Решение № 438 от 04.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Смолян, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря * като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100908 по описа за 2024 година

Производството е образумвано по искова молба на Д. Д. К. проти „*“ ООД , в която се твърди от ищеца, че наа 25.03.2023г. между страните е сключен Договор за паричен заем * № *. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.З от договора и са следните: 3.1.

Размер на отпуснатия заем: 2800 лева; 3.2. Размер на погасителната вноска: 4 х 93.45 лв. и 14 х 253.61 лв.; 3.3. Ден на плащане: вторник; 3.4. Вид вноска: месечна; 3.5. Годишен процент на разходите на заема: 47.94 %; 3.6. Брой вноски: 18; 3.7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; 3.8. Дата на първо плащане: 25/04/2023 г.; 3.9. Дата на последно плащане:

25/09/2024 г.; Обща сума за плащане: 3 924.34 лева.

Въпреки, че в т.3.10 от договора за заем бе посочено, че общата сума за плащане е в размер на 3 924,34 лева, при направена справка за дължимите суми по кредита установих, че сумата, която трябва да заплатя на кредитора по този договор е в размер на 9 594,00 лева.

Оказа се, че на основание чл. 6 ал.2 от договора му е начислена неустойка в размер на 5669,66 лева за неизпълнение на задължението му по чл.6.1 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предоставя обезпечение, отговарящо на условията на посочената норма.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.6 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.6 ал.2 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да 1 върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.6.2 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.18 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от 2 обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателяи заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГЛП няма да е 40,05%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 5 669,66 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 5669,66 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изложените съображения, доколкото 3 са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.

Твърди се от ищеца, че за предсрочно погасяване на задълженията си по договора на 21.07.2023г. е заплатил на ответното дружество сумата от 4 443,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 2 800,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, разликата между заплатената сума от 4443,00 лева до дължимата от 8800,00 лева в размер на 1643,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 643,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем * № * от 25.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че на първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилагам Лог файл по договор за паричен заем № 904079 който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Попълнено от кредитополучателя е Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „*” ООД за заеми „*” са публично достъпни на https://credirect.bg/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла. Видно от тези документи и противно на твърденията в исковата молба, всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. С гореописаните документи изцяло опровергавам твърдението, че клаузите в 4 договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Едновременно с това ищецът е разполагал е с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ, в който случай последиците за него щяха да бъдат същите като при успешно проведено дело срещу *, но с тази разлика, че нямаше да се намесват трети за спора страни, да се дължат разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения, както и да се задръства съдебната система с изпразнени от съдържание дела. Възможността за отказ от договора гарантира в найголяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението – веднъж при получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т. 1 от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и втори път след получаването на самия договор и Общите условия. Последното се доказва от представения с настоящата молба лог файл. Т.е. ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от изброените действия, той е изтеглил заема от дружеството, с единствената цел да се обогати от последващите съдебни производства. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.