Определение № 298 от 04.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. П., 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500274 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е." №*, вх.*, ет.*, чрез адв. Е. А., против протоколно определение от 13.02.2024г. по гр.д. № 38/2021г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е прекратено производството по делото пред първоинстанционния съд и е изпратено същото по подсъдност на Окръжен съд - П..

Недоволен от така постановеното определение, жалбоподателят и ищец в първоинстанционното производство, обжалва същото в предвидения от закона срок и моли да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на Районен съд – Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия, като му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски. Основното оплакване, посочено в жалбата, е, че съдът неправилно е определил цената на иска, изхождайки от приетото на 06.12.2023г. заключение по допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза, като вместо цената на предявената претенция по чл. 109 ЗС да бъде определена към момента на завеждане на иска, тя е определена към датата на изготвяне на експертното заключение.

Посочено е също, че неправилно първоинстанционният съд не се е съобразил със заявения в исковата молба и в последващата уточнителна молба обем на търсената от ищеца защита, в която е посочил в какво се изразяват необходимите дейности, които следва да бъде осъден ответникът да извърши, за да бъде възстановена възможността на ищеца да ползва имота си по предназначение, а вместо това, отново позовавайки се на заключението на експерта, е включил в предмета на делото извършването на допълнителни дейности, които не попадат в обхвата на исковата претенция. Сочи се за неправилен изводът на съда и че депозираната от ищеца уточнителна молба представлявала недопустимо изменение на иска, с което се редуцирал предметът на делото, доколкото със същата не се изменяли нито основанието, 1 нито петитумът на иска. Допълва се, че дори и да се приемела тази молба за такава, с която на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, се прави изменение на иска по чл. 109 ЗС, то не била настъпила преклузията за това процесуално действие, тъй като пред първоинцтанционния съд не било проведено нито едно редовно съдебно заседание и не бил приет доклад по делото, а проведените по служебен почин на съда четири съдебни заседания били единствено с цел определяне на родовата подсъдност по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Б. и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., рн „И.“, ул. „С." №***, комплекс „ЕСТЕ“, с който по подробно изложени съображения, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело № 38/2021г. по описа на Районен съд – Панагюрище е образувано въз основа на предявени на 12.01.2021г. обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 ЗЗД от „С.“ ЕООД срещу „Б. и.“ АД, с искане да бъде осъден ответникът да премахне за своя сметка построените от него в югоизточната част на „Промишлена площадка“ на поземлен имот с идентификатор *****.**.***: промишлена сграда с площ 357 кв.м. с идентификатор *****.**.***.24; павилион с предназначение за административна дейност и лаборатория с площ 62 кв.м. с идентификатор *****.**.***.25 и павилион с площ 14 кв.м. с предназначение „склад“ с идентификатор *****.**.***.27 по КККР на гр. С., обл. П., собствен на „С.“ ЕООД, представляващи част от „Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на част от поземления имот.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземления имот с идентификатор *****.**.*** по силата на Постановление за възлагане № 8/13.07.2016г., влязло в сила на 19.12.2016г., издадено по т.д. № 66/2010г. по описа на Окръжен съд – П., като имотът се състои от две основни части – част А „Промишлена площадка“ и част Б „Склад взривни материали“. Посочено е, че ответникът построил Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея в югоизточната част на имота, представляващ „Промишлена площадка“, част от която производствена база са процесните промишлена сграда с площ 357 кв.м. с идентификатор *****.**.***.24, контейнер с площ 62 кв.м. с идентификатор *****.**.***.25 и контейнер с площ 14 кв.м. с идентификатор *****.**.***.27. Ищецът е посочил, че с построяването и ползването на описаната производствена база за пегматит, част от която били и сочената промишлена сграда и контейнери, ответникът осъществявал пряко въздействие върху имота, което представлявало пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Като 2 доказателство към исковата молба е представена оферта до ищеца от трето за процеса лице, в която се съдържат цени за преместване на посочените в искова молба контейнери на разстояние до 50м., както и за демонтиране и преместване на разстояние до 50м. на термопанели и метална конструкция, с която е изградена промишлената сграда с идентификатор *****.**.***.24, с обща стойност 17 350 лева, която сума ищецът е посочил в исковата си молба и като цена на иска по чл. 109 ЗС.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът „Б. и.“ АД е направил възражение за родова неподсъдност на делото пред районния съд и е поискал изпращането му на надлежния съд, доколкото паричната оценка на разходите за материали и труд за премахване на процесните обекти надхвърляла сумата от 50 000 лева, за което от своя страна също е представил като доказателство по делото изготвено по негово запитване ценово предложение от 09.08.2021г. за извършване на СМР в поземления имот с идентификатор *****.**.***.

