Решение № 32 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601553 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Е. Й. В., чрез адв. С. И. от ВАК, в качеството му на защитник, срещу присъда № 198/05.09.2024г. постановена по НОХД № 1384/ 2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с която подс. В. е признат за виновен за това на 07.06.2023 г. в гр.

Варна, при управление на МПС– л.а. „Мерцедес 200Д“ с peг. № В8519СХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил на Т.Т.Ил. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на вътрешния ляв малеол /голямо-пищялния/, обусловило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период по-голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

За това престъпление на подс. В. било наложено на основание чл.343 , ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години, което на основание чл.58а от НК , съдът е намалил с 1/3 предвид проведената съкратена процедура и е определено 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

В тежест на подс. Вълков са възложени направените по делото разноски.

С присъдата съдът се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото веществените доказателства.

С жалбата се твърди неправилно приложение на материалния закон.

Иска се отмяна на „лишаването от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца.

В мотивите към въззивната жалба се акцентира върху личността на подсъдимия – добри характеристични данни и наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Според защитата придвижването на подсъдимия с МПС е от значение при осъществяване на трудовите функции, посещение на здравни заведения и полагане на грижи за съпругата му, като лишаването от това право би поставило подс. В. в значително затруднено положение, което не е съразмерно с обществената опасност на деянието.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основания за отменяне или изменение на присъдата. Счита, че не са допуснати нарушения на закона при определяне на наказанието, поради което присъдата, като законосъобразна, моли да бъде потвърдена.

Жалбоподателят се явява лично и с адв. С. И. от ВАК, който акцентира върху добрите характеристични данни на своя подзащитен – ниска степен на обществена опасност и липса на сериозни нарушения по ЗДвП. Счита, че подсъдимият, с оглед годините / на 82г. / продължава да е трудово ангажиран и да полага грижи за обслужването на своята съпруга, посещението при лекари и т.н. и отнемането на СУМПС би затруднило значително тяхното ежедневие.

Моли се за отмяна на лишаването от право на правоуправление на МПС.

В правото си на лична защита въззивникът сочи, че всеки ден сутрин и вечер управлява автомобила си.

С последната си дума моли да не му се отнема книжката.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на атакуваната присъда установи следното:

В съдебното заседание ВРС, по съгласие на страните е провел процедурата по разглеждане на делото по реда на глава ХХVII от НПК / съкратено съдебно следствие /, като подс. В. е заявил, че се признава за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези 2 факти.

Приетата за установена фактическа обстановка и приобщените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за еднозначни и категорични.

Безспорно от обективната и субективната страна се установява авторството на деянието и вината на подсъдимия. Въз основа на изготвените по делото авто-технически и съдебно-медицинска експертизи, категорично са установени мястото и начина на настъпване на удара – пострадалата Т.Ил. се намирала на пешеходната пътека на бул. „Константин и Фружин“, свързваща десния тротоар на булеварда с левия тротоар и с входа на „ДКЦ III - Варна“. В този момент отстоянието на лекия автомобил, управляван от подс. В., до мястото на удара било 60.73м. Въпреки пряката видимост и възможността подсъдимият да възприеме св. Илиева, пресичаща по пешеходната пътека, той не проявил дължимото внимание и предпазливост, вследствие на което настъпил удар между средата на предната част на автомобила и пострадалата.

В резултат от нанесения удар св. Илиева получила счупване на левия тибиален глезен (диеталния край на големия пищял), контузия на главата; състояние след гипсова имобилизация за 35 дни. Счупването на вътрешния ляв малеол /голямо-пишялния/ обуславя трайно затруднение движенията на левия крак за период по-голям от един месец. Контузията на главата е причинила болка и страдание. Според заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство авто-техническа експертиза в момента на удара автомобилът бил в процес на максимално спирачно закъснение /спиране/ и се е движил със скорост от 5.92 км/ч., а непосредствено преди да реагира водачът с аварийно спиране – 27,11 км/ч. Според експертите подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез аварийно спиране или намаляване на скоростта и пропускане на пешеходката, тъй като дължината на опасната зона на спиране е била значително по-малка от отстоянието и от зоната на пряка видимост, които е имал преди мястото на удара с пешеходката, когато е настъпила опасността. Експертите са категорични, че е било възможно да се предотврати ПТП, чрез аварийно спиране или намаляване на скоростта и пропускане на пешеходката, както и чрез извършване на спасителна маневра, заобикаляне с отклоняване на дясно.

