Решение № 736 от 07.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Враца, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20231420101305 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от А. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. И. М., против Х. М. В., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът живели на семейни начала, като от съжителството си имали родено дете М. Х.а В.а, ЕГН **********.

Двамата прекратили връзката си през 2020 г., като по гр. д. № 3222/2020 г. по описа на Районен съд – Враца била одобрена спогодба относно упражняването на родителските права по отношение на детето, като упражняването им било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения и бил осъден да плаща издръжка.

Ищцата твърди, че на 29.10.2020 г. ответникът с използване на сила влязъл в дома на ищцата, крещейки обиди по неин адрес – „боклук и парцал“, „курва“, заплашвал, че „ще я зачисти, ще й вземе живота“. Хванал я за китките и започнал да я дърпа, отправяйки заплахи, че ще я пребие, след което я бутнал в гърдите. Ищцата подала сигнал вх. № 179500-8714/29.10.2020 г. в РУ – Враца. Била изключително разстроена и притеснена, страхувала се за живота и здравето си.

Сочи, че на 23.11.2020 г. ищцата, заедно с детето М. и жената, която й помага за отглеждането й на име В., били в дома им, когато дошъл ответникът и започнал да крещи на улицата обиди, след което влязъл в къщата с нож в ръка, счупил камината, 1 отрязал кабелите й, като през цялото време държал до себе си и детето. След което взел детето и си тръгнал. Ищцата подала жалба вх. № 179500-9357/23.11.2020 г. Била изключително разстроена, страхувала се за живота и здравето на детето си и за собствената си сигурност. Чувствала безсилие и отчаяние, страх, безпокойство и напрежение. Ищцата подала молба за защита от домашно насилие и с Решение № 260006/11.01.2021 г. по гр. д. № 3117/2020 г. била издадена заповед за защита срещу ответника и били наложени мерки за защита за срок от 12 месеца.

Твърди, че в края на месец ноември 2020 г. ответникът подбудил трето лице да намери лица, които да запалят нейно имущество, за което му заплатил сумата от 1 500 лева. На 03.12.2020 г. били запалени два автомобила, собственост на ищцата, за което ответникът е осъден по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 674/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Ищцата твърди, че от раздялата им е подложена на психически тормоз от ответника. Ако се срещнат някъде, я заплашва, че „ще й счупи колата, ще я залее и запали“, „ще лежи в гипсово корито“. Ищцата твърди, че заради действията му е силно разстроена и притеснена, като след палежа на автомобилите живее в постоянен страх, изпитва тревожност и притеснение. Сменила е външната врата на дома си с метална, поставила е няколко камери за видеонаблюдение и външни щори на прозорците.

Страхува се за децата си, страда от безсъние и тревожност, получава чести болки в сърдечната област. Ищцата и децата й посещавали психолог.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът Х. М. В., ЕГН **********, да бъде осъден да й заплати сумата от общо 4 000 лева, представляваща причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност, болки, страдания, от които

- за деянието, извършено на 29.10.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 500 лева;

- за деянието, извършено на 23.11.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 500 лева;

- за деянието, извършено на 03.12.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. М. В. чрез адв. Г.

З., с който оспорва исковете по основание и размер.

Отрича, че е извършил посочените в исковата молба деяния, че е причинил на ищцата неимуществени вреди, както и оспорва причинно – следствената връзка.

Заявява, че не той, а ищцата е тази, която го е тормозела – подавала непрекъснато жалби в полицията, защото не му давала да вижда детето. Ходел до дома й, но тя 2 непрекъснато предизвиквала скандали, обиждала го, отправяла му закани. Наложило се ответникът да потърси полицейско съдействие, за да вижда детето си.

Твърди, че не е извършил деянията на 29.10.2020 г., нито на 23.11.2020 г., нито актове на домашно насилие. Твърди, че ищцата подавала всякакви жалби и сигнали, за да ги използва по образуваното дело за родителски права. Заявява, че вратите, камерите и щорите били поставени от двамата по време на съжителството им. Заявява, че не е извършил и подбуждане на лица да запалят автомобили на ищцата, но се признал за виновен и сключил споразумение, тъй като имал забрана да напуска страната, заради която щял да остане без работа.

Твърди, че не той, а ищцата постоянно го обижда и заплашва. Многократно идвала в къщата му и започвала да крещи на улицата, сипела обиди и закани по ответника. Сочи, че общото им дете никога не е изпитвало страх и безпокойство от него, чувства се обичана и спокойна, а когато трябвало да я върне на ищцата, детето не желаело, плачело и казвало, че „мама много вика, не си играе с мен и казва, че тати е лош“.

Ответникът счита, че ищцата не желае да приеме факта, че има нова жена и е щастлив, както и че се чувства финансово несигурна, тъй като докато живеели заедно, разполагала с финансови средства, които ответникът изкарвал.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от приобщеното за послужване НОХД № 674/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с влязло в сила на 25.01.2022 г. определение от протокол № 1 от 25.01.2022 г. е одобрено сключеното между Окръжна прокуратура – Враца и ответника В. споразумение, по силата на което ответникът е признат за виновен в това, че на 03.12.2020 г., към 03:45часа, в гр. Враца, действайки като подбудител в съучастие с В.

Г. П. и Н. И. Т. – помагачи, и с М. И. В. и А. К. М. – съизвършители, умишлено е склонил /чрез предоставяне на сума от 1500 лева, даване на информация за автомобилите и местонахождението им, убеждаване чрез помагачите П. и Т./ М. И. В. и А. К. М. да запалят имущество на значителна стойност – лек автомобил „******“ с рег. № ******** И товарен автомобил „*****“ с рег. № *******, собственост на А. Ц.