С разпореждане от 16.09.2022г. първоинстанционният съд е приел, че доколкото цената на предявения иск по чл. 109 ЗС е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за премахване на промишлената сграда с идентификатор *****.**.***.24, павилиона с идентификатор *****.**.***.25 и павилиона с идентификатор *****.**.***.27, описани в исковата молба, то тази цена следва да бъде определена преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което е оставил без движение исковата молба и служебно е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса каква е паричната оценка на тези разходи по премахване на обектите.

С молба от 05.10.2022г. ищецът е поискал да бъде уточнена поставената задача към вещото лице, като същото определи стойността на необходимите разходи за труд и материали за премахване на процесната сграда и павилиони към датата на предявяване на иска – 12.01.2021г., доколкото тази дата следва да е релевантната за определяне цената на иска, а не към датата на изготвяне на заключението, предвид изминалия значителен период от време от депозирането на исковата молба и настъпилите инфлационни процеси в страната през него. С разпореждане от 10.10.2022г. първоинстанционният съд е поставил допълнителна задача към вещото лице в същия смисъл.

С цел даване възможност на вещото лице да изготви заключението съобразно поставените му задачи, а впоследствие и поради невъзможността същото да бъде изслушано и прието в рамките на три публични заседания, проведени по делото предвид ангажираността на експерта, едва в проведеното на 06.12.2023г. открито съдебно заседание съдът е пристъпил към изслушване на заключението на вещото лице, представено по делото. Със същото експертът е посочил, че общата стойност на разходите по премахване на промишлената сграда и павилионите възлиза на 60 462 лв. без ДДС. В тази сума експертът е включил и стойността на дейности по извозване на отпадъци, както и стойността на дейности по разбиване на стоманобетонов фундамент по отношение промишлената сграда и павилиона с площ 62 кв.м., за които конкретно дейности е посочил, че възлизат на стойност от 16 501,68 лева и от 10 625,47 лева за разбиване на стоманобетоновия фундамент под сградата, респ. под павилиона. След поставяне на въпроси към вещото лице в проведеното съдебно 3 заседание, същото е посочило, че стойността на разходите е определена единствено към датата на изготвяне на заключението, а не към датата на предявяване на иска.

Процесуалният представител на ищеца е оспорил представеното заключение, доколкото същото не отговаряло на въпроса каква е оценката на посочените дейности към момента на подаване на исковата молба, както и поради обстоятелството, че в исковата претенция не се включвали дейности по премахване на бетонови фундаменти. Съдът е приел, че вещото лице е отговорило пълно и ясно на поставените му въпроси и е приел така представеното заключение. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде допусната допълнителна задача към вещото лице с оглед остойностяване на дейностите към датата на предяваване на иска, по което искане съдът не се е произнесъл, а вместо това е предоставил на ищеца седмичен срок за депозиране на молба по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на предявения иск.

С молба от 11.12.2023г. ищецът е посочил, че уточнява исковата си претенция по предявения иск по чл. 109 ЗС, като е поискал да бъде осъден ответникът да демонтира от бетоновия фундамент за своя сметка носещата метална конструкция и монтираните върху нея като стени и покрив термопанели, с които е изградена построената в югоизточната част на „промишлената площадка“ на поземления имот с идентификатор *****.**.*** промишлена сграда с площ 357 кв.м. с идентификатор *****.**.***.24, като изнесе от поземления имот тези строителни елементи; да демонтира от бетоновите фундаменти и премести извън границите на поземления имот в тяхната цялост двата преместваеми обекта павилиони, състоящи се от три контейнера с предназначение за административна дейност и лаборатория с площ 62 кв.м. с идентификатор *****.**.***.25 и павилион/контейнер с площ 14 кв.м. с предназначение „склад“ с идентификатор *****.**.***.27 по КККР на гр. С., обл.

П., находящи се в същата югоизточна част на „промишлената площадка“ на поземления имот с идентификатор *****.**.***, представляващи част от „Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея“. С молба от същата дата ищецът отново е поискал да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице с оглед остойностяване на претендираните дейности към датата на предявяване на иска.

Ответникът е изразил писмено становище за недопустимост на искането на ищеца с оглед настъпила преклузия за извършването му и с оглед това, че с него се предявява изцяло нов иск, както и за неоснователност на доказателственото му искане за допускане на допълнителни задачи към експерта, изготвил приетото по делото заключение по съдебнотехническата експертиза.

С обжалваното протоколно определение от 13.02.2024г. съдът е оставил без уважение искането за уточнение и изменение на иска, направено с молбата на ищеца от 11.12.2023г., тъй като е приел, че с него се заобикаля първоначално заявения предмет на иска се предявява нов иск. Изхождайки от факта, че в приетото по делото заключение на вещото лице е посочено, че цената на иска възлиза на 60 462 лева без ДДС, а недвижимите имоти се намират в района на ОС – П., първоинстанционният съд, на основание чл. 118, вр. чл. 104, т.