Решение № 240 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 186/2026
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 22.09.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18,ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.36 ал.2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.3 ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 40, ал. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95,ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95б, ал. 1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000186 по описа за 2026 година намери следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от жалбоподателя Сдружение Музикаутор, ЕИК 831005050, представлявано от изпълнителния директор И Д, действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. П.И.а, срещу постановеното решение №18 от 12.02.2026 г. по търг.дело №49/2025 г. на Окръжен съд Хасково в отхвърлителната му част.
С така посоченото решение окръжният съд е осъдил Община Димитровград, ЕИК 0000903533, да заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК 831005050, сумата от 3 067,75 евро /6 000 лв./, на основание чл.95 вр.с чл.95А ал.1 т.1, вр. с чл.58 от ЗАПСП, обезщетение за претърпени вреди пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба - 24.04.2025 г. до окончателното й изплащане, поради нарушаване правата на авторите-членове на сдружението „Музикаутор“ и на сродни дружества за колективно управление на авторски права, представлявани на територията на Република Б от ищеца, върху всеки от 1 обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП при концерт на артиста М Д К с псевдоним М, провел се на 02.09.2024 г. в г Д, както следва за песните:
1.“П“ – 255,65 евро /500 лв./ относно музиката и 255,65 евро /500 лв./ за текста на композитор и автор на текст К Н Г, член на българското дружество Музикаутор;
2. “Л“ – 255,65 евро /500 лв./ относно музиката и 255,65 евро /500 лв./ за текста на композитор и автор на текст К Н Г, член на българското дружество Музикаутор,
3. “Г К“ – 255,65 евро /500 лв./ относно музиката с автори композитор К Н Г и композитор Я Д К, членове на българското дружество Музикаутор;
4. „И“ – 255,65 евро /500 лв./ относно музиката и 255,65 евро /500 лв./ относно текста за композитор и автор на текст Е У, член на турското дружество МSG, представлявано от Музикаутор,
5. “Р“ – 255,65 евро /500 лв./ относно аранжимента на автора М Ж К, член на българското дружество Музикаутор,
6. “Г“ – 255,65 евро /500 лв./ относно музиката и 255,65 евро /500 лв./ за текста на В Е П, член на българското дружество Музикаутор, 7. “О“ – 255,65 евро /500 лв./ относно аранжимента на автора И Ж Т, член на българското дружество Музикаутор,
8. “К“ – 255,65 евро /500 лв./ относно аранжимента на автора М Ж К и аранжимента автора В Х К, членове на българското дружество Музикаутор.
С посоченото решение са отхвърлени предявените претенци от Сдружение „Музикаутор“, ЕИК831005050, с правно основание чл.95 вр.с чл.95А ал.1 т.1, вр. с чл.58 от ЗАПСП, против Община Димитровград, ЕИК 0000903533, за горницата от 1 789,52 евро /3 500 лв./ над присъдената сума от 3 067,75 евро /6 000 лв./ до пълния им предявен размер от 4 857,27 евро /9 500 лв./, като неоснователни и недоказани, относно обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП, изпълнени при концерт на артиста М Д К с псевдоним М, провел се на 02.09.2024 г. в г Д, както следва:
- по 255,65 евро /500 лв./ за музиката и текста на песента “А *****“ /т.9 от исковата молба/ на автора М Д К-М;
- 255,65 евро /500 лв./ за текста на песента “П“ /т.10 от исковата молба/ на автора М Д К - М,
2
- 255,65 евро /500 лв./ за текста на песента “Г К“ /т.3 от исковата молба/на автора М Д К - М;
- 255,65 евро /500 лв./ за текста на песента „Р“ /т.5 от исковата молба/ на автора М Д К - М;
- 255,65 евро /500 лв./ за текста на песента „О“ /т.7 от исковата молба/ на автора М Д К - М;
- 255,65 евро /500 лв./ за текста на песента „К“ /т.8 от исковата молба/ на автора М Д К М.
