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Страната е посочила теоретичните възможности за обжалване на постановлението за възлагане от длъжника съгл. чл.435 ал.3 от ГПК – поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно и ли имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Позовава се на мотивите към т.1 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС: - изрично се посочва, че длъжникът не може да обжалва постановление за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ и че може да обжалва постановлението само при предвидените хипотези на чл.435 ал.3 от ГПК.

В жалбата на длъжника Р. не се съдържат оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, а се излагат доводи за несеквестируемост по чл.444 т.5 от ГПК. Съгласно ТР № 2/2015г. по тълк.д.

№ 2/2013г. обаче длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадения имот. Съгл. т.1 от цитираното ТР №2 длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестирумост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичане на едноседмичния/двуседмичния след изменението на чл.436 ал.1 от ГПК – 2019 г. – Д.в. бр.100/срок от връчване на съобщението за насрочване на проданта. Спазването на този преклузивен срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за наличието на право на жалба, като пропускането на срока води до недопустимост на жалбата. В настоящия случай К. Р. е подал жалбата си след изтичане на двуседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на публичната продан.

Като е оставил без разглеждане жалбата като недопустима окръжния съд – Сливен правилно е приложил закона. Страната моли съда да потвърди определение № 57/16.01.2024г. Моли се в полза на банката да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

2

По изп.дело № 1122/21г. на ЧСИ П. Г., №837 в КЧСИ е било насочено принудително изпълнение срещу собствени на жалбоподателя по делото К.

Р. недвижими имоти в с.П. – празно дворно място, състоящо се от УПИ – 15, УПИ – 16 и УПИ – 17, съответно с площи от 990 кв.м., 1020 кв.м и 1160 кв.м. – общо 3170 кв.м. Насрочена е била публична продан от 30.09.2023 – до 30.10.2023г. като видно от протоколите за обявяване на постъпили наддавателни предложения. Единствен наддавач е И. В., който е предложил по 1470 лв. за имотите. С постановление за възлагане /на л.265 от изп.д.

№1122/ от 13.11.2023г. трите имота са били възложени на И. В., ЕГН **********, от гр.Б..

С жалба, входирана на 06.12.2023г. длъжникът К. Р. е обжалвал постановлението за възлагане като е изложил обстойни съображения, че това е негов единствен имот и като такъв и в качеството си на земеделски производител този имот е несеквестируем. Моли съда за отмяна на изпълнителните действия – постановление за възлагане, приложил е доказателства.

Съдът е разгледал подробно фактическата обстановка по изпълнителното дело. Възприел е жалбата като е установил че единствено наведеното възражение за незаконосъобразност е несеквестируемост на възложения недвижим имот. Жалбата е оставена без разглеждане. Мотивите на съда за това са, че съгласно чл.435 ал.3 от ГПК длъжникът като жалбоподател може да обжалва постановлението за възлагане само на две основания - че наддаването не е извършено надлежно и че имуществото не е възложено по най-високото наддавателно предложение – най-високата цена.

Съдът е посочил, че в случая в жалбата са изложени единствено и само аргументи за несеквестируемост на имотите, предмет на публичната продан, няма наведени възражения за ненадлежно извършване на наддаването при проданта или невъзлагане на имуществото по най-високата предложена цена.

Окръжният съд се е позовал на т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, в мотивите към която изрично е посочено, че длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ, а има право да го атакува само при посочените възможности на чл.435 ал.3 от ГПК. Поради несеквестируемост длъжникът може да обжалва насрочването на изпълнението по отношение на своя имот в двуседмичен срок от връчване на съобщението за насрочване на проданта, което в настоящия случай не е сторено. Видно от изпълнителното дело длъжниът е уведомяван за всяка една от проведените продани. В хода на една от тях – за периода 12.11.2022 – 12.12.2022г. възражение за несеквестируемост е подадено като ЧСИ се е произнесъл своевременно с разпореждане от 28.11.2022г. и го е намерил за неоснователно като е отказана отмяна на 3 проданта. Няма депозирана жалба във връзка с останалите продани. Едва след постановлението за възлагане е депозирана такава жалба, но съгласно практиката на ВКС длъжникът не може да обжалва постановление за възлагане поради несеквестируемост и една такава жалба се явява недопустима. Поради това съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Жалбата против определението на съда е допустима и редовна – депозирана е от надлежна страна в производството, имаща правен интерес от обжалване в законоустановения срок за това, внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Окръжният съд е разгледал подробно възможностите за жалбоподателя – длъжник да атакува действията на съдебния изпълнител в производството по изпълнението. Разгледани са хипотезите на чл.435 ал.3 от ГПК, които са безспорни и ясни. Същевременно с това е визирана и практиката на ВКС цитирано е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В него изрично е упоменато кога длъжникът може да упражни правото си на жалба поради несеквестируемост на имуществото - а именно - да обжалва насрочването на изпълнението по отношение на своето имущество – в двуседмичен срок от връчване на съобщението за насрочване на проданта.

Съдът е установил, че в хода на поредицата от продажби – тази от 12.11.2022 – до 12.12.2022г. действително длъжникът Р. е възразил против проданта с мотиви, че имуществото е несеквестируемо /вж. л.166 от изпълнителното дело/. Приложил е и писмени доказателства за това, че е регистриран като земеделски производител, находящи се след възражението в следващите няколко листа. По този повод ЧСИ е постановил свое разпореждане /вж. л.172 по изпълнителното дело/ изх. № 68617 от 28.11.2022г.

На първо място ЧСИ е констатирал в разпореждането си, че длъжникът по време на описа не е бил регистриран като земеделски стопанин – видно от представените доказателства това е станало след извършения опис. От друга страна разпоредбата на чл.444 от ГПК дава защита на селски стопани само по отношение на земеделски имоти – градини, лозя, ниви и ливади, не и по отношение на имотите, където се отглеждат животни - т.е. в закона не се съдържа нито един критерий, по който молителят е поискал отмяна на продажбата. Поради това е отказана отмяна на насрочената продан поради несеквестируемост на имуществото. Актът на ЧСИ не е бил обжалван пред съда. Следва извода, че пред съдебния изпълнител правото си да възрази по повод несеквестируемостта на имуществото си жалбоподателят Р. е упражнил, макар и неуспешно. На настоящия етап от съдебното изпълнение 4

– обжалване постановлението за възлагане обаче поради несеквестируемост на имуществото не може да бъде направено и поради тази причина жалбата му се явява недопустима. Окръжният съд законосъобразно е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството.

Настоящата инстанция стига до същия извод и намира, че жалбата против определението на окръжния съд следва да бъде оставена без уважение.

В полза на „ПИБ“ АД на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да се присъдят разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. за депозирания писмен отговор по частната жалба.

Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. А. Р., ЕГН **********, от гр.Н. против определение № 57/16.01.2024г., постановено от ОС – Сливен по гр.д. №17/2024г., с което съдът е приел жалбата на К. Р. за недопустима и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото.

ОСЪЖДА К. А. Р., ЕГН **********, от гр.Нова Загора да заплати на „ПИБ“ АД сумата в размер на 150 лв. – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5