Решение № 23 от 22.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. П., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101332 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – А.с.п., чрез Д. „С. п.“ – гр. П., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 2, с код по БУЛСТАТ ***, твърди, че въз основа на заявление-декларация с вх. № ЗСПД/ДЕП/3682/23.07.2024 г., подадена от ответницата, е била издадена Заповед № ЗСПД/ДЕП/3682/29.07.2024 г. на Директора на Д. „С. п.“ – гр. П.. Пояснява, че с цитирА.та заповед на ответната стрА. била отпусната еднократна помощ за второкласник по чл.

10а ЗСПД, касаеща детето А. Д. Г., в общ размер на 300 лв., от които са били изплатени 150 лв. Изтъква, че поради допускане от стрА. на ученика на 5 неизвинени отсъствия от училище, в рамките на 1 месец, е била издадена Заповед № Д-Е-П-ВС67/06.12.2024 г., с която Директорът на Д. „С. п.“ – гр. П. е наредил ответницата да възстанови получената социална помощ, ведно с лихва за забава от 6,47 лв., дължима за периода от 15.08.2024 г. до 06.12.2024 г. Поддържа, че последната заповед е била връчена на ответницата на 11.12.2024 г. – лично, не е била обжалвА. и е влязла в законна сила. Посочва, че визираните суми попадат в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 141/27.02.2025 г. по ч. гр. д. № 251/25 г. на Районен съд – гр. П., която е била връчена на ответницата, при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК. Затова иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта на вземанията да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповедта за незабавно изпълнение – 26.02.2025 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – А. Н. Г., с адрес в гр. П., ул. „З.“ № 18, с ЕГН **********, не е взела становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрА., с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната стрА. да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при А.лиза на материалите по делото, дават основание за изводите, че:

На първо място, конкретният казус не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и остА.лите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същата е била и редовно призовА. за проведеното открито заседание. Въпреки това, тя не е представила отговор на исковата молба, не е взела участие в откритото заседание, не е изразила становище и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени 2 законовите изисквания ответницата. за постановяване на неприсъствено решение срещу

2. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:

Изходът от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предоставя право на съдебни разноски на ищеца, но той не е ангажирал доказателства за реалното извършване на деловодни разходи нито в заповедното производство, нито в сегашната искова съдебна процедура.

По аргумент от чл. 14в ЗСП, не се събира държавна такса както за заповедното, така и за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. Н. Г., с адрес в гр. П., ул. „З.“ № 18, с ЕГН **********, дължи на А.с.п., чрез Д. „С. п.“ – гр.

П., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 2, с код по БУЛСТАТ ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 141/27.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 251/25 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 150 лв. – главница, представляваща еднократна помощ за ученици, отпусната на А. Н. Г., със Заповед № ЗСПД/Д-ЕП/3682/29.07.2024 г. на Директора на Д.

„С. п.“ – гр. П., за детето А. Д. Г., която помощ подлежи на възстановяване, поради допускане от стрА. на ученика на 5 неизвинени отсъствия от училище, в рамките на 1 месец, за което е издадена влязлата в сила Заповед № Д-Е-П-ВС-67/06.12.2024 г. на Директора на Д. „С. п.” – гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (26.02.2025 г.) до погасяването, и - 6,47 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 15.08.2024 г. до 06.12.2024 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, стрА.та, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

3

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4