Задължава се Община Димитровград да разгласи за собствена сметка диспозитива на настоящото решение в два всекидневника – вестник "24 часа" и вестник "Телеграф", както и по телевизионен канал "БНТ 2", излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон 17: 30 – 19: 30 ч.
Присъдени са разноски, като Община Димитровград е осъдена да заплати на Сдружение „Музикаутор“ сумата от 833,13 евро /1 629,47 лв./ разноски по делото.
Решението е постановено с участието на третото лице „Емма Мюзик“ ЕООД, ЕИК203798438, помагач на ответника Община Димитровград.
Жалбоподателят счита, че решението в отхвърлителната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Не е съгласен с извода на окръжния съд, че самото участие на М, като изпълнител и в лично качество, като автор на произведения по чл.3 от ЗАПСП /музика и/или текст/ включва имплицитно в себе си съгласието му за публично изпълнение на негови творби, както и в тази хипотеза нормата на чл.58 от ЗАПСП не намира приложение, защото авторът разполага с изключителното правомощие да го ползва лично, както намери за добре, без да е обременен от получаване на съгласие, тъй като няма правен субект, който да му даде подобно съгласие. Изложил е подробни съображения относно тълкуването на нормата на чл.58,ал.1 от ЗАПСП, като моли да се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважат претенциите му в пълния претендиран размер, а именно да се присъди допълнително сумата от още 1 789,52 евро /3 500 лв./, представляваща разликата над присъдената сума от 3 067,75 евро /6 000 лв./ до пълния им предявен размер от 4 857,27 евро /9 500 лв./, ведно със законната лихва от 3 предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноските за две инстанции.
Срещу въззивната жалба не са постъпили отговори от ответника, съответно от третото лице помагач.
Съдът, след като разгледа въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена по електронен път на 04.03.2026 г. в двуседмичен срок от връчване на решението на 18.02.2026 г. Спазен е предвиденият в закона - чл.259,ал.1 от ГПК, срок за въззивно обжалване.
Същата не е просрочена, произхожда от надлежно лице и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество – по отношение на отхвърлените претенции на ищеца, отнасящи се до заплащане на обезщетение по чл.95 и следв. от ЗАПСП за изпълнените песни от М на концерта му от 02.09.2024 г. в г Д, на които той е композитор и/или автор на текст.
С исковата молба са предявени искове по реда на чл. 95в, ал. 1, във вр. с чл. 95, ал. 1, във вр. с чл. 95а, т. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП от Сдружение Музикаутор срещу Община Димитровград, с които се иска присъждане на обезщетение за нарушени авторски права и разгласяване за сметка на ответника диспозитива на съдебното решение в два всекидневника в определен часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Твърди се, че Музикаутор е особен ищец и може да предявява искове по повод права, които са му поверени за управление и не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл.94г,ал.3,т.7.
Твърди се, че ответната община е организатор на концерт на българския изпълнител М, провел се на 02.09.2024 г. в г Д на площад Б, и следователно се явява ползвател на музикални и свързаните с тях литературни произведения, чиито права използва, както и че на публичното събитие са използвани музикални произведения и свързани с тях литературни произведения от репертоара на певеца, без да са отстъпени надлежно за този вид използване авторски права. Общината не е изпълнила задължението си по чл.58,ал.1 от ЗАПСП да получи предвариттелно писмено съгласие от ищеца или друго 4 правоимащо лице, за да бъдат изпълнени публично, на живо или чрез запис, музикалните произведения, посочени в 10 пункта в исковата молба. Посочва се, че отстъпването на авторски права следва да се извърши въз основа на договори, с които се уговарят условията за съответния вид използване и размера на дължимото възнаграждение. Липсата на предварително разрешение за употреба от всеки един от авторите налага преди публичното изпълнение да се сключи договор за предоставяне на това право с колективна организация, която управлява авторските права и да се уговори съответното възнаграждение /чл.58,ал.2 и ал.5 от ЗАПС/. Този договор се сключва с лицето-организатор на концерта, а организатор е и всяко лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши и др. Посочва се, че сдружението сключва договори с различни ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на членовете на сродни дружества за използване на техните произведения, като за тази цел ползвателите следва да имат предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организация за колективно управление. В процесния случай ответникът е нямал отстъпени права да използва описаните в 10 пункта произведения на организирания от него концерт, с което е нарушил чл.18,ал.2,т.3,предл.2 от ЗАПСП и е причинил вреди на правоносителя, тъй като носителите на права са лишени от възнагражденията за своя творчески път. При условие на евентуалност се позовава на чл.58,ал.3, тъй като не е изпълнил свое законово задължение да разполага с договори за отстъпване на правото на публично изпълнение на произведенията.