Т., паркирани на неохраняем паркинг на ул. „*********“ пред ***, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти – върху жилищна сграда на същия адрес и с това е причинил имуществени вреди по двата автомобила на стойност 2223,52 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 яр. Чл. 20, ал. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието 3 изпълнение е отложено за срок от 3 години.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Д.

А., Т. Г. Ц., В. Г. П. и В. Б. А..

Свид. А. е работила като детегледачка на общото дете на страните – М., като е изпълнявала тази длъжност от 9-месечната възраст на детето /родено през 2017 г./, до навършване на 6-годипшна възраст през месец юни 2023 г. Страните се разделили, когато детето било на 3 г.

Разказва, че един ден тя и детето М. били в къщата, а ищцата не била у дома.

Не си спомня датата, помни, че било преди обяд, ответникът дошъл и поискал да вземе детето, на което свидетелката му обяснила, че майката не е вкъщи и да се разбере с нея.

Ответникът влязъл в къщата, грабнал детето и счупил пелетната камина, като я ударил с нож. Свидетелката заявява, че не видяла как точно я ударил, но после видяла, че дисплеят на компютъра на камината е счупен. Разказва, че след това ответникът взел детето и напуснал къщата, а свидетелката позвънила на майката. Почти веднага ответникът върнал детето и си тръгнал. Майката се прибрала и била много уплашена, подала сигнал на тел. 112.

Свидетелката сочи, че палежът на автомобила на ищцата й се отразил много зле емоционално. След него ищцата била стресирана, уплашена, не можела да спи.

Монтирала допълнителни камери около къщата, както и външни щори на прозорците, на които нямало такива – на прозореца на стълбището и на прозорците на спалнята и детската, сменила дървената външна входна врата с метална блиндирана, която след палежа вече трябвало да е постоянно заключена, ако преди това понякога се заключвала, понякога – не. Сочи, че след палежа ищцата била притеснена дълго време – два-три месеца, не можела да спи, свидетелката я виждала понякога да плаче. След това уплахата й постепенно преминала.

Свид. Т. Ц. сочи, че с ищцата са братовчеди и работят заедно, като се виждат почти всеки ден. Разказва, че привечер на 29.10.2020 г. се намирал в къщата на ищцата, когато дошъл ответникът и отправил към нея обидни думи – нарекъл я „курва, боклук, парцал“, дръпнал я за ръката и двамата отишли в другата стая да говорят. Свидетелят вече не чувал какво си говорят, но чул, че ответникът казал на ищцата „ще изгориш като баща си“, а бащата на ищцата бил починал при пожар. След това ответникът си тръгнал, а когато ищцата дошла при тях в другата стая, била уплашена и разстроена.

Свидетелят твърди, че видял счупената от ответника пелетна камина, като й бил отрязан кабелът, свързващ камината и дисплея, а самият дисплей бил счупен.

Свидетелят помогнал на ищцата при подмяната на камината с друга.

Свидетелят знае и за палежа на автомобилите, но не помни кога точно е бил.

Заявява, че този палеж е бил „върха“, като и до ден днешен ищцата живее в постоянен страх от други палежи. След палежа сменила дограмата, дървената входна врата с 4 блиндирана, сложила още камери със звуци и осветление, поставила допълнително подсилени метални щори на прозорците, за да се затварят вечер и да не може да се хвърли вътре нещо, с което да се запали къщата. Според свидетеля, след палежа ищцата е уплашена, параноична, страхува се от палеж на къщата и да не се случи нещо на децата й. Не можела да спи, била изнервена и под стрес.

Свид. В. А. – служител във фермата на ответника, сочи, че причината двамата да се разделят е, че ответникът хванал ищцата в изневяра със сина на свидетеля, който работел при тях като шофьор. След раздялата им ищцата непрекъснато изказвала закани по отношения на ответника – че ще прати хора да го бият, че ще му вземе всичко и ще го остави кръгла нула. Когато свидетелят говорел с нея, тя ставала нервна и започвала да плаче, като заговорят за ответника. Свидетелят сочи, че е бил майстор в дома на страните, като камеври е имало поставени отпреди това.

Свид. В. П. – живееща понастоящем на семейни начала с ответника, разказва, че връзката им започнала през м. ноември или декември 2020 г., след като ответникът се бил разделил с ищцата. Последната идвала много пъти на работното място на свидетелката, търсела конфронтация с нея. Водила множество съдебни дела срещу ответника, пускала всякакви жалби срещу него, като казала, че ще спре, ако ответникът й прехвърли притежавания от него ресторант. Идвала пред дома им, крещяла на ответника, че ще го убие и ще го унищожи. Сочи, че това продължило една година след тяхната раздяла, а пред последните две години ищцата вече не ги търсела, а комуникацията им била сведена единствено до детето М.. Свидетелката сочи, че ищцата лично й е казвала, че подава жалби и сигнали срещу ответника, за да го вкара в затвора и да му вземе всичко.

Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, които касаят различни аспекти от отношенията между страните, през тяхната раздяла, до поведението на двамата след това.

Свидетелите, доведени от ответника – П. и А., не дават никаква релевантна информация за процесните събития. Чрез показанията на двамата се цели насрещно доказване чрез оборване твърденията на ищцата за изпитаните от нея страх, уплаха и силен стрес от извършените от ответника три деяния, описани в исковата молба. На първо място, следва да се посочи, че дали ищцата е крещяла на ответника на ответника, дали в яда си е изричала някакви закани към него, дали се е държала зле с него поради настъпилата между тях раздяла и нежеланието му да се съберат, не заличава противоправността на извършените от ответника деяния, нито причинените на ищцата вследствие тези деяния неимуществени вреди. Причината за раздялата на страните – дали е изневяра от страна на ищцата, или паралелна връзка между ответника и свид.