Както бе посочено по-горе, липсва спор относно обосноваността на присъдата и квалификацията на деянието. Що се отнася до възражението срещу незаконосъобразността на отмереното наказание, то съдът, въз основа на приобщените по делото доказателства го намира за основателно.

Безспорно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, искреното съжаление, направените фактически признания, които са способствали за разкриване на обективната истина, 3 добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимия са взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Именно това са били първоинстанционните съображения да отмери наказание "лишаване от свобода" в минималния предвиден за престъплението размер и условно да освободи подсъдимия от изтърпяването му. Не е подмината и обществената опасност на конкретното престъпно деяние с оглед причинените вредоносни последици.

Въззивния съд намира, че действително се касае за непредпазливо престъпление, като същото не се дължи на грубо нарушение на специални правила за поведение от страна на подсъдимия. В конкретния случай счита, че са налице основания за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне на наказанието на подс. В. при наличие на многобройни смекчаващи отговорността м у обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието, към приетите от ВРС смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отнесат още и поведението на подсъдимия в рамките на възникналото ПТП досежно своевременно оказаната помощ на пострадалата Илиева да стане и да се придвижи до разделителния остров, където седнала на тревната площ и безупречното му процесуално поведение при извършването на огледа на местопроизшествието, съдействайки на полицейските служители.

Освен всичко изброено е налице и кумулативно дадената предпоставка за приложението на чл.55 НК, а именно - и най-лекото предвидено за престъплението наказание - лишаване от свобода в минимума, установен в общата част на НК, в случая се явява несъразмерно тежко. По изложените съображения, като съобрази наличие единствено на смекчаващите отговорността обстоятелства, които в случая са многобройни, настоящият състав намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена.

Това мотивира съда да приеме, че по-благоприятна би била разпоредбата н а чл.55, ал.1, т.1 НК, а не тази по чл.58а, ал.1 НК, макар и производството пред първоинстанционния съда да се е движило по реда на глава ХХVІІ НПК.

Наказанието, което следва да бъде определено за подс. В. следва да е под специалния минимум на чл.343, ал.3, б. „а“ от НК, тъй като наложеното наказание за срок от 8 месеца / след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК / би било несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца.

Вярно е, че необходимостта от корекция на поведението на подс. В., може да бъде реализирана без да се налага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, като настоящият състав намира, че това би било постигнато и с налагане на наказание в минималния предвиден от закона размер от 3 месеца „лишаване от свобода“, чрез прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК. Счита, че един такъв размер на лишаването от свобода е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в пълна 4 степен отговаря на критерия за справедливост.

Присъдата е обоснована и законосъобразна в частта относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с така определения изпитателен срок от три години.

Въззивният с ъ д споделя разбирането на защитата, че отнемането на СУМПС би затруднило значително ежедневието на подс. В. и неговата съпруга предвид необходимостта за придвижването им до здравни заведения.

На основание чл.343г от НК първоинстанционният съд правилно е наложил на подсъдимият наказание „лишаване от права“ по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК – право да управлява МПС, но в конкретния случай, не се налага да бъде лишен от това право за срок от осем месеца като се има предвид характера на настъпилото ПТП, броя и тежестта на извършените нарушения по ЗДвП, а така също и данните относно поведението на подс. като водач на МПС, изведени от справка за нарушител/водач, от която е видно, че за първи път допуска нарушения на правилата на ЗДвП, които да доведат до причиняване на каквито и да било вреди другиму, в случая телесна повреда.

Отделно от това, следва да се отчете, че придвижването на подсъдимият с МПС е от значение при осъществяване на трудовите му функции, още повече необходимост за посещения на лечебни заведения и полагане на грижи за съпругата му, като лишаването от това право за дълъг срок би го поставило в значително затруднено положение, което не е съразмерно с обществената опасност на деянието и дееца, поради което и това наказание следва да се коригира в посока намаление. Ето защо и срокът на така наложената на подсъдимия кумулативна санкция следва да бъде намален до възможния минимум от гледна точка размера на измененото от настоящата инстанция наказание лишаване от свобода и в съгласие със задължителната тълкувателна практика /ТР № 61/80 г. на ОСНК на ВКС/, а именно на 3 месеца.

Въззивният съд счита, че лишаването от право да управлява МПС за срок о т 3 месеца е съобразено с всички релевантни за отговорността му обстоятелства. Така определените по вид и размер наказания за извършеното о т подсъдимият престъпление по транспорта безспорно ще допринесат за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.