Въз основа на тези твърдения се претендира сумата 9 500 лв., обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи – по 500 лв. за музиката и по 500 лв. за текста, свързан с музиката, на песните №1,2,3,4,6 и 9 , по 500 лв. за аранжимента на песните №5,7 и 8, и 500 лв. за текста, свързан с музиката на песен №10.
Предмет на тези искове са следните песни:
1.“П“ - Композитор и автор на текст: К Н Г, член на българското дружество Музикаутор;Автор на текст: К Н Г, М Д К, член на българското дружество Музикаутор,
2.“Л“ - Композитор и автор на текст: К Н Г, член на българското 5 дружество Музикаутор; Автор на текст: М Д К, член на българското дружество Музикаутор,
3.“Г К“ - Композитор: К Н Г - член на българското дружество Музикаутор; Композитор: Я Д К - член на българското дружество Музикаутор;
Автор на текст: М Д К - член на българското дружество Музикаутор, 4.И -Композитор и автор на текст: Е У - член на турското дружество МSG, представлявано от Музикаутор,
5.“Р“ - Композитор и автор на текст: М Д К - член на българското дружество Музикаутор;Автор на аранжимент: М Ж К - член на българското дружество Музикаутор,
6.“Г“ - Композитор и автор на текст: В Е П - член на българското дружество Музикаутор,
7.“О“ - Композитор и автор на текст: М Д К член на българскотодружество Музикаутор;Автор на аранжимент: И Ж Т - член на българското дружество Музикаутор,
8.“К“ - Композитор и автор на текст: М Д К - член на българското дружество
Музикаутор;Автор на аранжимент: В Х К - член на българското дружество Музикаутор;Автор на аранжимент: М Ж К - член на българското дружество Музикаутор,
9.“А *****“ - Композитор и автор на текст: М Д К - член на българското дружество Музикаутор,
10. „П“ - Автор на текст: М Д К член на българското дружество Музикаутор.
Ответникът е подал отговор срещу исковата молба, с който я оспорва.
Моли да се отхвърли исковата претенция, като неоснователна, вкл. изложил е становище, че публичното изпълнение на музикално произведение от самия автор на песента обуславя извод, че произведението е изпълнено със съгласието на автора – чл.18,ал.1 от ЗАПСП, че не са нарушени норми на ЗАПСП от страна на общината. Личното ползване от самия автор на притежаваното от него основно право по чл.18, ал.1 от ЗАПСП автоматично води до изгубване на правото му да търси обезщетение за вреди, като последица от неразрешеното ползване на произведението му в рамките на осъществилото се публично изпълнение. При подобно упражняване на 6 правата на техния пряк титуляр изобщо не е необходимо даването на разписаното в чл.58 от ЗАПСП предварително писмено съгласие от автора или съответната организация за колективно упражняване на права, което да е дадено на организатора на събитието във връзка с ползването му чрез публичното му изпълнение в пределите на състоял се концерт. Според него, няма как да се приеме, че съгласието на автора да изпълни свое произведение не инкорпорира в себе си и съгласие за използването на произведението му, тъй като това би довело до абсурдното правно положение, в което авторът сам нарушава свои лични права на интелектуална собственост върху създаденото от него произведение, като го нарушава посредством публичното му изпълнение, защото не е дал предварително писмено съгласие, заложено като изискване по см. на чл,58, ал.1 ЗАПСП, на която се позовава ищеца.